България е поискала от Швеция оферта за самолети "Грипен". И въпреки че правителството казва, че търси оферти и от други държави, всъщност - писмото е само едно.
Това се случва на фона на подписана сделка за доставка на осем американски изтребители и одобрена от парламента покупка на още осем. Въпреки това, военният министър Димитър Стоянов е поискал оферта от Швеция и за други самолети. Обяснението е, че България ще има нужда от междинни машини до пристигането на американските.
Според експерти обаче може да става въпрос и за друго - натиск от страна на близки до Радев офицери, които не виждат бъдещето си свързано с американските F-16. Бивш министър на отбраната дори говори за конкретни самолети, които вече са произведени "и чакат в Швеция, и се чудят какво да правят с тях”.
В подкрепа на тази версия говори и фактът, че запитване за обвързваща оферта за придобиване на „междинен" боен самолет за авиацията е изпратено по дипломатически път само до Швеция. Това се разбира от отговор на министъра на външните работи Николай Милков на парламентарно питане на депутата от ГЕРБ Христо Гаджев от 31 октомври.
Приложеното писмо до шведския министър на отбраната показва, че в подписаното запитване от служебния министър на отбраната Димитър Стоянов се иска оферта за 10 броя изтребители Jas 39 Gripen C/D, които да бъдат произведени и доставени две години след подписване на договор за покупка. Стоянов пита и дали има възможност сделката да е на лизинг.
Това не е първи пример за изразени предпочитания към шведските самолети "Грипен". Президентът Румен Радев и неговият екип са обвинявани често от своите опоненти в "лобизъм" в полза на тези изтребители.
Любовта към "Грипен"
Специалното отношение към "Грипен" е факт - преди пет години назначено от Радев служебно правителство избра България да купи именно самолети "Грипен", пренебрегвайки други възможности. Следващото редовно правителство не довърши сделката и по-късно София избра американските F-16. Няколко години след това отново назначено от Радев служебно правителство пак подготвя покупка на шведски самолети, този път с обяснение, че са необходими "междинни" изтребители до пристигането на американските.
Сега начело на тези действия е служебният министър на отбраната Димитър Стоянов, който преди това беше неизменен главен секретар на президентската администрация на Радев. Двамата имат общо минало във военновъздушните сили и се познават отдавна. И двамата бяха против сделката за американските самолети. Президентът я нарече "триумф на лобизма". Стоянов често е критикувал сделката в интервюта и в профила си във Фейсбук, като призовава дори за "разследване на тази покупка".
През 2017 г. правителството на Румен Радев избра същия модел шведски самолет, какъвто иска да купи сегашното му правителство.
Да се върнем отново пет години назад. Първият служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев през 2017 г., наследи процедура за доставка на изтребители за българската авиация, започната преди това от второто правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов. Тогава правителството на Радев избра същия модел изтребител, към който сега проявява интерес друго негово правителство. Става дума за модела Jas 39 Gripen C/D.
След като ГЕРБ и Борисов отново спечелиха изборите през 2017 г., решението за "Грипен" беше отменено след доклад на специално създадена парламентарна комисия. Тя стигна до извод, че проектът за закупуване на нови изтребители е бил компрометиран и по този начин е декласирана офертата за употребявани F-16, предлагани от САЩ и Португалия. Депутатите тогава посочиха като отговорни представителите на военното министерство и президента Румен Радев в качеството му на бивш командир на Военновъздушните сили. Той заемаше този пост до лятото на 2016 година, когато напусна армията, кандидатира се за президент и спечели изборите.
Въпреки предпочитанията на екипа на Радев към "Грипен", България подписа през 2019 г. договор за покупка на 8 изтребителя F-16 Block 70 на американския производител Lockheed Martin на обща стойност 1,256 млрд. долара. Първите самолети трябваше да бъдат доставени през 2023 г., но този срок се удължи с две години заради нарушените вериги на доставки, предизвикани от пандемията от COVID-19.
В петък Народното събрание одобри купуването на още 8 такива самолета, които да бъдат доставени до 2027 г., а плащането да бъде разсрочено. Президентът Румен Радев подкрепя тази сделка и през април призова депутатите да бързат. Последваха поредни предсрочни избори и така решението на парламента се забави до ноември.
Защо тогава се търсят и други самолети
В момента бойната авиация на България разполага с 14 руски самолети МиГ, от които по-малко от половината летят. Те се поддържат в Русия, което след руската агресия в Украйна вече е невъзможно. Въпреки обсъждането на евентуално поддържане в Полша, има вероятност в близките години България да не бъде в състояние да охранява небето си, предупреждава често президентът Румен Радев.
Така служебният министър на отбраната Димитър Стоянов започна да говори за купуване на „заместващ изтребител“. Той обяснява необходимостта с това, че ще има голям период между края на експлоатацията на съветските МиГ-29 и идването на F-16, през който българските ВВС няма да могат да извършват air policing (охрана на въздушното пространство) и ще трябва да се разчита на съюзниците от НАТО. Това се случва и сега и самолети на съюзнически държави патрулират над България.
Димитър Стоянов каза в началото на октомври, че Министерството на отбраната търси оферти за изтребители втора ръка от четири държави – Швеция, Франция, САЩ и Израел, като идеята е да се придобият на лизинг. На 2 ноември Стоянов каза, че България очаква оферти от две от страните без да ги назовава, но по-рано е казвал, че втората страна е Франция.
Така публичната информация беше, че правителството търси самолети втора ръка от Швеция и Франция. Сега се оказва, че става дума само за Швеция. Има и друга новина - в изпратеното писмо до Стокхолм изобщо не се споменава за самолети втора ръка.
В отговора на парламентарното питане външният министър Николай Милков пише, че подписаното от Стоянов писмо до шведския му колега е получено в Министерството на външните работи (МВнР) на 6 октомври 2022 г. с молба за съдействие за изпращане по дипломатически път до шведската страна.
Други писма няма
„Други запитвания и писма по този въпрос чрез МВнР към наши партньори и съюзници не са постъпвали", казва още Милков в отговора си до депутата от ГЕРБ Христо Гаджев, който е председател на комисията по отбрана в Народното събрание. Според външния министър въпросите по тази тема трябва да се отправят към военното министерство.
Точно това направихме. В четвъртък Свободна Европа изпрати питане до Министерството на отбраната с въпроса „до кои държави са изпратени питания за обвързващи оферти за придобиването на "междинен" боен самолет“. До края на седмицата отговор не беше получен, въпреки неофициалното обещание за такъв.
В петък Димитър Стоянов каза пред парламента, че ако вторите осем американски самолета пристигнат през 2027 г., „ескадрилата F-16 няма да придобие пълни оперативни бойни способности до края на 2029-2030 г.“.
Той защити пред депутатите позицията си, че България се нуждае от „транзитна платформа“, с която да охранява въздушното си пространство, тъй като жизненият цикъл на самолетите МиГ-29 няма да достигне до 2029 г.
Наистина ли е необходимо това
Не всички военни експерти подкрепят мнението на министъра. Според някои от тях, българските ВВС нямат нужда от още една платформа и „заместващ изтребител“, а поддръжката едновременно и на "Грипен", и на F-16 ще изисква много по-голям бюджет за отбрана. Чуват се коментари, че купуването на "Грипен" се прави в услуга на по-възрастните пилоти от базата в Граф Игнатиево, които няма да могат да летят на F-16. Това е базата, в която са служили президентът Радев и назначеният от него министър Стоянов.
„Нямаме нужда от „заместващ“ изтребител и няма такова понятие“, каза бившият служебен министър на отбраната (2014) Велизар Шаламанов, който има опит и като висш служител на НАТО в Брюксел. Според него понятието е измислено „с цел да разпратят оферти, да занимават няколко държави с неща, от които не се интересуват".
Само и само да ни предложат да купим още 10 "Грипен"-а, тъй като толкова има произведени и чакат в Швеция.Велизар Шаламанов
Шаламанов дори каза, че действията на българското правителство се правят в интерес на конкретни самолети, които вече са произведени и все още не са продадени. Според него целта е "само и само да ни предложат да купим още 10 "Грипен"-а, тъй като толкова има произведени и чакат в Швеция и се чудят какво да правят с тях”.
„Това, че ще има 2 години между излизане от експлоатация на МиГ-29 и влизане в експлоатация на F-16, не означава, че за две години ние трябва да похарчим милиард и половина за самолети, които след това няма да използваме", каза Шаламанов.
Шаламанов е съгласен с коментарите, че всичко се прави в интерес на конкретни пилоти, защото няма кой да инвестира в 4 години обучение за F-16 на пилоти в предпенсионна възраст.
“Това е проблемът и съм сигурен, че парламентът ще им плаща тези пари, за да си седят вкъщи, но да не саботират отбраната на България”, каза още Шаламанов.
Генералът от резерва и бивш военен представител на България в НАТО Съби Събев коментира, че вече е късно за варианта с "междинен" самолет.
„Ще има разлика от около година, в който период ще бъде критично за нас. Но за това сме в НАТО, защото няма никакъв проблем охраната на нашето въздушно пространство да се поеме от натовски изтребители“, каза Събев.
„Ако искаха това да стане [да има заместващ изтребител], не трябваше толкова дълго да задържат МиГ-29. А когато имахме възможност, трябваше да вземем F-16 втора ръка, както направиха румънците и сега нямаше да имаме такъв проблем“, каза Събев.
Настроенията в базата на президента
За това, че в бившата база на президента има "бунтовни" настроения, се разбра от интервю по бТВ на ген. Николай Русев, командир на авиобаза „Граф Игнатиево“, излъчено на 15 октомври
„Замирисва ми на чистка в авиацията. Всички, които са обслужвали руската техника, да бъдат освободени, за да останат тези, които ще експлоатират F-16. Това е непристойно поведение", каза тогава Русев.
"Те [политическото ръководство] могат да продължават с усилията, ние ще ги гледаме отгоре – това е несериозно. Всички могат да се справят с американската техника“, каза още Русев.
Обучението на българските пилоти за F-16 в САЩ трае 3 години. Двама от изпратените 14 пилоти бяха върнати в България в началото на тази година, като Министерството на отбраната не е съобщило причините за прекъсване на обучението им.
На този фон шведският индустриален гигант SAAB обещава доставката на Jas 39 Gripen C/D в двугодишен срок, като в този срок е включено и обучението на пилоти и персонал.
