"Заявка за конфронтация". Ще се върне ли България в руска орбита

Стотното поред в историята на България и четвъртото служебно, назначавано от президента Румен Радев. Така звучи сухата статистика за новото правителство, което встъпи в длъжност във вторник.

Държавният глава очерта пред него няколко основни задачи - овладяване на високите цени, осигуряване на евтини енергийни доставки, успокояване на политическото напрежение, недопускане България да бъде въвлечена във война.

Така звучи обаче само официалният списък с приоритети на новия служебен кабинет, смятат анализатори, с които Свободна Европа разговаря. Зад него прозира втори, неофициален дневен ред, който предполага връщане към руските газови доставки и "омиротворяване" на диалога с кръговете, близки до Москва.

"Сигналите са много ясни от страна на Радев, че той иска да бъде разрешен проблемът с кризата в енергетиката - като той вижда това в посока на възобновяване на доставките от "Газпром", смята преподавателката по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Ружа Смилова.

"Радев може да е натовски генерал, но има съвсем друга позиция", добавя и управителката на социологическата агенция "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова.

Според нея някои връзки с Русия може да бъдат възстановени под икономически предлог, без това да бъде официално афиширано. Димитрова очаква подобен развой заради няколко явни противоречия между думите и действията на президента.

"Ще наблюдаваме нещо съвсем не ново и не открито от Радев в българския политически живот - едни слова на омиротворяване, на съгласие, на диалог, а в същото време действия, които не водят непременно в тази посока", казва социоложката.

А целта, по думите ѝ, е очевидна - с поредния си служебен кабинет Радев цели да консолидира подкрепата на ляво-русофилския електорат.

"Отъпкана практика на зависимост"

"Трябва да се справите с предизвикателства, които бяха спестени на предишните три служебни правителства, назначени от мен", каза Радев в началото на речта си във вторник.

Той изброи и проблемите, които според него е завещал досегашният кабинет на Кирил Петков: "Обществена умора от острото политическо противопоставяне, вихреща се инфлация и обедняване, непосилни цени на горива и енергоносители, липса на газ за зимата и тежко задлъжнял обществен доставчик."

Според Боряна Димитрова думите на Радев показват само първия пласт от неговата визия за бъдещето на страната, защото така той може да спечели обществено доверие.

"Този дневен ред ще е съсредоточен върху това да покаже битка срещу основните икономически и социални проблеми - това му носи и най-големи дивиденти", казва социоложката.

По думите ѝ на това публично равнище публиката едва ли ще забележи особен завой в политиката на страната. Той обаче може да се случи на едно по-скрито, неофициално ниво.

"Именно енергетиката попада в този втори пласт, където трябва да се следят доста внимателно конкретните стъпки, а не само най-гръмките публични изявления", посочва тя.

Според преподавателката по политоложката Ружа Смилова сигналите от страна на Радев всъщност са много ясни. Тя смята, че както старите му изявления, така и речта му във вторник показват, че той иска възобновяване на руските газови доставки.

"Ако този кабинет се окаже с по-дълъг хоризонт, може да се стигне до нов дългосрочен договор с "Газпром", прогнозира Смилова.

След като през април руският газов гигант едностранно наруши договора си с България, правителството "Петков" започна да работи в посока на осигуряване на алтернативни доставки. Радев обаче многократно обвини бившите управляващи, че са предизвикали "хаос в енергетиката" и определи прекъсването на отношенията с "Газпром" като "увеличаване на риска".

Според Смилова въпреки че президентът и екипът му формално говорят за диверсификация, е възможно да се съобразят с исканията на "Газпром" за плащане на природния газ в рубли. Именно отказът на предишното правителство да направи това беше използван от Москва като предлог за спиране на доставките.

"Дали това ще бъде непременно завой - не, по-скоро връщане към една отъпкана практика България да бъде енергийно зависима от Русия", казва преподавателката по политология.

"Много е лесно да се объркат хората"

Боряна Димитрова също очаква подобен сценарий, катo отбелязва, че това най-вероятно ще бъде обяснено с някакви икономически доводи, които за много от хората са трудни за проследяване.

"Материята е достатъчно сложна, така че могат да бъдат представени различни прочити на този процес", казва Димитрова.

И добавя: "Няма една сутрин да се събудим и да кажем: ето, договорът е подписан. Договорът ще е подписан така, пък в една банкова сметка, пък в друга, това не е спазено, онова не е спазено - много е лесно да се объркат хората."

"Мантрата" за войната

Димитрова и Смилова са единодушни, че неофициалният дневен ред на служебния кабинет личи най-вече от противоречията в изявленията на президента и членовете на новото правителство.

"Радев може да е натовски генерал, но има съвсем друга позиция", казва Димиторва и добавя: "Лековерието, с което се отнесе "Продължаваме промяната" към Радев, беше най-меко казано необяснимо".

Първият пример за подобно противоречие, който дава Ружа Смилова, е в позицията на президента по отношение на войната, която Русия започна срещу Украйна на 24 февруари.

"Рискът войната да обхване нови територии е реален и ваш първи приоритет трябва да бъде да не се допуска въвличането на страната ни в конфликт", обърна се държавният глава във вторник към новите служебни министри.

Политоложката определя това изказване като "мантра, която цели да плаши по-плашливите".

"Видяхме, че нито една от страните, които изпращат на Украйна оръжие, не е въвлечена във войната и Русия не ги третира като въвлечени във войната в по-голяма степен, отколкото третира България като вражеска страна", коментира Смилова.

Според нея притеснителното в тази мантра е, че изразява позицията на Радев за "неутралитет", която влиза в "директно противоречие" със заявката му за засилване на интегрирането на страната в НАТО.

"Как тези две неща са съвместими? Няма как да бъдем неутрални, да не заемаме страна в конфликта, да не се противопоставяме на агресора в тая ситуация и в същото време да се интегрираме по-добре в евроатлантическите структури", казва Смилова.

Сделката за F-16

Другата "червена лампа", която двете анализаторки забелязват в настоящата ситуация, е самият избор на Радев за някои от членовете на служения кабинет.

Като пример те посочват новия министър на отбраната и дългогодишен военен Димитър Стоянов. Досега той беше главен секретар на президентството и през годините беше известен като отявлен критик на сделката за американските изтребители F-16.

Позицията му във вторник обаче се оказа рязко променена.

"Изтребителната авиация е в много тежко положение и трябва да се търси решение. Решението е в придобиването и на втория бадж изтребители F-16, за да можем да ускорим процесите по придобиване на нова техника. Това ще е основното в моя мандат", каза Стоянов пред Нова телевизия.

По думите на Боряна Димитрова тази "пълна промяна" изглежда странна.

"Дават се, дори целенасочено, абсолютно разнопосочни сигнали, така че да се заяви официално една позиция за успокоение на външнополитическите ни партньори", смята тя.

Отиващият си министър на отбраната Драгомир Заков изрази надежда, че сделката за самолетите ще бъде придвижена от служебния кабинет, защото срокът, в който изтича предложението, е 1 ноември. Идеята е решението да бъде взето възможно най-бързо след сформирането на редовен кабинет и парламент наесен.

Диалогични слова, конфронтационни действия

Противоречия се появяват и по линия на заявките на Радев и новия служебен премиер Гълъб Донев за нуждата от диалогичност и единение.

Във вторник и двамата заявиха намерение за сваляне на политическото напрежение, защото обществото е уморено от "острото политическо противопоставяне". Едновременно с това обаче с назначенията си Радев води именно един остър конфронтационен курс, посочват Димитрова и Смилова.

"Определено има заявка за конфронтация", казва Смилова и дава за пример избора на депутата от БСП Крум Зарков за министър на правосъдието.

"Няма как да не интерпретираме назначаването на Зарков като директна атака срещу Корнелия Нинова. Той има цялата компетентност да бъде правосъден министър, но той е основният опонент на Корнелия Нинова. Както и Весела Лечева [която беше назначена за министър на спорта]. Няма как да не видим тук конфронтацията, даже може би някакъв вид реванш или обида", посочва Смилова, визирайки конфликта между двамата служебни министри и председателката на БСП.

Самата Нинова разтълкува като явна атака срещу нея и назначаването на Никола Стоянов за министър на икономиката на нейно място. Само няколко месеца по-рано тя го освободи от ръководния пост във оръжейното дружество ВМЗ-Сопот.

"Очевидно правителството ще бъде реваншистко към БСП. Както виждате на мен президентът е обърнал специално внимание. Специално внимание - имам предвид г-н Стоянов. Аз специално съм удостоена с тази чест да бъда сменена от човек, когото съм уволнила", каза Нинова пред журналисти във вторник.

Борбата за ляво-русофилското пространство

В тази връзка Боряна Димитрова прогнозира, че през следващите месеци предстои да наблюдаваме "слова на омиротворяване, на съгласие, на диалог, а в същото време действия, които не водят непременно в тази посока".

"Нека да видим имената на излъчените за министри, близки до БСП - там може ли да си представите омиротворяване или диалог? Тук има линии, по които има много ясни персонални противопоставяния", коментира Димитрова.

По думите ѝ за тази цел изборът на Гълъб Донев за служебен премиер е изключително подходящ. Според нея излъчването му е неконфликтно, което се вписва "в тази визия на служебния кабинет за публично омиротворяване и едновременно с това позиции, които предполагат някакви по-остри ходове".

Димитрова посочва с притеснение и тенденция на ерозиране на партийно-политическата система като следствие от ожесточените конфронтации. Според нея крачката от нестабилна и изгубила доверието в себе си парламентарна система до съсредоточаването на цялата власт в ръцете на президента не е голяма.

"Тогава едно консолидиране на ляво-русофилското пространство много би му помогнало", допълва социоложката.

По думите ѝ амбициите на Радев не са да смени Нинова на лидерското място в БСП, защото това би било "твърде ниска топка за него". Димитрова смята, че държавният глава има по-стратегически намерения - да има влияние над електората, който днес условно се разделя между БСП, "Български възход", "Възраждане" и "Има такъв народ".