България още няма план как да интегрира бежанците от Украйна. Кремена Кунева пред Свободна Европа

Когато за пръв път пристигнаха в България, бежанците от Украйна масово бяха настанявани по хотели на Черноморието. По-късно те бяха изпратени в държавни бази в планинските курорти, а някои от тях дори се оказаха, макар и за кратко, във фургони в Елхово или в палаткови лагери. Сега ситуацията отново се повтаря, а част от украинските бежанци започнаха протести с искане за яснота и по-дългосрочен план на държавата.

Големият проблем обаче е, че държавата мисли само за настаняването им и не полага никакви грижи за интегрирането им в обществото. Те нямат възможност да учат български, да започнат работа, да получават здравни грижи, а само част от децата успяват да се запишат на училище.

Това каза активистът и настоящ народен представител от "Демократична България" Кремена Кунева в Студио България на Свободна Европа.

"Основният проблем е, че осем месеца по-късно няма план за интеграция", обобщи тя.

По думите на народната представителка във Варна и Бургас, например, където е съсредоточен голям брой украинци - предимно жени деца и възрастни хора, "има страхотен проблем с личните лекари".

"Просто отказват да ги записват. А когато има възрастни хора или деца със заболявания, с хронични заболявания, там постоянно трябва да се подновяват определени медикаменти", добави Кунева.

Освен това, според нея България е изпуснала сериозна възможност да задоволи част от нуждите си от квалифицирани кадри, а в сектор "Здравеопазване" не са били задържани огромна част от лекарите, специалистите и медицинските сестри. В същото време от това са се възползвали много страни от ЕС.

"В момента в България не знам дали един човек е преминал през нашата процедура, честно казано. Знам за кардиолози, които работят като сервитьорки. Чувам, че една част от лекарите работят нелегално в болниците като санитари, нещо там. Което, нали разбирате, до какво води", продължи Кунева.

В парламента тя се е опитала да разбере дали през последните месеци, докато управялва служебният кабинет, българските власти са подготвили по-дългосрочен план за интеграцията на украинците в страната. Включително е говорила и бившата вицепремиерка Калина Костантинова от "Продължаваме промяната", която отговаряше за това. Но без успех.

"Фактически ние не знаем абсолютно нищо. Ние нямаме отговори на това – какво реално се е случило през тези няколко месеца. Подготвени ли са някакви планове изобщо или просто ние сме си плащали хотелите и сме чакали да дойде времето, в което евентуално ще има редовно правителство, на което на главата ще се изсипят всички тези проблеми от самото начало. Това е огромна грешка за мен."

"Украинците не искат да им плащат хотели, те имат нужда да се интегрират". Кремена Кунева пред Свободна Европа

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

-В края на октомври изпратихте въпроси до служебния премиер Гълъб Донев за това какво прави държавата, за да решава проблемите на бежанците, кой ръководи процеса, какво се предвижда. Какви отговори получихте?

-Към настоящия момент все още нямам отговор на нито един от поставените въпроси. Писмото, което изпратих, всъщност го изпратих миналия понеделник. Надявах се до днес да имам отговор, но към този момент, малко преди да дойда в студиото, видях, че нямам отговори.

Един от въпросите, който вълнува и всички мисля, е има ли щаб или т.нар. междуведомствена комисия, която да работи, тъй като проблемите на украинските бежанци са от различни естества и трябва да има група, която както и да се нарича да работи с различните институции, така че да могат да се вземат най-правилните, ефективни решения.

Намерихме в интернет пространството, че има издадена заповед за сформиране на такава комисия от 3 октомври, но самата заповед като съдържание, като хора, които участват в тази комисия, никъде не можем да я намерим. Един от въпросите ми беше именно тя да се предостави, за да видим какво съдържа тя. Какъв е този екип? Кой го оглавява? Какви цели си е поставил? Какво изпълнява реално този екип?

-Видяхме в последните дни няколко протеста на украински бежанци от хотели по Черноморието. Те настояват да не бъдат за пореден път извозвани на други места. Защо протестират тези хора?

-Не мога да кажа тези хора защо протестират. Те могат да кажат. Аз мога да кажа какви проблеми имат част от тях и пак казвам не всички. Защото аз не мога да говоря от тяхно име. Наблюдавам процесите такива, каквито са.

Основният проблем е, че осем месеца по-късно няма план за интеграция. Този план също така трябва да включва и комуникация към тези хора. Навременна комуникация. Комуникация, в която те знаят – имате един месец, примерно. След този един месец ще трябва да се случи едно, две, три, четири, пет. В този един месец обаче вие имате възможност да учите български, да ходите на курсове, да запишете децата си някъде, да получите ваучери, с които вие можете да решите да живеете в Сливен, примерно, или в Стара Загора, или където и да е. Т.е. това са механизми, чрез които ти да интегрираш тези хора вътре в държавата.

Осем месеца по-късно единственото, което България прави, е да плаща хотели и издръжки на държавните бази. Хората не могат да се интегрират в хотели и държавни бази. Една част от тях – хората, които са с увреждания, възрастни хора, деца със заболявания, млади хора със заболявания или жени с малки бебета и много деца, за които трябва да се грижат, трябва да бъдат настанени някъде и държавата да ги подкрепя и да им помага. Но това някъде пак не би следвало да е на място отдалечено, далеч от възможност за здравни грижи.

Говорим за хора, които трябва да имат бърз достъп до здравеопазване или поне такъв, който да имат механизмите, по които да достигнат до него. Защото те нямат коли. Някъде в планината, какво правят?

-Един важен въпрос, по който се спекулира, всъщност откъде идват средствата. Защото държавата плаща, но откъде държавата взема средства – от държавния бюджет ли, отнякъде другаде ли идват?

-Доколкото съм наясно от европейски програми. Оперативни програми, от които има остатъци. Поне това е информацията, която има към момента и която имам от предишното правителство.

-Наскоро вашата парламентарна група, на „Демократична България“, предложи удължаване на програмата за настаняване. Има ли някакви други мерки, които предлагате, и с какво могат да помогнат те?

-Ние предложихме продължаване на настаняването след 15 ноември, защото днес е 6-7 ноември

-8-ми.

-8-ми, така извинявайте. Днес е 8-ми ноември и фактически нямаше никакъв план за тези хора какво ще се прави, една седмица, десет дни по-късно. Допълнихме в това наше предложение за удължаване и задължителна точка за това да се стартира или поне да се започне процеса по интеграция, който е бил заложен в предишното решение, което е трябвало да бъде изпълнено. За съжаление към ден днешен аз наистина не съм видяла нито една стъпка за въвеждане на тази интеграция. Дори курсове по български не съм видяла, които да са организирани на ниво държава.

Евентуално достъпът до училищата, като той пак не е за всеки, като хората, които в момента са си записали някъде децата без да имат информация къде ще бъдат преместени. Те какво ще правят сега по средата на учебната година? Т.е. отново ще търсят училища, отново ще търсят детски градини евентуално, ако въобще в тези райони има. Това не е интеграция. Една интеграция трябва да има стратегия.

А ние в момента харчим едни пари, не знам хората дават ли си сметка и аз апелирам за това наистина да се успокоят и българите. Аз разбирам, че им е трудно да приемат как за украинците може държавата ни да плаща хотели, а да кажем за българите, които имат нужда, не го прави. Ама те украинците не искат да им плащат хотели. Украинците имат нужда да се интегрират. Въпросът е, че нашата държава не предлага друга възможност.

И фактически заплащането е основно към български бизнес, към българския хотелиерски бизнес. Не знам на някой приятно ли ще му е да живее пет месеца на хотел, особено с деца. Да нямаш възможност да имаш кухня, да имаш някакви условия, в които да имаш възможност да приготвиш храна на детето си, на малкото си дете.

Да, вероятно има и хора от украинците, които спекулират с тази възможност, със сигурност. Както и при нас българите винаги ще се намери някой, който да спекулира с възможности, които държавата му дава, или да краде, или да лъже. Но слагането под общ знаменател тук е напълно нерелевантно.

За това казвам, за мен, извън моралния ангажимент, който ние имаме като държава, която трябва да подкрепи тези хора – основно сами жени и деца и възрастни хора, е едно от нещата, които трябва да свършим. В същото време ние имаме ангажимент и първо рационално да използваме средствата, които се дават от Европа, защото те се дават за интеграция. Пак повтарям, не се дават само, за да се заплащат хотели и издръжки на държавни бази.

Освен това достъпът до здравни грижи също така не е съвсем достъпен. Няма достъп някъде до здравни грижи.

-Можете ли да разкажете повече, какво точно значи да нямаш достъп до здравни грижи.

-Това, което имам като информация към днешна дата, е че във Варна и Бургас има страхотен проблем с личните лекари. Просто отказват да ги записват. А когато има възрастни хора или деца със заболявания, с хронични заболявания, там постоянно трябва да се подновяват определени медикаменти. Трябва да се правят изследвания. На тези хора им е жизнено важно да имат личен лекар. Тук не говорим за личен лекар, който ако вдигнеш температура да отидеш да ти изпишат пет лекарства. Говорим за хора, които имат нужда от постоянна, ефективна нужда от здравеопазване.

-За да затворим темата за хотелите – преди дни вътрешният министър Иван Демерджиев обяви, че е направена проверка – били са проверени 14 хил. души, които са настанени по хотелите, но над 3 хил. от тях се е оказало, че липсват в момента на проверката. Знаете ли нещо повече за това и на какво може да се дължи?

-Знам. Дочух за тази проверка. Много ми е странно какво значи те да организират проверка, за която не са информирани хората. Отиват на място и те очакват, че всички хора ще са там. Ами те са на свободен режим. Те може да са отишли до магазин, до аптека. В конкретния случай знам за един от хотелите, че част от хората по същото време, през което е текла проверката, са били в „Социално подпомагане“, за да подават документи.

Но от друга страна оставете всичко друго, дори и да ги няма тези хора, в кой е проблемът в хотелиера или в бежанците, аз това не мога да разбера. Защото това се дава като някакъв контрааргумент, че тези хора са там, ама ги няма. Това какво трябва да ни говори на нас? Има ли някой, който всъщност би трябвало да е виновен, ако в хотела му се водят, че има 300 бежанци, а тях физически ги няма.

Освен всичко друго, когато се правят тези проверки, те не се правят от днес за утре. Не се правят на едно място. В тези няколко месеца, които минаха, трябваше да има вече работни групи, които да работят, да свалят т.нар. досиета на тези хора – за техния социален статус, за техния финансов статус. За да могат след това да се направят анализи за тези хора – на кои от тях наистина да се помогне, как да се помогне и кои от тях да им даде държавата някакъв срок, в който те вече трябва да поемат някаква отговорност за собствения си живот. А ние всички слагаме под общ знаменател.

-Казахте за информацията, но всъщност има ли данни къде са всички тези бежанци, или само настанените. Колко от тях какво получават и т.н. Има ли някакви данни?

-Аз поне не съм наясно да има. Вероятно Министерството на туризма поддържа база данни за това в кои хотели са настанени, защото то трябва да изплаща тази помощ за тях. Вероятно има и информация за държавните бази и за хората, които вече са интегрирани, които са на квартири или на собствена издръжка.

Не знам, вариантът е да са подали в МВР временна регистрация, ако са го направили, ако не са си я сменили след това. Защото, вие знаете, че те хората, в общи линии се движат. Някои остават в градовете, в които са дошли, някои се местят.

-Казахте за здравното осигуряване и за адаптацията, кои са другите най-сериозни проблеми. Как стоят нещата с работните места например, защото от един отговор до offnews става ясно, че от предвидените над 9 хил. места само около 1700 са реализирани.

-Проблемът с работата, според мен, от една страна е липсата на ефективни курсове по български език и също така ефективно достигаща до хората информация за стъпките, които за определени професии трябва да извървят, за да бъдат признати в България.

Един пример ще дам, който е много важен според мен и той е с медицинските специалисти – лекари, медицински сестри и санитари. Нашата държава не направи абсолютно нищо, за да задържи тези хора. В страната ни, само през фондацията ["За доброто"], която представлявах, към днешна дата вече не представлявам, защото съм народен представител, но допреди месец и нещо бяха преминали около 1500 медицински специалисти само при нас. Говоря от февруари месец досега.

Накрая ние организирахме едни курсове по български медицински език, за да могат тези хора, поне малко от тях, които останаха, на които държавата не даде никаква възможност да ги привлече тя, защото всъщност ние имаме огромната нужда от тези хора в България. Курсът го преминаха около 150 човека т.е. да кажем горе-долу толкова са останали.

За пример ще дам, че в другите европейски страни специалисти като лекари и то със специалности, които са много търсени, медицински сестри биват чакани буквално на границата от екипи на съответното министерство на здравеопазване, частни болници, които ги чакат. Поемат ги, настаняват ги, записват децата им на училища, веднага биват записвани на курсове по език, който е медицински език за съответната страна. Работят по облекчени процедури, тя е защитена професия, професия, която трябва да докажеш, преминавайки определени изпити във всяка една страна, но повечето от държавите от ЕС облекчиха своите процедури и буквално веднага ги вкараха в системата да работят.

В момента в България не знам дали един човек е преминал през нашата процедура, честно казано. Знам за кардиолози, които работят като сервитьорки. Чувам че една част от лекарите работят нелегално в болниците като, санитари, нещо там. Което нали разбирате до какво води.

-Има ли някаква официална статистика за това? И има ли други сектори, в които се случва нещо подобно?

-Не мога да кажа за други сектори. За този мога да говоря, защото лично съм се занимавала с казуса. Вероятно има. Вероятно е същото. Затова е толкова важно интеграцията да минава през свалянето на някакви досиета, база данни, както искате го наречете. Т.е. вие сте на 38 години, с такива и такива познания, такива и такива възможности за работа. Това се правеше в центрове като нашия, които се управляват от НПО-сектора, но евентуално в социално подпомагане, когато са подавали молби за работа, да са им сваляни някакви профили и там да имат някаква информация, публично нямаме такава база данни.

-Правителството, в лицето на министъра на туризма, твърди, че България се грижи най-добре за бежанците от всички други в Европа.

-Вероятно той има предвид, че България плаща най-много за хотели на бежанците.

-А това не е единствената нужда?

-Според вас единствената нужда ли е! Как можем да наречем „интеграция“ плащане на хотели! Това е абсурд. Това не е грижа. Грижа е да можеш да се погрижиш за тези хора те да се интегрират, да не тежат толкова на икономиката ти и да връщат към икономиката ти и да интегрираш процеси, в които те да се чувстват като нормални хора. Да не са в тежест на държавата. Защото за това да плащаш за хотели...Оставям настрана моралния аспект, чисто финансовият – също не е О.К.

-Има ли в парламента някаква заинтересованост?

-Аз лично съм говорила само с г-жа [Калина] Константинова, защото с нея работихме и преди месеци. Коментирали сме темата, възможностите. Това, което те са изготвили, като план и стратегия, което са оставили на сегашното служебно правителство, на което самата тя също не знае какво се е случило. Дали въобще е бил разгледан.

Фактически ние ne знаем абсолютно нищо. Ние нямаме отговори на това – какво реално се е случило през тези няколко месеца. Подготвени ли са някакви планове изобщо или просто ние сме си плащали хотелите и сме чакали да дойде времето, в което евентуално ще има редовно правителство, на което на главата ще се изсипят всички тези проблеми от самото начало. Това е огромна грешка за мен.

По повод на това какви са предложенията, аз много благодаря на хората от НПО-сектора от цялата страна, с които продължавам да общувам активно по темата, защото те изготвиха много предложения, които от опита си считат, че биха помогнали на тази интеграция и аз искам да разбера въпросния щаб, междуведомствена комисия, функционира ли, към кой да се обърна, за да ги оставя тези предложения за разглеждане, ако не са разгледани. За да може, все пак, не просто да казваме нищо не е направено. Ясно е, че нищо не е направено. А да стъпим една стъпка напред, защото след три месеца пак няма да е направено, ако вървим по тази линия.

-Има и една друга версия, защото се твърди, че украинците не искат да напускат хотелите, но в същото време проблемът не е с хотелите. Това противопоставяне цели ли се, има ли нещо друго зад него?

-Вероятно хората, които не могат да работят и да се грижат сами за себе си, не искат да напускат хотелите, защото се притесняват, че базите, в които ще бъдат отведени няма да имат достъп до здравеопазване. Вероятно жените, които имат дечица във възраст, в която трябва да са на градина или на училище, се притесняват, че отново трябва да ги местят. Не знаят дали ще могат да им осигурят училище, детска градина на това място.

Какво значи не искат да се местят? Сигурно не искат хората, ако не им е обяснено къде ще отидат, какво ще се случи с тях. Притесняват се. Вероятно има и такива, които злоупотребяват. Сигурно има някаква част от тях, но нека не слагаме всички под общ знаменател. Протестират, защото искат да знаят какво ще се случи с тях и това е съвсем нормално. Тези хора нямат никаква представа за своето настояще и бъдеще. Те искат да се върнат в Украйна. Аз досега не съм срещнала украинец, който да ми каже: „аз искам да стоя в България. Прекрасно е. Много ми харесва“. Те казват: „харесва ни, но ние искаме да се върнем в Украйна. Искаме да се видим със семействата си, със съпрузите си, с родителите си, приятелите на децата ни са там“. Училищата им са там. Те просто няма къде да се върнат.

Тук беше моментът, в който трябваше да се отсее кои хора наистина няма къде да се върнат, кои хора наистина не могат да работят. На тези, които могат да работят, да бяха започнали курсовете по български език. За мен най-правилното нещо беше да им се дадат някакви ваучери, с които те да могат да се населят, където преценят, че могат да си намерят работа.

За пример ще дам Канада. Канада дава определена сума пари при влизане в държавата, с един лист с всички възможни курсове и обучения и т.н. Парите не са малко. Ти имаш един месец, три месеца, четири месеца. Записваш се на курс. И ако в този период не можеш да се интегрираш – напускаш страната. Но там има осигурени услуги за хората, които са тежки здравословни проблеми, инвалидност, възрастни хора, майки с малки деца.

- Сега малко встрани от темата. Но понеже сте и част от тази инициатива и сте в Комисията по здравеопазване в парламента – преди дни имаше решение за нова локация за строеж на Детската болница. Това най-накрая ще придвижили ли целия процес напред, защото от десетилетия се движи тази тема, ще има ли най-накрая някаква сериозна промяна в тази посока?

- Аз винаги ще се надявам да има, надяваме се вече години наред. Да, има място. Сега, малко странно се коментира изборът на това място и ние настояхме на първото заседание на комисията, на което бяха поканени МЗ, д-р Меджедиев, да ни бъде предоставен анализ и за останалите 4 терена, които са били разглеждани. Тъй като в обществото вече има натрупано недоверие по този казус, и то е съвсем разбираемо, това са 30 години, в които държавата казва, че ще го направи и тя не го прави.

При това натрупано недоверие, когато дадена институция предложи решение, то дори да е добро, ако обществото не му бъде обяснено защо е добро, то веднага приема, че може би има нещо скрито-покрито и пак се тръгва по някакви линии, по които не е добре да се върви. И в тази връзка това, което изискахме, е да се представят и другите терени, да се покаже за всеки тях кое е било добре, кое не е било и в крайна сметка защо се е стигнало до избора на този терен. Аз лично смятам, че теренът е добър, но за да кажа дали е най-добър, самата трябва да видя какви са били останалите.

Да, това е една стъпка от цялото изграждане на тази болница. Не по малка стъпка, която, според мен, трябваше да върви паралелно, а не знам защо последната година буквално спря – е анализът за нуждите на детската болница, на база на който да започне заданието за проекта за изграждане. Това са едни процеси, които са доста сложни, тежки и времеемки донякъде, ако искаме да ги направим качествено, както трябва.

Тук има един проблем - че нямаме опит в България по изграждане на такъв тип болница и може би трябваше да се прави заедно с екипи, който са от други държави, които имат опит. Ние не строим нещо, което е за 3-4-5-10 години, това е нещо, което трябва да предвидим как би се развило след 25-30 г. С цялото ми уважение към лекарите, които работят по темата, но те са лекари все пак, планирането на такова нещо изисква доста, доста сериозни познатия в различни области.

Знам, че има някакъв предварителен анализ и искрено се надявам да не се приеме за окончателен, а да се направи качествено с групи от специалисти, които наистина разбират от въпроса. А не пак да имаме пет стаи по нефрология, три „Уши, нос гърло“ и така да си поставяме едни кубчета както на нас ни харесват, без цялостна визия.

-А защо просто не се случва, казахте 30 години - има воля, желание, дори от политиците има някаква инициатива, защо продължава да се бави, защо се е бавело досега, какво е вашето обяснение?

Моето обяснение е, че има няколко неща, които спират процеса, това е от една страна липсата на визия на хората, които управляват сектора, лобистки, интереси, търговски интереси, разногласия в самата гилдия по отношение на това какво трябва да се случи, защото за тях това е промяна, всеки човек се отнася с резерв към промяната, те работят на различни места, управляват се от различни директори на болници, и сега трябва тези екипи да ги събереш на едно място, да имат едно управление, да работят по него.

Така че въпросите, поради които не се е случила тази болница, не са малко и не на последно място липсата на приемственост през годините. То не е само по темата за здравеопазването, по всички теми е така, но липсата на приемственост е огромен проблем - един министър стига до някъде, след една година той се сменя, идва следващият, той има различна визия, различни екипи, с които работи, те пак започват отначало и непрекъснато се въртим в този кръв. Ние нямаме устойчива политика за приемственост на такъв стратегически важен въпрос.

И сега, толкова години по-късно, освен построяването, освен анализа, освен заданието за проектиране, освен парите… да не говорим, че тези 100 млн., които се дадоха преди 2 или три години, не помня, нямат стойността на 100 млн. в момента. Извън това, че 9 от тях вече ги няма, които бяха платени в търговското дружество, не знам дали са върнати. 100 млн. преди две години, предвид инфлацията и всичко, което се случва, не са 100 млн. сега. Самите строителни услуги, доколкото ми е известно, са почти 100% увеличени, тоест, ако преди сме можели да го построим със 100 млн., имаме 80 да кажем и всъщност обаче ни трябват 200.

Но да кажем, че държавата ще бъде добре настроена, че е стратегически важен въпрос и ще се намерят пари, ние трябва да имаме последователност в тази стъпки и много важно нещо още от сега ние да мислим кой ще работи в тази болница, защото има огромен недостиг на педиатри и педиатрични сестри. И може би след 3 години, ако ние продължаваме със същата политика към тези хора, няма да има кой да работи в тази болница.