"Това му харесва". Защо Радев не връчва мандата повече от 45 дни?

След четвъртите парламентарни избори в рамките на две години резултатите за пореден път не предоставиха лесна възможност за формиране на правителство. Такава беше и ситуацията в предишните три парламента.

За разлика от тогава обаче сега и президентът, и партиите не изглежда да бързат към нов вот, за което използват посланието „не е хубаво да има нови избори“. Самият президент пък е загрижен, че новите избори могат да се случат на студено.

Политици обясняват забавянето и с възможността парламентът да гласува ключови закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и Закона за държавния бюджет.

Оправдание е и възможността за водене на преговори помежду им. Проблемът е, че нито едно от тези неща не се случва. Парите от Европейския съюз по ПВУ зависят от изпълнението на списък с реформи, които изискват промени в закони - такива обаче не се гласуват. Партиите нямат решение и за бюджета. И не водят преговори за съставяне на правителство, поне не и публично.

Вместо това ГЕРБ, ДПС и БСП успяват да отменят всички нововъведения в изборните правила. Посветиха дори изминалата нощ на това.

Така времето минава. Изборите се проведоха преди повече от 45 дни. Единственият начин нещо да помръдне напред и процедурата да продължи е Румен Радев да връчи първия мандат, който по право се пада на ГЕРБ-СДС.

Действията на президента обаче показват, че той няма намерение да го прави. Държавният глава е задължен да връчи мандата, но конституционната процедура му позволява да бави процеса значително, а той се възползва от това.

По този начин времето между избори и връчване на първия мандат вече е рекордно за последните повече от 20 години. Докога обаче може да продължи бавенето, кой печели от него и има ли изход?

Свободна Европа потърси с тези въпроси политолога от Софийския университет Милен Любенов и професора по социология и философия в Нов български университет Стефан Попов.

Според тях не е съвсем сигурно, че от бавенето има победители, но в същото време ясно се е очертала голямата власт, която президентът получава при липса на редовно правителство.

„Според мен трябва да се забърза. Най-малкото трябва да започне процедурата, защото минаха от изборите месец и половина. Това е прекалено време“, каза Любенов.

Според Стефан Попов част от проблема се корени в института на служебното правителство и това, че Румен Радев вече е привикнал да получава повече власт през него. Той добави, че ако може да се говори за печеливши от ситуацията, това са най-вече две групи партии.

„От една страна националистическите, които се надяват на повече хаос. Това в случая е „Възраждане“. От друга страна е възможно, това социолози могат да кажат, на избирателя да му писне това повтаряне на избори, избори, избори и служебни правителства и в крайна сметка да вдигне ръце и да връчи достатъчно гласове на ГЕРБ“, каза Попов.

ГЕРБ получиха най-много места в парламента, следвани от "Продължаваме промяната". Около нито една от двете партии обаче не се образува мнозинство, което да е достатъчно за излъчване на правителство.

Рекордното бавене и страх от студено време

Предсрочните избори се проведоха на 2 октомври. След тях се формира парламент, в който, по подобие на предишните три, е много трудно да се сформира мнозинство, което да излъчи правителство.

Още със свикването на първото заседание на парламента – две седмици след като Централната избирателна комисия (ЦИК) съобщи окончателните резултатите от вота, Радев даде сигнал, че ще опита да бави процедурата за евентуално излъчване на правителство.

По-късно през октомври президентът намекна, че няма да бърза и със самото връчване на мандатите. Той използва като аргумент начина, по който се проведе първото заседание на 48-ия парламент. То продължи рекордно дълго заради липсата на съгласие около председателския пост, който в крайна сметка беше зает от Вежди Рашидов от ГЕРБ.

„Очаквам партиите да поемат своята отговорност и да не се допуска грешката на последния парламент, когато въпросът за властта, който въобще не е маловажен, но някак си обсеби цялата дейност на Народното събрание“, каза 25 октомври Радев и добави, че е важно парламентът да гласува закон за бюджета, както и законите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост.

Месец по-късно обаче в парламента няма гласуван Закон за държавния бюджет, служебното правителство отказва да внесе такъв за 2023 г., не се гласуват закони, свързани с ПВУ, а партиите не преговорят за коалиция.

Формално процедурата, която трябва да завърши с връчване на мандат, започна на 26 октомври - 24 дни след изборите - с първата среща за консултации, която Радев проведе с ГЕРБ-СДС. За разлика от обичайната практика, в която останалите срещи с партии се провеждат в рамките на няколко дни, президентът раздалечи сериозно последващите срещи.

„Продължаваме промяната“ бяха на „Дондуков" 2 на 31 октомври, ДПС - на 2 ноември, „Възраждане“ - на 9 ноември, а БСП - чак на 16 ноември. Тепърва предстоят и срещи на държавния глава с „Демократична България“ и „Български възход“, за които дори няма обявена дата.

След срещата със социалистите Радев добави и нова причина, поради която не бърза с процедурата - евентуалните нови избори биха се паднали в началото на 2023 г. Конституцията казва, че те се насрочват до два месеца след разпускане на парламент.

„Ако стигнем дотам, предполагам, че претенциите ще се върнат обратно към мен - защо съм определил дата за изборите точно по това време, в което вие, партиите, няма как да водите предизборна кампания - точно по Коледа, новогодишните празници, в най-тежките метеорологични условия“, каза Радев и добави, че това вероятно ще отблъсне и избирателите.

С тези действия президентът не нарушава конституцията. В нея не е заложен срок, в който трябва да бъдат проведени консултациите. Той обаче е длъжен да връчи първи мандат след тяхното приключване.

Без да бъде ясно кога точно ще се случи това, вече се знае, че Радев ще постави рекорд за период между провеждането на парламентарни избори и връчването на първия мандат на партията победител. Към днешна дата от 2 октомври са минали 46 дни.

Досега най-дългият период между провеждането на вот и връчване на мандат е бил 31 дни, което се случи през 2017 г. Тогава президент отново беше Радев, а победители на изборите отново бяха ГЕРБ. В крайна сметка тогава партията на Бойко Борисов сформира кабинет в коалиция с „Обединени патриоти“, която беше на власт до 2020 г.

Още по-голяма е разликата в случилото се в предишните три парламента, формирани след избори през 2021 г. Тогава Радев връчи първия мандат на победителите съответно за 16, 19 и 27 дни след провеждането на избори. Единственото правителство, което беше сформирано, беше това с премиер Кирил Петков след изборите през ноември 2021 г.

То беше свалено след вот на недоверие на 22 юни. След падането на кабинета на Петков, Радев връчи първия мандат на "Продължаваме промяната", които се бореха да намерят парламентарно мнозинство, само девет дни по-късно.

Какво мислят партиите

Изглежда, че забавянето на процеса по връчването на мандати, по-скоро се харесва на отделни партии. Предразположени към него са тези, които със сигурност ще получат възможност да предложат правителство - това са ГЕРБ-СДС.

„На това Народно събрание трябва да бъде даден шанс. Ако шансът се изразява в малко повече време, нека има малко повече време“, каза Томислав Дончев в интервю преди седмици.

Лидерът Бойко Борисов многократно заяви, че от партията му ще се опитат да водят преговори с всички, без обаче да вижда вариант за създаване на коалиция. За кратко по инициатива на ГЕРБ съществуваше преговорна група, оглавявана от Росен Плевнелиев и Соломон Паси. Тя обаче успя да се срещне само с депутати от ГЕРБ, ДПС и „Български възход“.

Другата партия, която може да получи мандат, в случай че ГЕРБ-СДС не успее с първия, е „Продължаваме промяната“. От там реагираха резервирано на забавянето, но според Андрей Гюров „парламентът заработва на бързи обороти, така че има много неща, които трябва да се свършат“.

От партията проведоха срещи с представители на всички парламентарни групи, но те не бяха свързани с формиране на коалиция, а с търсене на подкрепа за приоритетни политики, както и с искането служебният кабинет да внесе проект за бюджет за 2023 г.

Забавянето беше определено като „добър знак“ от ДПС и „удачно“ от „Български възход“. „Демократична България“ и БСП приеха забавянето като добро, но само заради гласуването на законите, свързани с европейските средства за държавата.

По време на срещата между БСП и Радев на 16 ноември, лидерката на социалистите Корнелия Нинова каза, че до момента забавянето на процедурата е пропиляно време.

„Времето, което ни дадохте за преговори, поне засега е загубено. Няма резултат от преговори, ако изобщо се водят такива“, каза Нинова на Радев.

Най-критични към решението на Радев бяха от „Възраждане“, които видяха в действията му умишлено забавяне, за да може следващи избори да бъдат проведени след празниците в началото на 2023 г.

„Радев фантазира президентска република“

Бавенето на връчването на мандата няма как да е безкрайно и накрая може да доведе само до два резултата – някоя от партиите да формира правителство или насрочване на нови избори и продължаващо управление на служебен кабинет, назначен от Радев.

Кой обаче печели от всичко това?

Според Стефан Попов победителите не са много. Той отдава забавянето и диктуването на събитията от страна на президента с факта, че той е свикнал с това да назначава служебни правителства.

„Това му харесва, то му дава изключителни власти, без значителни отговорности. Румен Радев е започнал да си фантазира президентска република, която на практика в България е улеснена от института на служебното правителство“, каза Попов.

По думите му президентът използва публично валидни аргументи като липсата на разбирателство между партиите.

Продължаващото управление на служебните правителства, обаче, може да стане опасно и самия президент. Това ще се случи, ако на Радев му се наложи да понесе отговорност за негативните резултати от действията на хората му, казва още Попов.

Милен Любенов казва, че бавенето, скрито зад твърдения, че така се дава време на партиите в парламента, е фалшив аргумент.

„Не е аргумент това. Защото, за да се приемат някакви закони, трябва да има мнозинство, т.е. предварително да са се съгласили партиите по тези закони. Не виждаме и бюджет да се внася“, казва Любенов и добавя, че според него е необходимо президентът най-накрая „да се забърза“.

По думите му това, че публично не се водят преговори означава, че такива се водят непублично.

„Не че някой има други очаквания, преговори обикновено се водят и така, но това е че хората не са информирани и се създават някакви съвсем различни очаквания“, казва още той.

Според Попов и Любенов единствените опции пред създаването на правителство в настоящия парламент са свързани със съставянето на т.нар. „експертен“ или „кризисен“ кабинет, който обаче да бъде с ограничен хоризонт на съществуване за няколко месеца, вероятно до местните избори през есента на 2023 г.