Пише се с „г“ и не е грешка - „Не“ на могилизацията“. Това е лозунг, роден във вторник вечерта.
Играта на думи идва от руското „могила“, което на български е „гроб“. С цялото възклицание Центърът „Весна“ иска да каже, че частичната мобилизация, която Путин обяви за Русия, ще доведе войниците именно до гроба, а не до нещо друго.
Авторите призовават към синхронни протести из цяла Русия, които да започнат в 19 часа.
Но да се върнем на Кремъл.
Какво казаха Путин и Шойгу
Президентът на Русия Владимир Путин обяви в сряда „частична мобилизация“ за руснаци, която започва още същия ден. Веднага след него министърът на отбраната Сергей Шойгу даде основния детайл: свикват се 300 хиляди души.
По думите на Путин това ще са само военни от запаса, предимно такива, които са отслужили и имат опит и военни специалности. Той каза, че мобилизираните ще бъдат обучени допълнително за нуждите на „специалната военна операция“.
Путин не е обявявал военно положение. Той на два пъти уточни, че мобилизацията е частична.
Шойгу добави, че „пълна“ мобилизация би отговаряла на 25 милиона души.
Голямо бързане
Всичко стана много бързо, за часове. Във вторник следобед руските окупационни власти в 4 украински области казаха, че още на 23 септември започват да провеждат референдуми за директно присъединяване към Русия. Руската Дума ги одобри за минути.
Парламентът в Москва дори прие наведнъж във второ и трето четене поправки в Наказателния кодекс, които предвиждат затвор за отклоняване от мобилизация и за предаване в плен. В цялата съветска и руска история никога не е имало подобни текстове, съобщи телевизия Current Time.
Тези поправки трябва да са били свръх спешни, защото в суматохата се намери руски депутат, който да твърди, че президентът Путин ги е подписал още преди те да бъдат гласувани на последното четене.
За 18-19 часа във вторник беше предвидено изявление на Путин и Шойгу, но след четири часа чакане прокремълските медии съобщиха, че проявите им се отлагат за сряда. Така и стана.
С колко души Русия нападна през февруари
През есента на 2021 г. Русия беше струпала на границата с Украйна над 50 000 свои войници, които до началото на февруари 2022 нараснаха до около 150 000. Западни експерти и разузнавателни служби твърдяха, че тези сили са достатъчни за нападение над Украйна, но не и за удържане на територията, която силите биха завзели.
Когато руските военни по границата бяха вече около 180 000, Американският институт за военни изследвания и специализираното издание Janes Defense съобщиха, че Русия вече е натрупала военен потенциал, достатъчен за пълномащабна война. После смятането спря, защото започна самата война.
Месеци по-късно Conflict Intelligence Team съобщи, че агресията е била извършена от около 190 000 души, като в това число не е влизал руският морски флот, нито авиацията.
Какво значи сега това „300 хиляди души“
Ако говорим само за число, 300 000 мобилизирани войници са достатъчни за подновяване на руските атаки, превземане на още територия в Украйна и трайното ѝ удържане в ръцете на Русия. Ако числото се добави към неизвестния брой вече воюващи руснаци, то означава извънредна мощ на руската армия в Украйна.
Само че има няколко „но“ с голямо значение.
Първо: как тези войници ще стигнат до фронта
Украинската контраофанзива от края на август и началото на септември унищожи руски военни бази и пътища за доставки. Това доведе дотам, че руската армия е фактически разбита на три части, които не могат да се съберат, защото три реки с взривени мостове им препречват пътя.
Основният железопътен възел за доставки през Купянск също беше унищожен. Украйна си върна териториите около Харков, през които минаваха и други доставки.
Според военния експерт Ян Матеев мобилизацията означава два начина на транспортиране.
Първият е от родните места на бъдещите войници до места, близо до украинската граница. Вторият е от границата до самия фронт. Второто е силно затруднено заради украинската контраофанзива. А първото е неорганизирано и слабо контролирано в годините, казва той.
Според него руската армия не е променяла начина си за транспортиране от Втората световна война досега. Това значи, че тя разчита предимно на железопътен превоз.
Второ: ако стигнат до фронта, колко време ще им отнеме това
Ако Русия следва обичайния ред за бойни операции, новите руски войници биха стигнали до фронта през януари, смята Руслан Левиев, основател на Conflict Intelligence Team. Той брои по следния начин – считано от днес, поне две или три седмици са нужни за мобилизиране на хората и събирането им по военни окръзи. Най-малко месец е нужен за поетапното транспортиране на толкова много хора до границата и оборудването и екипирането им.
Стандартният абсолютен минимум за обучение е още един месец. Следва трудният път до фронтовата линия.
Но през това време войната продължава, а Украйна напредва. Левиев уточнява, че досега Русия е демонстрирала пренебрежение към стандартната подготовка за изпращане на фронта, така че тя би могла да изпрати и абсолютно необучени хора, щом ѝ трябва да стигнат бързо.
Трето: ако стигнат до фронта по-бързо, ще има ли с какво да воюват
Четирима военни експерти съобщиха във вторник и сряда, че новите мобилизирани няма да имат достъп до достатъчно бойна техника, а ако имат, тази техника ще бъде остаряла. Така смятат Юрий Фьодоров, Олег Жданов, Михаил Самус и Ян Матеев, интервюирани от екипа на Навални, телевизия Дождь („Дъжд“) и телевизия Current Time.
Липсата на техника не означава, че Русия няма такава, а че физически ще ѝ е трудно да я достави. Що се отнася до модерността на наличната руска техника, тя беше зле оценена още през май 2022 г. По ракетите, изстреляни тогава по Одеса и Николаев, стана ясно, че те са от старо поколение, което означава, че по-модерното въоръжение очевидно се изчерпва. Западните санкции, наложени на Русия, не ѝ позволяват да произвежда ново.
В сряда експертите цитираха и друг пример: в момента бягащите руски войници изоставят на фронта танкове Т-62. Това означава, че танкът е модел от 1962 г., който е преходен между въоръжение от Втората световна война и по-ново време. Сравнително по-модерни са танковете Т-64 и Т-72, с които Русия навлезе в Украйна, но те или са свършили, или са в процес на свършване, каза Матеев.
Четвърто: колко воюващи руснаци са загинали
Руският военен министър Сергей Шойгу съобщи, че досега Русия е загубила близо 6000 души във войната в Украйна. Броят е силно занижен, но никой не се наема да твърди кое е вярното число.
Косвени данни сочат, че убитите руснаци са най-малко 50 000. Толкова компенсации са сметнати от Министерството на финансите за нуждите на руския държавен бюджет, твърди военният експерт Олег Жданов.
Олексий Арестович, който е съветник на украинската президентска администрация, твърди, че щом сега се търсят 300 000 души, значи убитите руснаци трябва да са между 100 000 и 150 000, „по-скоро второто“.
Той намеква, че за Русия биха били достатъчни и само 150 000 нови военни на фронта, но тя очевидно е сметнала, че поне толкова ще бъдат и без това убити, затова се застрахова с „двоен комплект“.
Пето: колко хора биха се съгласили да воюват
Руската армия нападна Украйна в условията на пълно информационно затъмнение вътре в Русия и разнобой на западните експерти по въпроса дали Русия наистина ще нападне или само плаши.
Новите мобилизирани ще бъдат от хората, които имат много повече информация, колкото и да им ограничават достъпа до нея. Те виждат ковчезите на воювалите, инвалидите по улиците и репортажите от фронта в достъпния им Телеграм. Те знаят, че никой не ги чака с радост, а с ново западно въоръжение. Има свидетелства на руснаци, избягали от фронта, които разказват, че не са имали храна, облекло, обувки и оръжие.
Това възпиращо ентусиазма знание очевидно е било предвидено от властите, след като Москва първо внесе поправки в Наказателния кодекс за отклоняване от мобилизация и за предаване в плен, а чак след това обяви, че предприема частична мобилизация.
Руските войници са обречени да загубят в тази война, смятат повечето западни анализатори. Аргументът е следният: те нямат мотивация да воюват, за разлика от украинските войници, които много добре знаят защо са готови да рискуват живота си - защото това е тяхната земя, която сега е заграбена.
И най-вече шесто: защо Кремъл се бавеше досега
За шест месеца война експертите са се питали много пъти защо Русия не мобилизира повече хора. Този въпрос започна да се повдига още в края на март, когато Русия изтегли своите войски от северните райони на Украйна и каза, че иска да се съсредоточи върху „освобождаването“ на Донбас на Изток.
Историята се повтори в много по-малки мащаби и в следващите месеци – за да укрепи един фронт, Русия не вкарваше нови войски, а изтегляше войници от друг фронт. Този факт подпомогна планирането на украинската контраофанзива – Киев подмами руските части към района на Херсон, а всъщност удари района на Харков, откъдето си бяха тръгнали най-боеспособните части. Останалите се разбягаха.
Кремъл отдавна знае, че му трябват подкрепления, твърди съветникът на украинската президентска администрация Олексий Арестович. Според него хората не са били мобилизирани не за друго, а защото за Путин е рисковано да раздаде оръжие на едно население с неясно отношение към войната. Това оръжие може с лекота да бъде насочено срещу руските власти, вместо към Украйна, смята Арестович.
