"Искаме мир". Защо български политици заговориха като Путин

Досега си мълчаха за войната, но изведнъж проговориха. Става дума за всички партии, които биха могли да влязат в Народното събрание. Някои от тях – най-вече БСП и някои представители на „Има такъв народ“ (ИТН) - заговориха с езика на Путин, като призоваха безадресно „за мир“.

„Мирът е нещо, което се отвоюва, той не е естествено състояние“, каза за Свободна Европа преподавателят по политическа философия Стефан Попов.

Евгений Дайнов

„Искането за мир прикрива желанието да се разчлени Украйна“ коментира политологът Евгений Дайнов.

Но да караме подред. Това, което обърна мълчанието в говор, са последните събития около войната на Русия срещу Украйна.

Какво се промени

Около 30 август Украйна започна контраофанзива в Харковска област. За дни тя освободи от руско присъствие над 8000 кв. км и стотици населени места.

На 15 и 16 септември Путин беше на среща с азиатските лидери. Десетки руски коментатори казаха, че именно там Путин е разбрал, че е изпуснал лидерската си позиция. Това, заедно с украинската контраофанзива, го е накарало да играе „ва банк“.

На 20 септември руските окупационни власти в 4 области на Украйна спешно организираха референдуми и ги насрочиха за след три дни. Часове по-късно Путин обяви „частична мобилизация“. Още на втория ден стана ясно, че тази мобилизация не цели събирането на 300 хил. души, както беше обявено, а на много повече.

Така излезе, че Путин едновременно губи на фронта и в политиката, обявява се за мир в Украйна, прилага фалшив юридически подход, за да анексира нейна територия и изпраща там два пъти и половина повече войска.

Как реагира България

България реагира остро чрез външно министерство, което осъди референдумите като несвободни и несправедливи.

В петък президентът Румен Радев направи най-острото си изявление, откакто е започнала войната. Макар и да не спомена Путин по име, той осъди и мобилизацията, и нелегитимните референдуми.

В същия ден и през целия уикенд за войната се произнесоха практически всички основни политически сили. В техните реакции непрекъснато се чуваше думата „мир“. Всъщност това е една от най-често използваните думи от страна на Путин.

Кой какво каза

• „Общият стремеж към мир трябва да ни води. (…) [Мирът] може да бъде постигнат, когато разумни хора седнат и започнат да разговарят“ Ива Митева (ИТН), 25.09.2022 г.
• „Разрешаването на конфликта трябва да стане по дипломатичен път, това е ясно за всички. (…) Санкциите и оръжието не решават проблема. Явор Божанков (БСП), 25.09.2022 г.
• „От първия ден [на войната] това е открехната врата към дипломацията. Стефан Янев („Български възход“), 24.09.2022 г.
• „(…) Да не допуснем България да бъде въвлечена във война. (…) Няма по-висше благо от мира“. Корнелия Нинова (БСП), 23.09.2022 г.
• Мен ме притеснява, че никой не говори за мир (в отговор на въпрос кой е виновник и кой жертва). … Войната трябва да бъде прекратена веднага с мирни средства, да се използва дипломацията. Драгомир Стойнев (БСП), 24.09.2022 г.
• „Българите се интересуват преди всичко от това в България да има мир“. Костадин Костадинов („Възраждане“), 24.09.2022 г.
• „Нужни са незабавни преговори, а не призиви за война до победен край. (…) Мирът е най-висшата ценност!“ Мая Манолова („Изправи се, България“), 21.09.2022 г.
• „За съжаление стремежът към военна победа на всяка цена заглушава призивите за мир. Разумът отстъпва на оръжията“. Президентът Румен Радев, 23.09.2022 г.

Повтарянето на думата „мир“ направи впечатление на други политици с това, че тя явно прикрива нещо. Ето реакциите:

• „Извинете, но как си представяте мира в момента между Украйна и Русия? (…) Ако Русия спре войната, войната ще спре. Ако Украйна спре войната, Русия ще превземе Украйна.“ Кремена Кунева (ДБ), 25.09.2022 г.
• „С призивите за мир има опит да се прикрие фактът, че България вече е обект на военната агресия от страна на Путин, защото (…) под атака е демократичният международен правен ред. Надежда Йорданова (ДБ), 23.09.2022 г.
• „Мирът не е даденост и трябва да се отстоява всеки ден. (…) Ако искаме руският народ да бъде независим, би трябвало да сме на негова страна, а не на страната на един диктатор“. Любомир Каримански (ИТН), 23.09.2022 г.
• „Колкото и да се молим за мир, е очевидно че този конфликт се задълбочава. (…) Всички искат мир. Няма нито една партия, която да каже, че е за война“. Тома Биков (ГЕРБ), 23.09.2022 г.
• „Тази война трябва да свърши по начин, който да опази целостта на Украйна. (…) България трябва да защити териториалната цялост на Украйна с всички възможни средства, включително и с оръжие“. Асен Василев (ПП), 23.09.2022 г.

Какво не е наред

Това, което не е наред, е използването на думата "мир" като прикритие на позицията на самия Путин, казва Евгений Дайнов. Той има предвид, че зад този израз стои желанието за доброволно поражение на Украйна.

„Да призоваваш за мир означава да призоваваш за разчленяването на Украйна и за контрол на Русия върху поне една пета от нейната територия“, казва Дайнов.

Той се спира и на ролята, която биха изиграли призованите „300 хиляди“, ако сега войната магически свърши:

„Да призоваваш сега за мир означава и това, че искаш да дадеш на Путин да си почине няколко години, докато не реши да нападне друга страна, например Полша“.

За Стефан Попов въпросът с мира стои и на по-широка плоскост:

„Първо мирът се отвоюва, той не е някакво естествено състояние. В цялата модерна история и политическа философия мирът изисква усилия, а не отдръпване от усилия“.

Стефан Попов

Той напомня кой и в какви исторически условия е погазил мира:

„След Втората световна война голямото усилие на либералните демокрации и Запада е да запазят мира чрез институции. След 70 години усилия този мир беше доведен до даденост. Точно това усилие беше за пръв път зачеркнато от Русия, досега това не се беше случвало.“

Всъщност е време за самоотбрана

Това, което изглежда неясно на много хора, е, че не Украйна, а светът, на който принадлежим, е нападнат, смята Евгени Дайнов. Той твърди, че в момента е „нужна самоотбрана на нашата цивилизация, след като Путин най-редовно ни осведомява за намерението си да я унищожи“.

В последните речи на Путин неизменно стои изречението, че Русия иска мир, но Украйна спъва всякакви възможни преговори, за да може този мир да бъде постигнат чрез дипломация.

Всъщност това е двойно невярно, смята Стефан Попов. Той напомня, че Украйна „е направила своя жест за мир още през 1994 г., когато под натиска на САЩ и Великобритания се съгласява да се откаже от най-силното възпиращо средство – ядреното си оръжие“. Според него да се казва на днешна Украйна, че пренебрегва дипломацията и преговорите, е просто смешно.