Как руският газ поскъпна с 900%, без да има посредници

Руският газ е спрян, но България няма да остане без газ. Това става ясно от мненията на двама експерти, с които Свободна Европа разговаря. Въпреки добрата прогноза, до нея не се стига нито лесно, нито пък непременно по най-евтиния път.

На 27 април "Газпром" спря доставките на газ за България и Полша в нарушение на действащ договор. Това наложи спешно реорганизиране на доставките от алтернативни източници. Правителството обяви, че има план и че газ ще има. Въпросът обаче е на каква цена.

Свободна Европа разговаря с Георги Ангелов от Института "Отворено общество" и с Костанца Рангелова от Центъра за изследване на демокрацията за това какво се случва с газовите доставки в България. Те отговаряха на едни и същи въпроси.

- Мит ли е по-евтиният руски газ?

Костанца Рангелова, Център за изследване на демокрацията:

- До голяма степен е мит. Може би до известна степен е по-евтин в сравнение с това да купуваме на международния пазар от днес за утре, защото в дългосрочните договори обикновено се предвижда малко по-ниска цена. В момента пазарът е много стеснен и има голямо търсене, а пък предлагането не е кой знае какво. Затова дългосрочните договори са по-изгодни.

Георги Ангелов, Институт "Отворено общество":

Преди идеята беше, че купуваме пряко от производител и той ни дава евтин газ. Това беше вярно допреди две години. Но в последните около 20 месеца, руският природен газ струваше около 9 евро на мегават, сега е приблизително около 90 евро. Това е около 10 пъти поскъпване. 900 процента.

Основното, което се случи в тези 20 месеца, е че Русия започна да намалява изкуствено доставките за Европа, за да вдига цената, което никога не се е случвало преди. Преди е имало толкова газ, колкото е било нужно. А сега, след коронавируса, имаше много бързо, много силно възстановяване на икономиката, обаче газът, като доставки, не се увеличи.

Всъщност има дефицит на газ от пролетта на 2021 година. Съответно заради този дефицит се получиха притеснения дали ще има достатъчно газ за зимата, резервите, хранилищата не бяха пълни. От там се вдигна много цената на природния газ в Европа. Буквално 10 пъти се вдигна цената за една година. Т.е. евтиният руски газ вече е скъп руски газ. Без посредници. Въпросът е, че още преди войната Русия се опитваше да помпа цената на газа и то доста успешно за момента.

Проблемът е, че през 2020 г. беше подписан анекс към договора с "Газпром", където се даде 70 процента тежест на пазарната цена и 30 процента тежест на цената на петрола и всъщност пазарната цена се вдигна драстично точно, защото Русия ограничава доставките и съответно, по нашата формула, нашата цена също се вдигна драстично. Така че, за съжаление, нашата формула, която сме подписали не ни пази.

Точно обратното беше с азерския газ. Азерският газ е обвързан изцяло с цената на петрола и няма никаква връзка с пазарните цени [на газа] и съответно цената му се движи с цената на петрола. Той също поскъпва, но не 10 пъти, а да кажем 20, 30, 50 процента. Нещо, което е съвсем приемливо.

Руският газ за България: нито евтин, нито без алтернатива

- Откъде идва газът в България след спирането на доставките от „Газпром"?

Костанца Рангелова, Център за изследване на демокрацията:

- Ако гледаме потоците на газ, които вървят към България, имаме газ, който течеше известно време от Гърция към България. Така че имаме поток оттам. Също така потокът от „Турски поток“ към България продължава. Той не е спрял на нула, защото България е транзитна държава и поради тази причина не може тотално да спре потокът. Имаме съвсем лек спад на газа, който върви по „Турски поток“, но той не е спрял. Така че в момента има газ, който тече през „Турски поток“ и през България. Въпросът е дали част от този газ остава на нашата територия или всичко минава към съседни страни и ние сме само транзит.

Като произход вероятно [става дума за] микс от газ, който идва от Гърция. Газ, който идва и от Чирен включително, а е възможно и част от газа, който идва по „Турски поток“ също да го консумираме, но това е невъзможно да го кажем точно, без да сме „Булгаргаз“, защото такива данни имат само те. На онлайн платформата се вижда какво влиза в България и колко излиза като количества, но самите молекули нямат етикет и е много трудно да се каже.

Георги Ангелов, Институт "Отворено общество":

- Трудно да се каже [откъде идва газът], защото още не сме получили детайлна информация. Знаете, че заявлението на "Булгаргаз" трябва да бъде подадено тези дни и евентуално другата седмица КЕВР да обяви цена за месец май. Там вероятно ще видим от колко доставчици и откъде получаваме. Първите дни, след спирането, едва ли може да се организират бързо някакви големи доставки, така че в момента по-скоро [получаваме газа] от регионални търговци и най-вече от Гърция. Може би от Румъния, защото и те в момента имат ниско потребление.

- Подготвено ли беше правителството за спиране на газовите доставки?

Костанца Рангелова, Център за изследване на демокрацията:

- [Правителството] не беше подготвено напълно. Това, което трябваше да се направи още когато започна войната и рискът от това да имаме спиране на газа беше изключително висок дори тогава, е да се сключат двустранни споразумения за солидарност с нашите съседки. Спрямо рамката, която европейската комисия е представила на всички държави в ЕС тези споразумения определят при едно внезапно спиране на газа как точно ще бъдат разпределени наличните количества, кои консуматори ще бъдат с приоритет и т.н.

Що се отнася до запасите в „Чирен“, в деня, в който спря потокът от Русия, [запълването] беше около 17 на сто, сега е 18 процента, малко даже се е покачило, което е обнадеждаващо. Сезонно е много ниско. 18 процента не е кой знае колко, но е имало за този период от годината и по-ниски нива, като минимално е достигало 10 процента през годините, за които има данни.

Георги Ангелов, Институт "Отворено общество"

- Аз си мисля, че все пак трябваше да понапълним повече хранилището в Чирен преди да спре газът. Ако е имало индикации, че ще спре [газът], трябваше през зимата да го пълним. Вярно, че струва скъпо, защото през зимата газът обикновено е най-скъп, но може би това е нещото, което можеше да направим. Т.е. въпреки че получавахме руски газ, можеше да поръчаме и няколко танкера да дойдат втечнен газ от други източници, за да можем да напълним през зимата „Чирен“.

Защото обикновено „Чирен“ през зимата се изпразва. Пълни се през лятото. Но тази зима, заради тези рискове, може би трябваше да напълним „Чирен“, независимо че щеше да е скъпо, защото по-добре да има газ, но скъп, отколкото въобще да няма газ - както беше създадена тази програма за купуване на зърно, за да имаме резерв. Но и сега не е късно. Не е свършил газът. Има газ в България. Може би в следващите няколко седмици това е основната задача. Просто на всяка цена да се напълни „Чирен“, за да може да имаме няколко месеца доставки, независимо какво се случва с руския или с който и да е газ.

– Защо в момента се говори много за посредници?

Георги Ангелов, Институт "Отворено общество":

- Може би защото идеята е, че колкото повече посредници има по веригата, всеки слага допълнително надценка на цената и така тя става по-висока. От друга страна ние знаем, че и без посредници „Булгаргаз“ пак ни вдигна цената с 900 процента, така че тук е въпрос на баланс. И без посредник цената може да се вдигне, и с посредник може да се вдигне. Въпросът е как ние си управляваме доставките и търсенето на алтернативни доставки, а не в това дали има или няма посредник.

За да бъде газът на по-добра цена, имаме нужда да е на по-дългосрочен договор. Ако може няколко страни да се обединим, за да имаме повече пазарна сила, за да получим по-добри условия.

- Какво трябва да се направи сега?

Костанца Рангелова, Център за изследване на демокрацията:

- Най-накрая да се сключат тези двустранни споразумения с Гърция и с Румъния. С идеята, че те ще влязат веднага в сила. Да се търси сътрудничество с всичките ни съседни държави за това да се намери някакво дългосрочно решение какво ще правим ние без руски газ. Защото въпреки че газът е спрял сега, той вероятно няма да започне да тече след месец или след два. Т.е. ние трябва да решим какво ще правим до следващия отоплителен сезон. Как да направим така, че газохранилищата ни да са пълни на 70, 80, 90 процента до началото на следващия отоплителен сезон и подготовката трябва да започне сега, защото не може октомври месец да си кажем: изненада ни отоплителният сезон.

Георги Ангелов, Институт "Отворено общество":

- За да може да е подсигурена зимата сега, през пролетта, най-късно началото на лятото, трябва да имаме договор с регулярни доставки, за да знаем ден по ден, месец по месец. До началото на лятото трябва да сме напълнили „Чирен“, който е много важен да покрива проблеми с доставките и от тук нататък да работим с нашите съседи, за да видим къде може да се отпушат някакви инфраструктурни проекти. Знаете, че с Турция имаме голям газопровод, който не се ползва. Така че там въпросът е на някакви дипломатически усилия да се подпише някакъв меморандум, за да се ползва.

- Кое е по-лошо за Русия – да й се наложи петролно или газово ембарго?

Костанца Рангелова, Център за изследване на демокрацията:

- Русия печели повече от петрол и петролни продукти. Европа разчита на Русия за около една четвърт от целия петрол, който внася, което не е много голямо количество. Около половината от износа на руски петрол е за Европа. Т.е. Русия със сигурност много повече зависи от Европа що се отнася до петролния пазар. За разлика от ситуацията с газа Русия не може да си позволи да спре потока на петрол към Европа. Т.е. Русия, ако спре износа на петрол към Европа, ще има много големи финансови загуби и за държавния бюджет, и за самите компании, които изнасят петрол.

Всъщност имаме риск, в който Русия може да си позволи да спре газа на Европа като отмъщение за това, ако ние решим да направим ембарго на петрола. И затова Европа трябва да бъде готова за спиране на газа не само на България и Полша, но и на по-големи консуматори като Италия и Германия, ако Русия реши, че иска да отговори на едно петролно ембарго

Георги Ангелов, Институт "Отворено общество":

- На Русия основните приходи са от петрол. Но от друга страна петролът може да се продава в целия свят. Докато тръбите на руския газ стигат само до Европа. Има една единствена тръба към Китай. Тя е пълна. Тя повече не може да поеме. Петролът е по-важен, но част от него може да се пренасочи. Газът е по-малко важен, но пък той не може да се пренасочи на никъде. Той е само към Европа.

Така че според мен и двете ще засегнат русия. Може би на този етап въпросът е кое по-малко ще засегне Европа. Петролът по-малко ще засегне Европа, защото можем да си намерим от други източници. Докато газът все още някои страни, като Германия, Италия, чисто инфраструктурно, не могат да поемат газ от никъде другаде, нямат терминали. Така че петролът повече ще засегне Русия и по-малко ще засегне Европа, а газът ще засегне и Европа и Русия много.

- При евентуално петролно ембарго какъв ще бъде директният ефект върху България?

Георги Ангелов, Институт "Отворено общество"

- Директният ефект ще бъде, че вероятно ще има нужда да се купува различен петрол, с който „Нефтохим“ не работи толкова добре. Съответно това ще се използва като оправдание да се вдигнат цените, които и сега се вдигнаха с руския евтин петрол. Но тогава това ще бъде оправдание да се вдигнат цените.

За да парираме това вдигане на цените, ще трябва да се мисли за намаление или на ДДС, или на акциза върху горивата, за да се компенсира. Ще има нужда от фискална подкрепа. Това е основният ефект. Няма да изчезне петролът. Ние можем да внасяме и от съседни страни, можем и цистерни, можем и директно бензин да внасяме. Доставки ще намерим, но вероятно цените ще се вдигнат.