"Парченца от вкъщи." Какво взимат със себе си жените, които бягат от войната

Какво взимаш със себе си, когато бягаш от война? Олга от Киев няма нито много време да мисли, нито много място за излишен багаж.

Тя тръгва от Украйна в началото на руската военна инвазия с двете си деца, родителите си, баба си и кучето. Всички са в нейната малка кола. Там е и целият багаж, който е успяла да събере за по-малко от два часа.

Първото, което взима, е плюшената играчка на дъщеря си. Второто – любимата възглавница на сина си.

„Това бяха двете основни неща, които задължително трябваше да се вземат“, казва Олга.

За себе си взима килимчето за йога и няколко снимки. Събира малко резервни дрехи и тръгва.

Олга живее в България от пет месеца. Иска да се върне в родината си, но с мъжа ѝ се притесняват, че още не е безопасно за децата. Единственото, което има у себе си от дома си, са малкото вещи, с които е тръгнала в студената сутрин в началото на март.

Снимките на тези вещи са част от изложбата „Парченца от вкъщи“ в центъра на София. Тя показва какво са взели със себе си 14 жени, избягали от войната в Украйна. Тя беше изложена в сряда до Централните хали в София, а в петък ще бъде пред Централната железопътна гара.

Идеята за изложбата е на документалистката Анна Стоева. Тя е направила снимките на вещите и е разказала историите зад тях. Целта ѝ е да предизвика зрителите да се поставят на мястото на хората, избягали от домовете си заради войната.

Анна Стоева

„Това е и реакцията на хората към изложбата – всеки веднага си представя собствения си гардероб или собствения си апартамент, коя любима книга къде стои, коя снимка е на хладилника, започва да си прави собствен списък“, казва Стоева. „Надявам се с тези вещи и това свързване да събудя в хората енергия да подкрепят украинците.“

"Парченца" от щастливия живот вкъщи

В някои куфари има снимки. В други – икони. В багажа винаги е любимата играчка на детето. Понякога – дипломата от университета, друг път – чашата за кафе. Всички тези вещи са взети в бързината, без много мислене. А сега са единственото нещо от дома, което имат със себе си бежанките, чиито истории разказва изложбата.

Снимките на тези вещи също са в куфари. В сряда следобяд в центъра на София някои от минувачите ги подминават, други спират и се заглеждат. Трети остават по-дълго, за да прочетат текстовете към снимките, в коити жените разказват как са се оказали точно с тези вещи в куфарите.

Олга казва, че до последно не е очаквала да започне война и не е гледала сериозно на практиката на приятелите си да подготвят багаж за всеки случай. На 23 февруари, последния ден преди руската армия да нахлуе в Украйна, качва в социалните мрежи снимка на дъщеря си с любимото ѝ плюшено прасе.

„Пошегувах се, че ако имах подготвен багаж за бягство, първото нещо, което щях да сложа, е това плюшено прасе“, казва Олга пред Свободна Европа. „На следващия ден вече не беше шега.“

В първите дни от войната Олга, мъжът ѝ и децата остават в Киев – първата нощ се крият в мазе, след това отиват в дома на родителите ѝ.

„Беше ми много трудно да спя. Децата спяха близо до прозорец и аз през цялото време си мислех, че може да падне бомба и да ги убие, да ни убие всички“, казва тя. „Тогава решихме да тръгнем към България.“

Сестрата на Олга от няколко години живее в София и семейството има при кого да остане. Тя взима децата си, родителите си и баба си тръгва към България. Мъжът ѝ остава в Украйна, защото на мъжете в боеспособна възраст е забранено да напускат страната.

Снимките на вещите на бежанките са подредени в куфари

Преди да тръгне, Олга има по-малко от два часа да приготви багажа. Докато го прави, има тревога за въздушна атака. Освен малко дрехи и лекарства и любимите вещи на децата, успява да вземе килимчето си за йога и книгата от нощното си шкафче.

„Заглавието ѝ е „Най-добрата година от живота ти“. Сега ми звучи като някаква шега“, казва Олга.

Въпреки това тя пази книгата и всички други вещи, които е взела в бързината. Казва, че те са „парченца“ от щастливия живот, който е водила преди войната.

„Бях в отпуск по майчинство, но това лято трябваше да се върна на работа. […] Имах хубава работа. Децата ми ходеха на детска градина. Имам много приятели. Имаме хубав апартамент. Всеки уикенд ходехме някъде извън града – в гората, на реката“, казва Олга.

Снимките на вещите са придружеби от разказите на жените, които са ги взели със себе си

Въпреки че сега е далеч от този живот, тя гледа на случващото се като на предизвикателство, с което може да се справи. И се надява скоро да може да се върне в дома си и да види съпруга си отново.

"Единственото, което е ѝ останало от него"

Не всички вещи, които Анна Стоева е снимала обаче напомнят за щастливия живот преди войната.

Една от снимките показва свирка. Тя е на Лилия, която я е сложила в багажа, с който е тръгнала от дома си в Одеса.

„Разбрах, че ако сега тръгна към бомбоубежището и блокът се срути отгоре ми, задължително трябва да имам със себе си свирка, защото аз ще свиря и спасителите, които ще ни разкопават, ще чуят“, казва Лилия на Стоева, която записва историята ѝ.

„Веднага си представих тази ужасна картина, че върху мен ще лежи купчина камъни – и по някаква причина ще мога да свиря, не знам защо така бях решила. Сложих свирката в чантата и ми стана по-леко.“

Изложбата пред Централните хали

Анна Стоева си спомня и за друга история, която е записала, но не е включила в тази изложба. Тя е на жена, прекарала 36 дни под окупация в село до Гостомел, близо до Киев.

„В паспорта си тя пазеше една откъсната хартийка икона“, разказва Стоева.

„По време на окупацията са си правели цигари от вестник. Приятелят ѝ е късал от един вестник и е свивал цигари от хартията. И в един момент е осъзнал, че както е късал от ръбовете, е останала на средата тази икона. Той после загива. Тя прибира иконата и я взима със себе си. Сега това е единственото, което ѝ е останало от него.“

"Елемент на сближаване"

Идеята на Анна Стоева за изложбата идва още в началото на войната. Първоначално тя е като продължение на предишна поредица снимки, която показва вещите на жени, убити при домашно насилие. По-късно новата идея заживява собствен живот.

„За мен винаги е важно какво ще кажат хората като мотивация за взимане на нещо“, казва Стоева пред Свободна Европа. „Понякога е някоя малка история. Понякога човек знае точно коя вещ иска да вземе. Понякога е просто импулс, въпреки че нещо е голямо, неудобно, непрактично.“

Стоева е наполовина рускиня, а дядо ѝ е украинец. Казва, че приема войната много лично и се стреми да помага на украинските бежанци, но и да показва позицията си срещу войната. В началото на войната Стоева изразява несъгласието си с руската агресия като протестира мирно сама с плакат с надпис „Аз съм рускиня, но съм против Путин“ на различни места в страната.

Дейността ѝ като доброволка я среща с жените, чиито вещи показва в изложбата си.

Целта на Стоева е да предизвика зрителите да се поставят на мястото им и да си представят какво те биха направили в тази ситуация.

„То е малко като гатанка, когато виждаш, че човекът е взел например диплома за танци на детето, то те отпраща към постиженията на твоето дете, или веднага си измисляш твоя история защо точно този предмет се е озовал в този куфар“, казва тя. „Има един такъв елемент на сближаване.“

Затова последният куфар е празен, а хората могат да напишат каква вещ биха взели те със себе си, ако трябва да избягат от дома си.

Снимка от изложбата