На 91-годишна възраст почина големият френско-швейцарски режисьор Жан-Люк Годар - наричан бащата на революционното филмово движение Nouvelle Vague ("Нова вълна") през 50-те и 60-те години на миналия век.
Новината съобщи вестник „Либерасион“ по информация на неговото семейство и близки.
„Жан-Люк Годар, режисьор с многолико творчество, въплъщение на противоречията на едно изкуство в постоянно търсене, почина днес, 13 септември. Той оставя след себе си кариера, изпълнена с шедьоври и изключителни постижения, които го превръщат в легенда още приживе“, написа френското издание.
Известен със своя радикален и бунтарски стил, Годар е иновативен, авангарден, въвежда революционно използване на камерата. Най-емблематичният филм за творчеството му, с който печели световна слава, е "Без дъх”, преведен на български „До последен дъх” (1960 г). В него Жан-Пол Белмондо изиграва първата си роля заедно с Джийн Сийбърг, която сценаристът Франсоа Трюфо нарича „най-добрата актриса в Европа”.
Сцена от филма, чието оригинално заглавие е À bout de souffle / Breathless
Друг негов филм - "Малкият войник" (1960 г.), е забранен за три години от френската цензура защото разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация.
Други известни негови ленти са "Алфавил", "Мъжки род - женски род", "Жената си е жена", "Лудият Пиеро", "Презрението", "Китайката", "Възхвала на любовта", "Филм социализъм".
През 2010 г. му беше присъден почетен "Оскар", а през 2014 г. "Сбогом на езика" му донесе голямата награда за кинематография и наградата на журито в Кан. През 2018 г. Годар получи еднократната награда "Специална Златна палма" с "Книга с образи", който беше в селекцията в Кан.
Годар със свои студенти през 1968 г.
Жан-Люк Годар е роден в Париж на 3 декември 1930 година и е второто от общо 4 деца в семейството. Баща му е лекар с частна клиника, а майка му е наследник на род банкери от Швейцария, основали банка „Париба”. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран гражданин. По-късно, когато родителите му се развеждат, се връща в Париж.
Въпреки произхода си, той става левичар и прави поредица от политически филми.
"Израснах в буржоазно семейство и един ден избягах. Дойдох в света на кинопроизводството, вместо да тръгна по пътя на марихуаната и ЛСД-то. Тогава открих, че светът на киното е най-буржоазното семейство, което съм виждал някога", казва Годар.
През 1961 г. се жени за актрисата Анна Карина, която участва в много негови кинотворби - "Жената си е жена" (1961), "Да живееш живота си" (1962), Made in USA (1967) и др. Впоследствие връзката им се разпада.
Анна Карина във филма "Тази вечер или никога", 1961 г.
Вижте също Жан-Люк Годар - яростта на "Новата вълна"