"Пълни глупости". Може ли да има референдум за еврото

Реакцията срещу еврото дойде само два дни след правителственото решение и породи разделение. Така стана и преди месеци, когато се спореше около позицията на България за войната в Украйна. После дойде дебатът, в който руските газ и петрол бяха представяни за незаменими. Кулминацията в разделението настъпи с въпроса дали да се изпраща военна помощ за Киев - твърдеше се, че България не бива да го прави, "за да не се въвлечем във война“.

В петък беше прието едно на пръв поглед формално решение на Министерския съвет, свързано с плана за въвеждане на европейската валута в България. То стана повод за поредно политическо разделение, което стъпва на неверни твърдения.

Ден след решението лидерът на проруската „Възраждане“, която е за излизането на България от НАТО и ЕС, Костадин Костадинов каза, че партията започва консултации за иницииране на национален референдум по темата. Самото решение беше определено от Костадинов като „поредно национално предателство“ от страна на кабинета на Кирил Петков.

Срещу решението е и бившият служебен премиер и лидер на новосформиращата се партия „Български възход“ Стефан Янев. Той определи ситуацията като закриване на „последния остатък от суверенитет на българската държава“.

Въпреки че решението беше прието от Министерския съвет, срещу него гласуваха министрите на БСП и „Има такъв народ“. Те оправдаха действията си с липсата на икономически анализ за възможните последствия от приемането на единната валута, както и с липсата на дискусия между участниците в коалицията.

Може ли обаче да бъде провеждан референдум за еврото и вярно ли е, че с приемането на нова валута страната се отказва от суверенитет? С тези въпроси Свободна Европа потърси директора на портал „Европа“ Юлиана Николова и старшия икономист на Институт отворено общество Георги Ангелов.

Те казват, че българският лев отдавна е свързан с еврото заради валутния борд, а самият референдум няма юридическа основа, тъй като процесът по интеграция в еврозоната е възприет още с подписването на договора за присъединяване на България към ЕС.

„Това е шум, за да се привлече внимание. Този шум е недобронамерен, той всява напрежение“, каза Николова.

С изключение на „Има такъв народ“ формациите, които са против еврото, са същите, които открито заеха позиции, близки до руската за войната в Украйна или бяха против въвеждането на санкции срещу Русия, или се обявиха срещу изпращането на военна помощ за Киев.

Кой е против еврото, кой говори за суверенитет и кой иска отлагане

Костадин Костадинов определи решението за еврото като „национално предателство“. Той каза, че ще събере подписи на 35 народни представители и на още между 200 и 400 хил. граждани, за да може да инициира национално допитване и да превърне резултатите от него в задължителни. Той обяви действията на „Възраждане“ като „битка за спасяването на българския лев и запазването на финансовата ни независимост“.

„Решението не е взето единодушно - имало е гласуване, при което 10 министри са били "за", а 7 са гласували "против" въвеждането на еврото. "Възраждане", разбира се, няма да допусне предателите да унищожат българския лев“, написа Костадинов.

Преди седмици „Възраждане“ вече обяви гражданско неподчинение, призова за ежедневни протести в страната и обяви война на правителството заради позициите му по войната в Украйна и компромисното решение за предоставяне на военнотехническа помощ на Киев, която не включва изпращане на оръжие и боеприпаси.

Тезата на Костадинов е обяснима с това, че партията му по условие е за излизането на България от ЕС и НАТО. Но не така изглеждаше изказването на Стефан Янев срещу приемането на еврото. Всъщност именно докато той изпълняваше позицията на премиер в служебното правителство на Румен Радев през юни 2021 г. БНБ и Министерството на финансите приеха Националния план за въвеждане на еврото в България и беше заявена целта това да се случи до началото на 2024 г.

Остава неясно какво е променило възгледите на бившия премиер само година по-късно, когато той каза:

„Българският лев е последният остатък от суверенитет на българската държава… а ние закриваме и този елемент“, каза Янев пред бТВ и подчерта, че сегашното решение е било прието „в тишина и спокойствие без обществено обсъждане“, докато в същото време левът навършва 142 години. Той направи и връзка между решението за еврото и евентуалното създаване на българска версия на глобалния закон „Магнитски“.

Още преди да обяви създаването на своя проект „Български възход“ Стефан Янев многократно се обявяваше в защита на „националния интерес“, без обаче да назове ясно какво разбира под този израз. В декларацията от създаването на партията му той обяви, че „външната политика следва да е насочена към запазване на политическата независимост чрез търсене на необходимите баланси“.

Кирил Петков поиска оставката на Янев като военен министър в настоящото правителство, след като Янев направи серия от изказвания, в които изрази позиция, различна от тази на България по повод войната в Украйна.

Планът за въвеждане на еврото има противници и в рамките на самата управляваща коалиция. Срещу него гласуваха две от партиите – БСП и ИТН, като и двете оправдаха решението си с коалиционното споразумение. В него е заложено, че планът за приемане на еврото ще бъде приет само след като Министерството на финансите и БНБ „изготвят анализ на ползите и негативите от въвеждането на еврото в България, който да е основа на мащабна разяснителна кампания една година преди влизане в Еврозоната“.

Защитавайки тази теза, от ИТН обявиха, че ще направят опит да отложат задействането на плана до представянето на нализа и приемането му в Народното събрание.

Лидерката на БСП Корнелия Нинова каза, че от партията не са срещу еврото, но искат да видят договорения в коалиционното споразумение анализ за последствията от него.

Невъзможен референдум

Искането на референдум по темата „за“ или „против“ еврото не е ново. Партия „Възраждане“ обяви още през лятото на 2018 г., че ще организира референдум с въпрос „Против ли сте премахването на българския лев и въвеждането на еврото като официална валута е България“. Тогава Костадинов твърдеше, че от партията за 3 месеца са събрали повече от 190 хил. подписа, но до референдум така и не се стигна.

Решението за приемането на еврото всъщност не е взето от настоящото правителство. България поема ангажимент да стане част от еврозоната още с влизането си в ЕС през 2007 г. В еврозоната членуват 19 страни, а седем, сред които е и България, все още не са покрили необходимите критерии. Единствената страна членка на ЕС, която може да избере да не се присъедини към единната валута, е Дания. Тя има клауза за неучастие, приложена при подписването на договора за присъединяване към блока.

Според Юлиана Николова исканията за референдум са „стара песен“, а самото провеждане на допитване във връзка с международни договори е възможно да се случи само преди тяхното ратифициране, защото в противен случай това би оставило международното право „да виси“.

„Иска се референдум за еврото заради тази „стара песен“, че се отказваме от суверенитета на българския лев, което са пълни глупости, след като дойче марката се отказа от собствения си суверенитет и нищо не пострада“, казва Николова. Тя припомня, че подобна е била ситуацията при въвеждането на еврото като валута в началото на новия век, когато пак са се рисували апокалиптични картини „и нищо особено не се случи“.

Пред БНР политологът Даниел Смилов свърза съпротивата срещу еврото с „маргиналните части на политическото пространство и с нови актьори, които навлизат, национал-популисти и т.н.“. Според него различията по въпроса в управляващата коалиция са повече „тактически“, а широкият консенсус, в който влизат и опозиционните ДПС и ГЕРБ, трябва да бъде удържан „защото ще имаме популистки опити страната да бъде отклонена от пътя на евроинтеграцията“.

Според икономиста Красен Станчев искането за референдум по темата за еврото всъщност е „идея за преразглеждане на договора за членство в ЕС“.

Отдавна загубен суверенитет на лева

Твърденията на „Възраждане“ и Стефан Янев, че въвеждането на еврото би означавало загуба на суверенитет от страна на България и начина, по който упражнява фискалната си политика, също са неверни.

„България се отказа от суверенитет през 1997 г., защото приехме валутен борд, който обвързва лева с еврото. Така че реално тази година се навършват 25 години откакто сме се отказали да имаме собствена парична политика“, казва икономистът Георги Ангелов. Той припомня, че в края на 90-те България доброволно се отказва от суверенитета и то „поради добра причина“ – несправянето във воденето на собствена политика, печатане на пари и дълга борба с хиперинфлацията.

Според него, освен всичко друго, влизането в еврозоната всъщност означава повече финансова и банкова стабилност – обратното на твърденията на всички, които говорят в полза на отмяна или забавяне на процеса. Той смята за подобрение и възможността още една институция като Европейската централна банка (ЕЦБ) да упражнява контрол над банковия сектор съвместно с БНБ, „за да не се случват неприятни неща като КТБ“.

Красен Станчев също твърди, че „суверенитетът“ не е свързан с еврото и не е „предаден“ с въвеждането на валутата. Той казва, че провеждането на референдум няма да означава запазване на действителна парична политика на БНБ, нито че подобна политика „би било нещо добро“.

„Историческият опит на България свидетелства, че БНБ много рядко е имала чиста международна независимост на емисионната си политика. За страни като България и още 185-190 страни в света това е на практика непостижимо“, казва още Станчев.