Когато гледате с възхищение „Апокалипсис сега” на Копола и стигнете до знаменитата сцена с хеликоптерната атака, проведена под звуците на Вагнер, по-добре си спомнете за гениалния филм „Осем и половина” на маестро Федерико Фелини, появил се още през 1963.
Хора се разхождат кротко в парка, жега е, жените са с чадърчета срещу слънце, мъжете със сламени шапки, редят се търпеливо на опашки за вода, красиви момичета им я поднасят и те пият блажено…..спокойният, но зареден с напрежение епизод, се развива на фона на същата фантастична музика с бесните валкирии. А 16 години по-късно Копола не измисля нищо, просто цитира маестро Федерико по шеговит и зловещ начин.
Усещането за цирк, за клоунада, за сериозните измерения на несериозния живот, е централна за Фелини, а „Осем и половина” е притча за твореца и неговите нормални безумия, в която Марчело Мастрояни играе режисьора Гуидо Анселми, нещо като филмов двойник на самия Фелини.
Федерико Фелини (1920-1993)
В едно изречение: Един от режисьорите, оформили киното на 20-и век.
Образование: Гимназия във Флоренция
Важни учители: Роберто Роселини, режисьор, сценарист и водеща фигура в киното на италианския неореализъм
Постижения: Сценарист на филмите "Рим открит град" (1945) и "Пайза" (1946); режисьор на "Пътят" (1954), "Нощите на Кабирия" (1957), "Сладък живот" (1961), "8 ½" (1963), "Сатирикон" (1969), "Амаркорд" (1974), "Репетиция на оркестър" (1979), "Джинджър и Фред" (1986), "Гласът на луната" (1990) и много други.
Отличия: 12 номинации и 5 награди Оскар, в това число и почетен Оскар за цялостно майсторство в кинематографичното повествование, "Златна палма" в Кан, "Златен лъв" във Венеция за цялостно творчество и много други.
Гуидо ще прави нов филм за света, преживял ядрена катастрофа. Всичко е готово за снимките - екипът, Анук Еме, красивата актриса и негова любовница, Клаудия Кардинале, красивата актриса и негова муза, статистите, всички. Но, потънал в спомени, фантазии, тревожни сънища, истории с жени и любовници, режисьорът Гуидо не може да започне да снима. А когато започва пък, няма сценарий и не казва какво точно ще се прави. Сещате се защо – и той самият не знае.
Целият екип търчи по петите му и чака, а вдъхновението го спохожда на моменти, но не когато той иска, а когато то си реши. Обаче винаги успява да превърне чудатостите на фантазията му в реалности на фантазията…
Ако се чудите дали в тази притча за твореца и неговите нормални безумия всичко е измислено, просто трябва да си спомните, че Фелини прави „Осем и половина” само три години след знаменитата си лента „Сладък живот”. Така че лудостта в случая е разбираема – когато вече си сътворил истински шедьовър, въпросът „има ли връх над този връх”, задължително стяга душата на всеки велик творец. И не е ясно кой от двата страха е по-голям - страхът да не паднеш отвисоко или страхът, че над теб вече няма нищо.
Но има, над теб и около теб има най-различни неща. Например - вълшебната, пищна, едрогърда, фантастично сложена, сламено руса шведска красавица Анита Екберг. Когато тя пристига в Италия да снима „Сладък живот”, на летището възбудените журналисти деликатно я питат с пижама ли спи или с нощница. „Само с две капки парфюм” – гласи отговорът. И скандалът е пълен.
А самият Фелини цитира диалога от първата им среща. „Той: - Вие сте оживялото ми въображение. Тя: - Няма да спя с вас!”
„Беше подозрителна по понятни причини – продължава режисьорът. - Мислеше, че всички мъже искат да спят с нея, просто защото наистина беше така. Не ми се доверяваше, защото нямаше сценарий, който да разлисти.”
Но и без сценарий маестрото твори шедьоври.
„Моята професия ме кара непрекъснато да вярвам, че съм магьосник” – казва Фелини в документалния филм „Аз съм роден лъжец”. И в това признание няма нескромност или лъжа - само магия.
А сега – тихо. На снимачната площадка сме. Маестро Федерико Фелини снима „Сатирикон” и командва всеки жест и поглед на актьорите, които изпълняват любовна сцена между двама мъже и една жена…..
Пътят на Федерико Фелини, магьосникът на киното, роден в Римини през 1920, става вечен път в Рим през 1993-та.
Но лентата на живота му продължава да се върти вечно. И шеметната Джулиета Мазина е вечната негова жена. И Рим е вечният му град. И оркестърът му продължава да репетира вечно. А корабът? Естествено, че и корабът му вечно пътува.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
