"Няма драма". Кога България ще има медицински хеликоптер

България няма да посрещне първия си собствен медицински хеликоптер по план. Това стана ясно преди дни, след като Медиапул съобщи, че обявената през лятото обществена поръчка за покупка на шест медицински хеликоптера е прекратена на 23 ноември. Причината – единствената явила се компания, италианската „Леонардо“, е предложила над 20% по-висока цена от заложения в изискванията на поръчката таван от 102 милиона и 590 хиляди лева.

Това обаче все още не означава провал на проекта за създаване на санитарна авиация, успокояват експерти.

Единствената държава в ЕС без санитарна авиация

Вероятно от всеки репортаж и текст по темата за системата за спешен медицински транспорт по въздуха (Helicopter Emergency Medical Service или HEMS) у нас можете да научите, че България е единствената държава в Европейския съюз, в която подобна услуга не съществува.

От 2014 г. авиокомпанията „Хели еър“ поддържа два медицински хеликоптера, а услугите им частично се финансират от застрахователната компания „Лев инс“ и съвместния ѝ проект с БЧК „Активна грижа“. Поради финансовата нерентабилност обаче, през 2019 г. „Хели еър“ прекратява тази дейност.

По ирония, есента на същата година два инцидента привличат вниманието върху темата – след катастрофа, при която си чупи ръката, председателката на парламента Цвета Караянчева е транспортирана с военен „Кугър“ до болница. Буквално ден по-късно планински спасители носят на носилка в продължение на осем часа през труден терен пострадала в Пирин жена, защото, по обяснение на властите „хеликоптерът не успя да излети“.

Негативният обществен отзвук провокира бързи политически действия и обещание, че по оперативна програма „Региони в растеж“ могат да се отделят над 100 млн. лв. за шест медицински хеликоптера. През март 2020 г. става ясно, че милионите са 20, а хеликоптерите ще са два, а в края на същата година вече се говори за закупуване на един медицински хеликоптер, и адаптиране на четири от военните „Кугър“ за нуждите на спешния медицински транспорт. Обществена поръчка обаче така и не е обявена до края на управлението на тогавашния редовен кабинет през май.

В средата на 2021 г. проектът за създаване на медицинска авиация със седем хеликоптера и изграждане на инфраструктура в страната, влиза в Плана за възстановяване и устойчивост по инициатива на служебното правителство. Година по-късно буквално в последните си дни редовният кабинет в оставка обявява обществена поръчка за закупуването на шест хеликоптера, в изпълнение на този приоритет.

На 23 ноември обаче поръчката е прекратена. Според публикуваната в сайта на Агенцията по обществени поръчки документация, решението е взето, тъй като единственият явил се кандидат е предложил цена от над 123 млн. лв., при максимално допустима от възложителя 102,5 млн. лв.

Има ли експерт на борда

Здравното министерство излезе с позиция, че страната все още може да се вмести безпроблемно в сроковете, заложени в Плана за възстановяване за проекта за медицинска авиация. Предстои подготвянето на нова обществена поръчка, а за изготвянето ѝ ще бъдат поканени експерти от всички заинтересовани институции.

Според Виктор Иванов, един от дългогодишните активисти за създаване на система за въздушна спешна помощ у нас, ключово е в новата работна група да влязат и нови експерти.

„Трябва да се преразгледат техническите спецификации на тези шест хеликоптера“, смята Иванов. По думите му в състава на работната група, подготвила прекратената поръчка, няма нито един експерт със специфичен опит в HEMS-полети.

„В рамките на ЕС полетите по HEMS се регулират от специален регламент от 2012 г. В България такива лицензирани полети не е имало. Затова моята хипотеза е, че в тази група липсва техническата експертиза да направят качествена обществена поръчка“, казва той.

Виктор Иванов поставя под въпрос и водещата роля на здравното министерство.

„Нямаме материална следа там да има експерти с визия как да развият тази услуга“, смята той.

HEMS в България през 2023 г. – мисията възможна

Именно с аргумента да се развие визия за услугата, обхващаща хеликоптерите, екипажите, оборудването, инфраструктурата в болниците по места, в началото на август беше създадено държавното дружество „България хели мед сървиз“ ЕАД.

Според изпълнителния му директор Георги Гвоздейков, прекратяването на поръчката малко ще отложи, но няма да промени цялостните планове за въвеждане на HEMS в България.

„Трябва да се обясни на хората, че страната ни няма лицензиран оператор за медицински полети. Първата и най-важна задача на нашето дружество е точно тази – да получим лиценз. А за да получим лиценз, трябва да си набавим въздухоплавателно средство“, обясни той пред Свободна Европа.

За да ускори този процес, през октомври дружеството е обявило отделна обществена поръчка, с която търси да наеме медицински хеликоптер от друга държава. С него, освен транспортиране на спешно нуждаещи се пациенти, ще се извършват обучения на екипи, тренировъчни полети и ще се подкрепя развитието на инфраструктурата в страната.

Хеликоптерът ще бъде нает за период от една година, с възможност за продължаване на срока с още една. Заедно с машината, „България хели мед сървиз“ иска да получи обучение на екипажите, които ще летят с нея в България, както и техническо обслужване за срока на наема.

„В момента, в който сключим договор с доставчик, ще подадем документи за лицензиране“, каза Гвоздейков. По думите му дружеството вече разполага с необходимия персонал, изготвило е останалата част от нужната документация и очаква след подаването ѝ процесът по лицензиране да продължи не повече от два месеца.

Междувременно „България хели мед сървиз“ ЕАД ще търси съдействието на Министерството на финансите, за да наеме или дори да купи на старо още един хеликоптер. Целта е докато бъдат произведени шестте нови, които ще купи Министерството на здравеопазването, дружеството да успее да развие цялата необходима съпътстваща мрежа от инфраструктура и услуги.

Приоритет за политическа употреба

Рискът от неуспех на поредния здравен проект, който години наред генерира висок обществен интерес, но не и ефективни управленски решения, веднага даде повод за политически коментари. Най-бурно и чрез традиционния си канал за общуване – Фейсбук – се възмути Слави Трифонов, лидер на партия „Има такъв народ“ и бивш коалиционен партньор в правителството, обявило прекратената поръчка. Трифонов дори успя във възмущението си да вмъкне и антимакедонски призив.

Бившият здравен министър на ГЕРБ Костадин Ангелов обвини в некомпетентност екипа, подготвил поръчката, макар от собственото му пребиваване на министерския пост да остана нереализираната „Пътна карта за евакуация по въздух“. От екипа на здравния министър, възложил поръчката – Асена Сербезова – никой не пожела да отговори на обвиненията.

За да се преодолее закъснението от прекратената обществена поръчка и въздушната спешна помощ да стане реалност с помощта на Плана за възстановяване и устойчивост, е нужна съвместна работа на много институции и експерти с различна политическа принадлежност.

Дали е възможно – предстои да видим.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

**Репликата в заглавието е на Георги Гвоздейков, изпълнителен директор на „Бълария хели мед сървиз“ ЕАД, от интервю по бТВ.