Омесване на политика и бизнес. Николай Стайков за модела "Мултигруп"

Вежди Рашидов получава прозвището “главен мултак на Република България” през 1996-а, когато в разгара на хиперинфлацията в България празнува рожден ден в столичен ресторант.

Определението "мултак" има своята история и е свързано с една от най-влиятелните групировки в България от времето на прехода.

"Мултигруп" е най-прочутата и могъща групировка от 90-те години на миналия век. Според Едвин Сугарев, политик и общественик, някои практики на тази групировка "изграждат самия модел на корупционна България – такъв, какъвто го познаваме до ден днешен".

"Мултигруп" изгражда и развива схема от икономически и политически зависимости, които са в основата на бизнес модела на корпорацията.

"Изобщо едно такова омесване на политика и бизнес, което е най-видимо при връзките с ДПС", каза пред Свободна Европа съоснователят на Антикорупционния фонд Николай Стайков.

Влиянието и възхода на "Мултигруп" са видими по време на правителството на Любен Беров, съставено с мандат на ДПС и подкрепено от БСП. "Подобни бизнеси всъщност винаги разчитат на някакво нечестно предимство и много трудно се оправят в една пазарна среда, когато трябва да се конкурираш само и единствено ако произвеждаш добри продукти или добра услуга", коментира Стайков.

През 90-те години на миналия век "Мултигруп" е и основен посредник в доставките на руски газ до България. "Мултигруп" работеше с най-големите потребители на газ. Имаше с тях особени договори тип заставане на входа и изхода. На "Химко", на "Кремиковци", каза Стайков. Банката на "Мултигруп" обслужва тези фирми.

"Т.е. по всякакъв начин структурата беше наместена във вноса на руски газ, от което да бъде захранвана финансово. [...] Чрез отглеждане на подобни фирми се купува политическо, медийно, обществено влияние. И се купуват и картини, и скулптори. Спонсорират се концерти", каза Стайков.

Според него основните въпроси са защо и как беше осигурен преходът на героите от 90-те години досега.

"Някой осигури на тези хора легитимация, изпиране на парите и това те да съществуват и до днес под формата на някакви що-годе легитимни бизнеси".

Мрежи на доверие осигуриха прехода на героите от 90-те до днес. Николай Стайков пред Свободна Европа

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

- В реч пред депутатите Вежди Рашидов каза, че е „много обичан от хората“. Така ли е? Прав ли е в самооценката си?

- Виждате, че политическото статукво се обедини около него. Дали е от обич или от някакъв друг интерес, предстои да видим. Но за мен има нещо изключително скандално, освен "мултигрупското" минало. На първия ред се изправиха ДПС, които са директно засегнатите от Възродителния процес. Те подкрепиха човек, който открито е подкрепял Възродителния процес.

- Има декларация за това, която е публична.

- Това са принципни неща за ДПС и не знам по какъв начин, ако аз бях избирател от т.нар. смесени райони, как бих реагирал на това нещо. Но очевидно сме свидетели на доста голямо преобръщане на политическите принципи чак до нещо, което прилича на безпринципност.

- Станаха и от БСП. Вежди Рашидов беше обиждал лично лидера на социалистите Корнелия Нинова. Но това, което направи впечатление е, че станаха и от „Продължаваме промяната“, но там не знам дали да ги оправдаем с това, че са млади и не знаят фактологията.

- Те са вече партия от миналата година така че не са толкова млади.

- Това е снимка от вашия материал, който Свободна Европа публикува.

Откриване на комплекс "Парадайс бийч" в с. Влас.

Нека да разкажем малко за историята на тази снимка. В центъра е Илия Павлов, президент на „Мултигруп“, зад него е Делян Пеевски, сега депутат от ДПС и с черната тениска е Николай Вълканов – бизнесмен, част от ръководството на „Мултигруп“. Това е човекът, който години по-късно даде прословутия хонорар от 1,5 млн. лв. на почетния председател на ДПС Ахмед Доган и това легитимира богатството му. Може ли малко повече детайли около тази снимка?

- Няколко думи за мястото, на което е направена снимката. Това е един плаж, който е на мястото на една почивна станция на един голям завод за кабели в Бургас. Той се нарича сега „Елкабел“.

Това е придобито от „Мултигруп“ от масова приватизация по един особено „мултигрупски начин“ – малко пари в брой и основният дял е по една класическа „мултигрупска схема“ чрез увеличение на капитала. Това се използваше изключително много през 90-те години – чрез увеличение на капитала без реално плащане на въпросните активи.

Много любопитна история е, че след смъртта на Илия Павлов (Той е убит през 2003 г. Убийството и до този момент не е разкрито. – бел.ред.) въпросният кабелен завод отива в един неслучаен бизнесмен, който се казва Фуат Гювен. Това е собственикът на "Д Банк", която се свързва директно с ДПС. Между другото, той като банкер, е осветен като агент на Държавна сигурност от 70-те години още. Ние виждаме не просто едни хора, ние виждаме обръчите от фирми, за които Ахмед Доган говореше.

- Само да кажа, ле Любомир Каримански беше работил за тази банка. Той беше кандидатът на "Има такъв народ" за управител на БНБ.

- Николай Вълканов продължава да е шеф на "Минстрой". Това е въпросната фирма, която беше спомената за историческия хонорар за консултации по хидроинженерство. Много важно е да си припомним и още нещо. В бившата почивна станция на "Минстрой" на Росенец е първата резиденция на Доган. Тя му се е оказала малка в някакъв момент или пък не особено защитена от погледи и затова той взима другата, която е голяма, уединена.

Да отидем и към момчето отзад на снимката – Делян Пеевски. Към въпросния момент той е председател или съпредседател на младежкото НДСВ и може би вече е в първия си борд, без да има висше образование, като представител на държавата в порт "Варна". В едно от интервютата с Димитър Иванов, който е последният шеф на Шесто управление на Държавна сигурност, той разказва как Илия Павлов е помогнал предизборната кампания на НДСВ с една шестцифрена сума в долари.

Политическите връзки са изключително любопитни. Какво е правил Делян Пеевски там, може да ни каже самият той, ако го пита някой. Но аз съм питал веднъж един човек от присъствалите около Илия Павлов, който и публично е наричал Илия Павлов приятел, но няма да кажа името. Аз тогава го питах какво е правил, когато излезе първата серия от снимки с Илия Павлов и Делян Пеевски и той ми каза: "ти знаеш ли колко манекенки и мацки имаше около Илия Павлов, какво да гледам този, който му носи ключовете". Така че, дали е бил на стаж там, или е помагал - не знам. Това го казвам, защото в интервюто на Вежди Рашидов след избирането му за председател на парламента и от този мой неофициален разговор, усетих едно обожествяване, подобно на това, което навремето на шефа на ВИС-2 Георги Илиев има. Едно издигане на хора като Илия Павлов на някакъв пиедестал, в издигането им като големи спомоществователи, на национално отговорен капитал хора, които са допринесли по някакъв начин.

- Някакво легендиране.

- Легендирането е изключително вредно и трябва да избягаме от това нещо.

- Върнахме историята до НДСВ и финансирането на кампанията Симеон Сакскобурготски. Това е и периодът, в който от предизборния щаб на Хилари Клинтън върнаха дарение на Дарина Павлова (съпруга на Илия Павлов – бел.ред.) заради съмнение, че парите не са с чист произход. Но това е само като вметка. Преди това обаче – създаването на "Мултигруп" като модел, който след това се повтаря. Създаване на банка, заставане на вход и изход на държавни предприятия и съответно осигуряване на политическо лоби и чадър от страна на прокуратура, на съдебна власт. Модел, който се повтори с Корпоративна търговска банка. Какво е "Мултигруп" като модел?

- Официалната легенда е, че Илия Павлов, след натрупване на някакъв опит в свободната инициатива, която е позволена буквално от броени години, е изтеглил заем от ДСК, между другото в този момент нямаше и частни банки, ако се замислим, с който той регистрира собствена банка, застрахователна компания и с останалото започва да върти, като купува и продава захар.

- Това, на което му се казва парадокс, само че от страна на прокуратурата не е разследвано като такова – да вземеш заем от една банка, за да си създадеш твоя.

- Аз не изключвам да е било абсолютно легално това и БНБ да не е проверявала… И да говорим за една комбинативност, да не изпадаме в такива теории.

- Да, в период, в който е било изключително трудно да се теглят заеми, трябва да си много комбинативен.

- Това, което помня, е, че като проучвах историята как е бил даден лицензът за първия мобилен GSM оператор, оказа се, мисля че беше 1994-а година, че на едно листче хартия молба: "моля да ми бъде издаден лиценз" и с един подпис на тогавашния премиер е издаден лицензът. Тогава сумата беше около 2-3 милиона лева, което беше, примерно, един скъп апартамент в София, така че можем да си представим, че 200 милиона лева години по-рано са били доста пари. Какво е било обезпечението, срещу какви условия, но официалната легенда е такава.

Ако легендата, че можеш да купуваш и продаваш захар и да я въртиш по няколко пъти, е изключително смешна. Това са борсови стоки, нека да го обясним ясно на хората. И тук маржовете са изключително малки. Ако искаме, сега аз и ти си вземаме заплатата и купуваме например от стоковата борса няколко тона захар и започваме да я пакетираме, за да видим колко ще изкараме от този марж. Това са обикновено едноцифрени маржове. Единственият вариант да изкарваш пари от такава търговия е ако имаш някакъв вид нечестно предимство.

Не искам да правя предположения за това, което не знам, но това, което знаем и помним, е, че през 1998-а година, аз тогава тъкмо започвах като журналист, но съм следил нещата, гръмна един огромен скандал, така нареченият „шугаргейт“. В момента архивите са живи, колегата Йово Николов написа тогава страхотен материал, аз наскоро го четох, вътре в него има интересни имена.

Той разкри огромен канал за контрабанда на захар. И тук основният участник беше фирма на "Мултигруп“. Но тогава вече през 98-а година "Мултигруп“ загуби своя особен статут на някаква преференциална фирма, с която правителството да прави общи проекти, да ги инсталира като посредници в газови договори и всякакви такива неща, които хората като Илия Павлов, които претендираха за някакъв особен статут на национално отговорен капитал, който се грижи за частния бизнес и е пионер, национален шампион, от който се очаква българската икономика да се придвижи напред.

Той загуби въпросния статут през 97-а година и тогава през 98-а видяхме за първи път полицейско разследване и прокурорска проверка срещу фирми на "Мултигруп“ – нещо, с което "Мултигруп“ години наред се гордееше, че не е имала. Ставаше дума за една огромна схема. И тук искам да спомена нещо изключително важно – ние всички в момента гледаме "мултака" на председателския пост на парламента. Аз помня, освен Делян Пеевски като част от някакъв екип на Илия Павлов, нашият колега Йово Николов навремето каза за назначенията в Бургаската митница, че са били на Йордан Цонев, който тогава беше от управляващата коалиция ОДС. Цонев не е отричал назначенията.

- Йордан Цонев сега е депутат от ДПС.

- И ръкопляска от първия ред. Това са важните неща, затова има смисъл да говорим за тях. Иначе, ако не си направим верните изводи, сме като онази песен за Васко жабата, която 30 години по-късно става интересна, но е само дотук. Много е важно да си направим верните изводи от това нещо.

- Нека да проследим връзката ДПС – „Мултигруп“.

- Много директни връзки, снимки от архивните материали, депутати от ДПС, които стават вицепрезиденти на „Мултигруп“ преди или след това. Изобщо едно такова омесване на политика и бизнес, което е най-видимо при връзките с ДПС.

- И през правителството на Любен Беров.

- Което мисля, че беше с мандат на ДПС.

- И подкрепено от БСП.

- В материала описах, че много високо ниво шефове, правителствени чиновници, главният секретар на Министерски съвет е работил след това в структурите на "Мултигруп“. Изградена е една паралелна структура, която на практика дублира държавните дейности, и благодарение на този особен статут на национален шампион, като тогава помня, че се даваха основно примери с национални шампиони в Италия, Франция и т.н. и че България, за да върви напред, трябва да има национално отговорен капитал, а да не се продава на мултинационалните експлоататори.

- Всъщност това, че "Мултигруп“ е имало правителство в лицето на правителството на Любен Беров, е и констатация, която беше направена от Ренета Инджова, служебният премиер, който идва след падането на това правителство. Фразата, която тя използва, беше, мисля че, мафията си е имала държава в България. Но понеже искам да затворим една връзка, "Мултигруп“ и Русия – всъщност това е корпорацията, която представлява, защитава, лобира за руските интереси в България. Как?

- Ако отворите интервютата, които Илия Павлов даваше, две неща правят впечатление. Едното беше огромното разминаване между реалност и факти. Там имаше изключително сериозна мегаломания, говореше се за някакви милиардни експорти, за десетки, стотици хиляди работни места. Изобщо такива журналисти като нас, аз съм бил икономически журналист преди това, в „Капитал“, работехме изключително много с данни, факти, статистика, и продължава да се работи така.

След това, като беше застрелян Илия Павлов, имахме повод и направихме една оценка на бизнеса на „Мултигруп“. Оказа се, че всичко това не е несъществуващо, но е много по-малко и много по-задлъжняло от това, което се представяше. Това доказваше, че подобни бизнеси всъщност винаги разчитат на някакво нечестно предимство и много трудно се оправят в една пазарна среда, когато трябва да се конкурираш само и единствено ако произвеждаш добри продукти или добра услуга. Това беше първото.

Второто беше, че винаги се говореше за някакъв вид възстановяване на руските пазари, особени отношения и т.н. Това знаете, че в един момент остана мит, но някои хора продължават да продават мечти за това как българската продукция, която някой друг не иска, ще ходи и ще захранва Съветския съюз, извинявам се, Русия. Но това, което стана изключително важно и много напомня схемата „Южен поток“, която по времето на КТБ беше изключително актуална и за която в едно от нашите видеа-разследвания говорихме и изкарахме документи, имейли, в които на практика между Цветан Василев и други хора са били уговаряни участията в консорциума на подизпълнителите на „Южен поток“.

По същия начин, непрозрачно, не е особено ясно, 94-та година, мисля че в последните месеци на правителството на Любен Беров, се подписва една спогодба между Русия и Република България. Там се появява смесеното дружество „Топ енерджи“ между „Булгаргаз“ и „Газекспорт“.

След това, по някакъв много странен начин, делът на „Булгаргаз“ намалява, отново никой не знае как, и се появяват едни фирми, свързани с „Мултигруп“.

Това първо че става непрозрачно, без да се обяви защо, как, какво налага да се включи една частна фирма. И тук трябва да се разкаже нещо много важно, че очевидно посредничеството във вноса на газ е било стратегически важно. „Мултигруп“ работеше с най-големите потребители на газ. Имаше с тях особени договори тип заставане на входа и изхода. На „Химко“, на „Кремиковци“.

Банката на „Мултигруп“ обслужваше въпросните фирми. Т.е. по всякакъв начин структурата беше наместена във вноса на руски газ, от което да бъде захранвана финансово. Това може да го наречем директен механизъм. В Украйна, в Централна Азия в републиките има такива подобни доказани механизми. Чрез отглеждане на подобни фирми се купува политическо, медийно, обществено влияние. И се купуват и картини, и скулптори. Спонсорират се концерти. Изобщо развива се една обществена дейност, която отново да затвърди особения статут на определени бизнеси, които отново някой ден да бъдат включени в такива непрозрачни схеми.

- Добре и аз сега започвам да се връщам по линията, която си чертая, докато си говорим, защото стигнахме до политическото влияние и прокарването на руски икономически интереси през „Мултигруп“. И връщам на „Мултигруп“ и ДПС. ДПС в настоящето казват: „ние сме най-евроатлантическата партия". Как да ги съберем тези неща?

- Как да ги съберем? Много е лошо да помниш, защото помним как 2013-2014 г. ДПС, медиите на г-н Пеевски всъщност бяха най-големите привърженици на построяването на „Южен поток“, ако помните. Така че очевидно геополитическата ориентация е функция на икономически интереси и това е очевидно. Когато трябваше да се построи един огромен инфраструктурен проект и да се изкарват, очевидно едни пари, тогава се изкарваха на преден план предимствата на това. Отворете вестниците на г-н Пеевски и ще видите за какво говоря.

Тогава правителството строеше „Южен поток“ изключително активно, въпреки критиките от Европейската комисия (ЕК). Ако помните, заслужава си да го напомним, че това е моментът с най-ниско доверие между ЕК и нашето правителство.

- Моментът на изграждането на „Южен поток“?

- Да. Защото тогава имаше директни критики. В същото време на административно ниво се издаваха разрешения за строителство и на практика започваше строителството на „Южен поток“. Ако помните, тръбите бяха доставени на пристанище „Бургас“ и те там стояха докато не започна строителството на „Турски поток“, на продължението му. Така че очевидно геополитическата ориентация.

Много интересен аналог можем да направим между дарението, което ти спомена, че беше върнато 1999-та година. Тогава Илия Павлов направи нещо много сходно, което в момента едри бизнесмени в България правят. Това е защита чрез американски лобисти - започва да се купува влияние, което да служи като защита срещу определени такива санкции.

Защото тогава не е имало глобалния закон „Магнитски“, но самото влизане в подобна статистика на бизнеси с особено съмнение, както навремето се оказа, че „Мултигруп“ беше включен. Това, аз помня, беше свързано с посещението на Бил Клинтън в София. Тогава Филип Бей, като председател или член на инициативния комитет по неговото посрещане, той лично излезе и написа писмо на американската страна и до американското президентство, че това е неприемливо, което се оказа точно така. И тогава беше върнато въпросното дарение.

- На финала, да си поговорим за проблема, заради който си говорим за едни хора като за легенди и им ръкопляскаме. Всъщност това е липсата на правосъдие и на адекватно разследване, съответно съд и до това да посочиш, че нещо е лошо. Поради каква причина се случва това нещо?

- Каква причина – добре познатата ни. Но искам да напомня това, което по-рано споменахме, че на практика през 1998-а година беше първото сериозно разследване на полиция и прокуратура срещу фирми на „Мултигруп“, където очевидно е, логично е, ясно е, че са вървели подобни контрабандни схеми. Очевидно е имало такава защита, но искам да напомня друго.

В България има финансово разузнаване не от сега, не от преди 10 години. Ако си спомняме Държавната агенция национална сигурност (ДАНС), включително Бюрото за финансово разузнаване, преди да отиде към ДАНС, беше преди 15 години. Т.е. една от функциите на тези институции е да разследват мръсните пари, ако има такива пари и пране на пари.

Всъщност тук голямата тема е – защо и как беше осигурен прехода на героите от 90-те години досега. Защо продължаваме да ги виждаме? Защо продължаваме да виждаме техните наследници? Защо продължават да излизат и да изплуват имена такива на бизнесмени с прякори, включително на „Капитан Андреево“. Включително като се разхождаме на плажовете на Черноморието.

Някой осигури на тези хора легитимация, изпиране на парите и това те да съществуват и до днес под формата на някакви що-годе легитимни бизнеси. И това, не съм фен на конспиративните теории, не знам дали беше просто една институционална немощ или по-голяма схема.

- С участието на Държавна сигурност (ДС) и високопоставените

- С участието на мрежи на доверие, да ги наречем. За мен ДС е не толкова една голяма конспиративна схема, в които по принцип аз имам проблем да вярвам. Но аз ги гледам по-скоро като мрежи на доверие. Мутрите са една мрежа на доверие, които си говорят един с друг. Те са яли, пили, работили са 90-те години заедно. Да, и държавна сигурност е една такава своеобразна мрежа на доверие, а пък ние живеем в една държава, в която доверието по принцип е дефицитна стока.

Това е друга тема за връзката между капитализма, доверието. Навремето и на български беше издадена специална книга - (Франсис) Фукуяма говори за доверието като много важна функция на социалния капитал, който има директно отношение към просперитета. Но доверието е дефицитна стока и затова такива формални мрежи на доверие виждаме, че имат изключително влияние в българската икономика, дори сега, днес.