Марчело Мастрояни, вечната красота на таланта

Прелестната Анита Егберт като жива сирена в римския фонтан „Ди Треви“ вика Марчело, с когото прекарват романтична вечер - това е сред най-знаменитите сцени в киното изобщо. Героят Марчело е актьорът Марчело Мастрояни. Филмът е „Сладък живот“, премиерата е през 1960 и звездата на Мастрояни изгрява ярко.

За 39 години Марчело Мастрояни снима 116 филма и става жива легенда на европейското кино. „Чудовище от умения“ го нарича Виторио де Сика, а Фелини казва:

„Той е актьорът, с когото предпочитам да работя повече от всички“.

И работят в 4 филма – „Сладък живот“, „8 и ½“, „Градът на жените“ и „Джинджър и Фред“. Но в колекцията на Мастрояни от режисьори са още Висконти, Моничели, Антониони, Скола, Ризи, Ферери, Коменчини, плюс Олтман, Полански, Ангелопулос, Михалков, Вендерс.

Някои смятат, че Мастрояни печели с красиво лице. Нищо вярно. Тези режисьори нямаше да си мръднат пръста, ако беше само до лице. А и той играе различни герои, които нямат допирни точки - гаранция за актьорски талант с широк диапазон. И знае какво прави.

„Много са ми смешни американците като започнат да страдат, че не могат да влязат в образ. Някои ходят да живеят в лудница, защото трябва да играят луд. В Италия вярваме, че колкото по-малко играеш, толкова по-добре. От време на време мислиш за ролята – в ресторанта или на улицата. А когато снимките свършат, просто изгаряш страницата“, казва той. Казва също, че сам той просто излиза и играе, това е много забавно и никакъв повод за страдание няма тук.

Вижте също Маестро Федерико Фелини. Има ли връх над този връх?

Да, вероятно ако си Марчело Мастрояни, актьорството е лесно. И Брад Дарек пише в „Пийпъл“:

„Той владее много стилове. Играл е сицилиански убиец на жени, Казанова в пенсия, режисьор в творческа менопауза, депресиран хомосексуалист и дори бременен съпруг….. Изглежда, няма твърди граници за талантите му“.

И наистина няма, от Шекспир в театъра, до Чехов в киното, от роли в стил „макарони“, през трагедии на самотата и комедии на обстоятелствата, та чак до музикалните и танцувални филми – няма нещо, което да го затрудни.

Разнообразието на ролите е добър начин актьорът да не потъне в едно амплоа и Мастрояни го прави съзнателно. Но отказва американските бози - не само смята европейското кино за по-добро, но знае стойността на таланта си и не се съблазнява, даже иронизира Холивуд:

„Сутрин идва да те вземе лимузина, кара те в студиото, а там веднага ти слагат красива девойка на коленете. И те наричат това работа? Я стига, бе!“

Марчело Мастрояни е роден през 1924 в селцето Фонтана Лири, регион Лацио. Голямото му приключение в киното започва още като хлапе, когато е статист в няколко филма, но се ориентира към архитектурата и през 1943 завършва технически институт. През войната е чертожник на военни карти и преживява приключения - бяга от немски лагер и живее полулегално в Рим. После има връзка с прелестната Силвана Мангано, с която ходят на театрална школа.

Дебютът му в киното е през 1948 в „Клетниците“, а първа голяма театрална роля му предлага Висконти, който го режисира в пиеси на Шекспир и Тенеси Уйлямс. После идва и Фелини - да го направи наистина знаменит.

Мастрояни, от една страна, очаква жените да завладяват него, а не той тях, от друга ги предпочита в ролята на кукли, за които нежно да се грижи. Мечтата му е Мерилин Монро, но с нея не се познават – за разлика от много други актриси. Сред тях е Флора Карабело, за която Марчело се жени през 1950, имат дъщеря, но се разделят през 1970, не се развеждат и остават близки приятели.

Иначе май само екранното му партньорство със София Лорен не прераства и в сексуално. Има връзки с Анук Еме, Клаудия Кардинале, Фей Дънауей, Катрин Деньов. Връзката му с Фей Дънауей е много силна, в края на живота си той признава, че тя е истинската му голяма любов – но Марчело не се развежда и тя го зарязва. После, докато снимат „Кучката“ на Марко Ферери, той е завладян от Катрин Деньов. Те са заедно 4 години, снимат 5 филма и имат дъщеря. Но и с Катрин се разделят, а тя го нарича „човек, който идва през вратата, но си тръгва през прозореца“.

Вижте също Катрин Деньов, която никога не се отказа от киното

Освен жените и дъщерите си, има и други неща, които Марчело страстно обича – цигарите, от които пуши 80 – 100 на ден, добрата храна и доброто пиене в добра компания.

„Изхарчвам всичко, което печеля“, признава Мастрояни. „Правя го бързо, с наслада, защото знам, че един ден ще удари полунощ и ще отбележи края. Искам да се насладя на всичко преди полунощ“.

Неслучайно той е сред най-известните прахосници в Италия – има 8 къщи, в които почти не живее, колекция от скъпи коли, които никога не кара, 37 костюма, които никога не облича.

Въпреки усилията му да отдалечи настъпването на полунощ, моментът идва през 1996, когато Марчело Мастрояни умира от рак на панкреаса. Погребан е на два пъти – веднъж в Париж, после в Рим. Освен с голямо траурно шествие, в Рим е почетен, като водата в култовия фонтан „Ди Треви“ е спряна, а цялото съоръжение е драпирано в черно.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.