Пред процедурния старт на влизането на България в еврозоната имаше едно последно условие. То отпадна след като в сряда дойде новината за държавното изкупуване на неуточнена все още част от новата емисия акции на Първа инвестиционна банка АД.
Залогът зад това решение е голям - след задължителния двегодишен срок в “чакалнята” на еврозоната, българският лев ще може да бъде заменен с единната европейска валута. Според официалните изказвания на Европейската централна банка (ЕЦБ) това последно условие беше “капитализацията на една банка”. Името на тази банка не беше изрично назовано от ЕЦБ, но всички замесени институции, анализатори и медии знаеха точно за какво става дума. В сряда това беше и съвсем конкретно назовано от министъра на икономиката Емил Караниколов от телевизионния екран.
Неназованият от ЕЦБ проблем беше именно капитализацията на Първа инвестиционна банка (ПИБ), позната от рекламите си и с търговското име Fibank, която е пета по активи банка в България. Нейната нова емисия акции в сряда беше изкупена с участието на държавата. Каква е историята зад този проблем и защо се наложи директната намеса на държавата по начин, който не е прилаган никога досега? Но първо един друг важен въпрос.
Защо проблемът не се назовава публично
Старото правило, че муха и банка се убиват с вестник, важи и в дигиталната ера. Неназоваването на банки с проблеми от какъвто и да било мащаб е практика с ясна цел - избягване на паника между вложителите, наричана на регулаторен език “криза на доверието”. Причината е повече от логична - дори и нормално работеща банка не разполага със 100% от депозитите си налице и в брой за пълно изплащане при внезапно поискване. В цял свят съществуват законови санкции за всяване на паника, а в България тя е до 200 хиляди лева. А при ПИБ става дума и за публична компания, чиито акции са на фондовата борса, а там има допълнителни санкции за манипулиране на пазара.
Неназоваването на банки с проблеми е практика с ясна цел - избягване на паника между вложителите, наричана на регулаторен език “криза на доверието”.
Разграничаването между “всяване на паника” и всякакви публикации извън корпоративния пиар и мейнстрийма води до огромно предизвикателство за медиите, които трябва да лавират в минно поле с ограничения дори в случаите когато “кризата на доверието” излезе от финансовите отчети и прелее на улицата.
По време на опашките на депозанти пред офисите на КТБ през юни 2014 г. бТВ например въведе извънредно за няколко дни специална секция в централната си емисия, наречена “Банкови новини”, за да се отрази по-умерено проблема между други две “нормални” новини от сектора. Огромен брой други медии, между които и обществената БНТ, предпочетоха да не влизат в опасната зона, в резултат на което зрителите й разбраха за проблем с четвъртата банка в страната едва след затварянето й.
Проблемът е още по-сериозен при журналистически разследвания, при които БНБ обикновено отговаря без детайли и винаги напомня за забраната, но за това по-надолу. Както става често, законовата димка, предназначена да генерира спокойствие, често води до обратното. Историята на ПИБ илюстрира ясно това.
“Рохкото яйце” на БНБ
Официалната история на Първа инвестиционна банка е история на успеха от малка банка до системен играч с офиси из цялата страна и лидерски позиции в банкирането на дребно, тоест привличане на депозити и отпускане на заеми. В неписаната история, която няма да прочетете на сайта й, има богата серия от повтарящи се регулаторни главоболия за нейния надзорник Българската народна банка (БНБ), а често и на цялата държавна машина.
ПИБ успя да оцелее през банковата криза през 1996-97 година и последвалото масово затваряне на банки, но през 2008 г. регистрира първата сериозна криза на доверието в банковата система след въвеждането на валутния борд през 1997 г. (ако не броим и една малка криза през есента на 2005 г. в ДЗИ Банк, след убийството на мажоритарния й собственик Емил Кюлев).
Преди 12 години един невинен разговор в интернет форум и технически проблем в банкоматите на ПИБ ескалира до опашки за теглене на депозити от ПИБ и доведе до тиха намеса на БНБ и ДАНС. Година по-късно стана ясно, че в резултат на кризата е било подписано конфиденциално споразумение между финансовия министър по времето на “тройната коалиция” Пламен Орешарски и БНБ за готовност за ликвидна подкрепа от държавата “при нужда” в размер до 1 милиард лева. Публичното обявяване на това споразумение доведе до прокурорско разследване за финансовия министър Симеон Дянков, което продължи почти до неговата оставка през 2013 г.
Повторение на ситуацията имаше през юни 2014 г. Седмица след фалита на КТБ опашките отново се появиха пред офисите на ПИБ.
Повторение на ситуацията имаше през юни 2014 г. Седмица след фалита на КТБ опашките отново се появиха пред офисите на ПИБ. Тогава беше задействана спешно държавната машина за издирване на разпространителите и дори бяха разпитвани заподозрени лица - практика, която не беше приложена към КТБ, която само седмица преди това беше челно атакувана от медийната група на депутата, бизнесмен и за кратко шеф на ДАНС Делян Пееевски с публикации за директно източване на банката (въпреки че БНБ официално поддържаше обратната теза).
Така ПИБ през 2014 г. беше спасена с помощта на държавата за втори път, този път със задействане на 1.2 млрд. лева заем за ликвидна подкрепа, одобрен от Европейската комисия (ЕК) и върнат през 2016 г.
Какво стои зад “кризите на доверието”
Освен текущите атаки, свързани със собственици и политически интереси, основното подозрение към банките с явни и скрити български собственици винаги е било едно - финансиране на свързани фирми с активи на банката, тоест на вложителите, в разрез със закона. А неговата цел е да гарантира, че банките управляват депозитите на вложителите си и упражняват нискорисково, консервативно и най-вече обезпечено с реални активи отпускане на заеми.
Примерите от банковата криза през 90-те години и в по-ново време с фалирала КТБ илюстрираха ясно, че регулациите на закона и на БНБ в тази част са лесни за заобикаляне чрез подставени лица и офшорни фирми с номинални собственици. Така средства на депозиращите граждани и фирми се насочват към бизнес проекти на собствениците на банката, често с доста по-висок пазарен, а често и с политически риск.
Всъщност законът не забранява даването на кредити на свързани фирми със собствениците на банка, но третира тези заеми като рискови и изисква 100% провизия (финансова гаранция, тоест блокиране на средства) в тези случаи. Това прави изкушението за заобикаляне на закона с всякакви юридически трикове огромно.
Сянката на “свързаните лица”. Георгиос Георгиу и Марк Жирардели
Сериозните журналистически разследвания през годините показват, че и ПИБ съвсем не е пожалена от “българския банков синдром” на управление на парите на вложителите по по-рисков от законния начин.
Лице на схемите зад кредитополучателите на ПИБ стана кипърският гражданин Георгиос Георгиу - краен собственик на цяла плеяда от фирми със заеми от ПИБ, които различни разследвания оценяват на над милиард лева. През 2015 г. репортер на разследващия сайт "Биволъ" дори посети на живо “най-големия инвеститор в българската икономика” в дома му в Кипър и илюстрира, че става дума за номинален собственик и директор на фирми, които се явяват краен собственик на сериозен списък активи в туризма, индустрията и транспорта в България. Всички те - с кредити с произход ПИБ, прикрит през свързани фирми.
Дългогодишните конфликти около изграждането на втора писта на Банско от коценсионера “Юлен” на практика потвърдиха журналистическите разследвания.
Дългогодишните конфликти около разширяване на ски зоната и лифтовете на Банско от коценсионера “Юлен” на практика потвърдиха журналистическите разследвания. През 2018 г. премиерът Борисов в отговор на директен въпрос на бТВ посочи единия от акционерите в ПИБ Цеко Минев като “най-вероятен собственик” на концесионера на ски пистите в Банско (по-късно беше обявено, че това е ски легендата Марк Жирардели, който не проявява голям интерес съм собствеността си в България оттогава насам).
Привидната неяснота около собствеността не попречи на управляващата партия директно да подкрепи разширяването на пистите в Банско пет години по-рано, през 2013 г.
Разследванията на собствеността на кредитополучателите на ПИБ са достойни за цяла книга, но в нея със сигурност трябва да има една специална глава, посветена на мълчанието на БНБ по темата. Почти нито един изпратен въпрос на разследващи медии до БНБ не е получавал конкретен отговор, за сметка на напомнянето за законова отговорност за всяване на паника.
На хартия: Капиталова дупка и рекапитализация
И първи, и втори, и десети преглед на публикациите и отчетите на БНБ и ПИБ през годините назад няма да покажат официална информация за някакъв диагностициран проблем около сега посочения от ЕК “проблем пред еврозоната”.
Всъщност, ако се отдели половин ден за ровене в архивите на сайта на БНБ, може да се види, че ПИБ е единствената с наложена санкция от регулатори - 200 хиляди лева за отпускане на заем към свой основен акционер срещу заложени акции на самата банка. Името на санкционираната банка обаче се появи едва след специално запитване на “Капитал” след появяването на първоначалната “анонимизирана” версия на съобщението.
Нуждата от рекапитализация, наричана и “капиталова дупка”, за първи път се появява в извънредните одити на банките от 2016 г., наричани “стрес-тест”. Този тест представлява симулиран изцяло “на хартия” икономически шок, който разиграва сценарий на криза, тоест спад в основни икономически показатели като брутен вътрешен продукт, безработица, цени на недвижими имоти и други. Макропроблемите в цифри се пренасят върху представителна извадка от кредитния портфейл на банката, тоест изчислява се дали и колко от кредитополучателите биха имали шанс да продължат да обслужват вноските по заемите си без проблем.
При висок процент рискови клиенти с проблеми с плащанията, банката би се оказала с намалени приходи от лихви и би станала собственик на активите, заложени за обезпечение на заема - имоти, акции, продукция, вземания, търговски марки и всякакви обезпечения, които банките приемат като залог за заем. А тези активи по правило винаги се продават на загуба, особено в криза.
В такава ситуация банката изпада в сериозен риск от невъзможност да обслужва другите си клиенти - собствениците на депозити.
В такава ситуация банката изпада в сериозен риск от невъзможност да обслужва другите си клиенти - собствениците на депозити, а също и собствената си дейност (задължения, администрация, клонова мрежа и други). В България правото на БНБ да рефинансира банките беше ликвидирано през 1997 г. и това може да се прави единствено от държавата. Това прави вътрешните възможности на банката ключови. Тези защити на регулаторен език се измерват от специални показатели и коефициенти за финансова стабилност, които започват от базисния собствен капитал (собствени акции, облигации, неразпределена печалба и др.) и стигат до всякакви допълнителни финансови буфери. При неблагоприятно съотношние регулаторите препоръчват тяхното засилване, тоест - привличане на повече средства. На банков език това се нарича “рекапитализация”.
Рекапитализацията на ПИБ, втори опит
Стрес тестовете на БНБ от 2016 г. показаха още тогава нужда от допълнителни средства в ПИБ, дефинирани в спокойни като тон таблици с резултати за цялата банкова система, като например препоръчаните “205 млн лева за допълнителни капиталови буфери”. Видно от последвалия одит на ЕЦБ през 2019 г. и отново установената нужда от рекапитализация, това или не се е случило, или са използвани различни методи за оценка на портфейла на ПИБ, които сега показват други, по-негативни резултати. Точно установеният “капиталов недостиг” при ПИБ е 263 млн. евро.
Рекапитализацията всъщност е част от т. нар. ранна намеса на регулатор в една банка с проблеми в по-лека или по-тежка фаза. В регулаторната практика в България и по света има установени практики както на диагностика, така и на оздравителни мерки в регулираните банки. Леките форми на оздравяване (не е задължително да са публично оповестени) обикновено включват преструктуриране на портфейла и промени в управлението.
За тези мерки в ПИБ не се говори публично или те се оповестяват съвсем служебно, но част от тях всъщност са се случили, видно от официалните съобщения на ПИБ. През последните години новините около банката включват промени в борда, преструктуриране на заеми към важни кредитополучатели или продажба на активи, придобити като обезпечения на необслужвани кредити.
Една такава обявена сделка например е продажбата на терените на затворения металургиен комбинат “Кремиковци”, които бяха продадени на австрийска фирма в края на 2018 г. Според шефа на ПИБ само тази сделка е намалила тези нелихвоносни активи с 18%. В края на 2019 г. банката обяви и продажба на необслужвани кредитни портфейли на стойност 538 милиона лева и частно пласирана емисия облигации. По-рано банката обяви и привличането на международната компания Bain and Co като консултант по избягване на риска и управление на активи.
Само преди месец икономическият еврокомисар Валдис Домбровскис обяви официално, че последното условие за приемането на България, рекапитализацията на “една банка”, остава неизпълнено.
Това означава само едно - че наративните доклади към ЕЦБ не са достатъчни и ситуацията изисква наливане на свежи пари в тази банка, за да се сложи щемпела за качество на цялата българска банкова система за влизане в еврозоната.
Колко, откъде, кога
Точната сума, която ПИБ трябва да намери отново, е леко замъглена в публичните изказвания по темата. Според финансовия министър Владислав Горанов част от средствата - около 70% - са осигурени, но остава друга, не малка част. Отговорът на въпроса откъде ще дойдат дойде на 23 април, когато Комисията за финансов надзор одобри проспект за издаването на 40 млн. нови акции с цена пет лева всяка, или нови 200 милиона лева, които ще се набират чрез фондовата борса и ще отидат директно в капитала на банката. Към момента акциите на ПИБ се търгуват на цена от около 2.50-2.60 лв за акция - почти двойно по-ниска от тази на новите акции и три пъти по-ниска от балансовата стойност по последен отчет. При напълно свободна търговия с акциите на ПИБ на борсата ситуацията е повече от ясна - решението трудно би дошло на пазарен принцип.
Кой би закупил нови акции на двойно по-висока цена от пазарната всъщност беше задача с доста предвидим отговор.
Кой би закупил нови акции на двойно по-висока цена от пазарната всъщност беше задача с доста предвидим отговор, за която се говореше далеч преди последния ден за записване на новите акции. Единствените заинтересовани са досегашните собственици (двамата основатели Цеко Минев и Ивайло Мутафчийски с по 42.5% всеки) или държавата, която така да реши малкия проблем пред много по-голямата цел - влизането в еврозоната. Единственият законов начин това да стане е чрез държавна банка, а единствената такава е Българската банка за развитие (ББР). За разлика от частните банки, тя има само един акционер, пред когото да се обяснява за губещи финансови операции - своя принципал Министерството на икономиката, откъдето дойде и вчерашното съобщение за държавно участие в изкупуването (с обещание за повече подробности в петък).
Вчерашният ден маркира началото на края на една цяла ера в банковата история на България. С влизането в еврозоната регулацията върху българските банки ще е отговорност и на Европейския банков орган, а не само на БНБ, чиито управител и подуправители по банков надзор се гласуват в парламента, тоест от управляващите коалиции. Засилването на банковата регулация е добър знак, при положение че двама от последните подуправители на БНБ са обвиняеми по все още неприключеното дело за затворената КТБ.
За да дойде новото време в банковия сектор обаче, рохкото банково яйце, наречено ПИБ, беше спасено за трети път. За втори път това става с държавни пари, но този път не като заем, а като акционерно участие в частна банка. Директната намеса с държавни средства в частна банка се случва в името на влизането в еврозоната, а оттам и в зоната на по-строгата банкова регулация. Освен ако, разбира се, съобщенията за този приоритет на правителството не се окажат силно преувеличени.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
