Най-малко 49 арменски войници са загинали, откакто започнаха нови гранични сблъсъци рано сутринта във вторник между войските на Армения и Азербайджан. Вашингтон призова за незабавно прекратяване на военните действия между двата кавказки врагове.
По общата граница на двете страни има чести военни престрелки от 2020 г. насам. Тогава, както и по-рано през 90-те, Ереван и Баку воюваха за територията на кавказкия регион Нагорни Карабах.
„В 00:05 сутринта (2005 GMT) във вторник, 13 септември, Азербайджан започна интензивен обстрел с артилерия и огнестрелни оръжия с голям калибър срещу арменски военни позиции в посока градовете Горис, Сотк и Джермук“, съобщи арменското министерство на отбраната.
Военното министерство на Азербайджан обвини Армения в "мащабни подривни действия" в близост до граничните райони Дашкесан, Келбаджар и Лачин, като добави, че позициите на нейната армия "попаднаха под обстрел, включително от окопни миномети".
"Има загуби сред (азербайджанските) военнослужещи", каза министерството, без да посочи числа. Армения не споменава за загуби, но съобщи, че сблъсъците са продължили през нощта.
Съединените щати призоваха за прекратяване на конфликта късно вечерта в понеделник, като държавният секретар Антъни Блинкен каза, че Вашингтон е „дълбоко загрижен“ за ситуацията, включително за „съобщените удари срещу селища и гражданска инфраструктура“ в Армения.
„Както отдавна изяснихме, не може да има военно решение на конфликта“, каза Блинкен в изявление. „Настояваме за незабавно прекратяване на всички военни вражди".
Армения загуби контрол над части от Нагорни Карабах и седем съседни области след шестседмична война в края на 2020 г., която доведе до над 6500 убити и завърши с прекратяване на огъня с посредничеството на Русия.
Близо 2000 руски войници бяха разположени на място, за да наблюдават ситуацията. Арменското правителство заяви, че ще се позове на споразумение за сътрудничество с Москва и ще се обърне към водената от Русия Организация на договора за колективна сигурност - регионален блок за сигурност - както и Съвета за сигурност на ООН.
Освен към руския президент Владимир Путин, арменският премиер Никол Пашинян се обади и на френския президент Еманюел Макрон и държавния секретар на Съединените щати Антъни Блинкен, за да обсъдят ситуацията.
Новият конфликт идва след боевете на 1-3 август, при които бяха убити поне един азербайджански и двама етнически арменски войници. Лидерите на Армения и Азербайджан се срещнаха няколко пъти, за да изработят договор, предназначен да установи траен мир след конфликта от 2020 г.
Последната подобна среща между азербайджанския президент Илхам Алиев и арменския премиер Никол Пашинян се проведе на 31 август в Брюксел и беше с посредничеството на Европейския съюз.
Вижте също Кой какво спечели и какво загуби след примирието в Нагорни Карабах