"Не си ли била с комунистите?" Как живя Джилда Карол, която пускаше западна музика по Свободна Европа

Джилда Карол е най-дълго работилата българка в Радио Свободна Европа и вероятно най-популярното име на заглушаваното радио в комунистическа България.

"Тя беше най-голямата ни звезда", спомня си за нея Евгений Силянов, бивш заместник-директор на Радио Свободна Европа. "През 1970-71 година (…) обявихме един телефон (…) Най-много обаждания имаше за нея", казва той в книгата "Мисия Париж. Разговори с Евгени Силянов".

Танцьорката на степ

Съвсем младата Джилда Карол е страстна танцьорка на степ, с майка българка (Невена) и баща унгарец (Карой). Тя напуска България сама през 1948 година. Времената са бурни, семейните тютюневи фабрики са пред национализация.

Джилда отива в Будапеща, откъдето през 1950 г. също бяга, този път първо в американската зона във Виена, а оттам в Мюнхен. Мечтата ѝ е да избяга в Америка, но случайностите на съдбата я срещат с американците, които подготвят първите предавания на Радио Свободна Европа. Така от танцьорката на степ се ражда едно от рекламните лица на радиото в първите години след Втората световна война.

Тогава от Ню Йорк пристига Стефан Груев, син на дългогодишния началник на кабинета на Борис III Павел Груев, който вече е осъден и екзекутиран от "Народния съд". После се присъединяват още българи емигранти, за които връщането в България при новата власт е абсолютно невъзможно.

Джилда Карол

"Ние почнахме, без да имаме хабер от broadcasting, и се учехме в същото време, в което говорехме пред микрофона. И ужасните hamburgers, които ядяхме, докато пишехме програмите…", спомня си в писмо до Джилда Стефан Груев, който работи в радиото тогава не повече от 2 години.

Това писмо е част от огромния ѝ разпилян архив, който тя ревниво пази, но част от който споделя с мен. Това писмо ще ми го прати именно тя, по пощата.

Тя е на възрастта на баща ми

"Чакам ви и съм сготвила вече", казва Джилда, докато обяснява как да я намерим в Мюнхен. Пътуваме с Мартин, съпругът ми, от Бон.

Това ще е първата ни наистина дълга среща. Досега сме се запознали формално, чрез колеги от Радио Свободна Европа в Мюнхен. Работили сме в едно и също радио, но в различни епохи. Джилда е на възрастта на баща ми. Между нас стоят различни светове и много пластове история. Искам да я убедя да стане част от моя документален филм за Радио Свободна Европа. Няма да успея, но между нас ще се случат други важни неща.

Джилда е сготвила нещо много вкусно с морски дарове, отваря бутилка бяло вино и ние сядаме на терасата, от която направо се излиза на зелена поляна, обградена с масивни борове.

Тази вечер няма да се повтори. Мисля, че Мартин с неговата немска биография и история, както и общата атмосфера на разговора, ѝ въздействат.

Джилда отваря архива си, показва ни всичко, позволява дори на Мартин да преснима част от него. В малкото ѝ жилище в Мюнхен, отрупано с книги, писма, български икони, магнетофонни ролки, порцелан, спомени, между нас започва едно крехко, сякаш, приятелство.

Диана Иванова (вляво) с Джилда Карол в дома на музикалната радиоводеща в Мюнхен.

"Вие, комунистите"

Джилда Карол беше име. Имах приятели, които я боготворяха. За тях тя беше легенда. Други ми казваха да внимавам с нея. На мен самата не ми беше винаги лесно с нея. Понякога ме посрещаше в апартамента си с думите "Вие, комунистите…" Казвах ѝ, че не може да ми говори така. "Но си била пионерка, нали…" Да. "И в комсомола си била, нали…." Да. "Е, тогава не си ли била с комунистите?"

Можеше да бъде остра, хаплива, безцеремонна. Понякога така ѝ се ядосвах, че си казвах, че никога повече няма да стъпя при нея… Но после тя се обаждаше, с веселия си глас ме канеше на вечеря, пиеше много вино и ме возеше накрая с нейната стара спортна "Мазда" по улиците на Мюнхен, качвайки се от време на време на тротоарите за мой ужас, смеейки се и разказвайки истории. После вадеше семейни снимки и ставаше тъжна. Обичаше да слуша разкази за моите родители, за сестра ми, за приятелите ми. Палеше се често, на всякакви теми.

Разговорите и срещите ми с нея остават един от най-интересните ми уроци за травмите на нашата история. Как се приближавам до някого, който е бил изгонен и никога повече не е могъл да се върне в страната, в която аз по-късно се раждам? Научих се да не приемам думите ѝ лично. Тя обвиняваше, имаше защо. Сега, отваряйки архива си, си давам сметка, колко щедра е била.

„Комунизмът е голяма мистерия за нашето поколение“. Лятно училище за комунизма

"Музикално рандеву"

Малко преди унгарските събития през 1956 г. Джилда помага на майка си и баща си да избягат от България в Германия. Започва да прави собствено предаване за музика и култура всеки ден, а в неделя - "Музикално рандеву". Именно това рандеву я превръща в легенда в България.

Ричард Къмингс, бивш директор по сигурността в Радио Свободна Европа, си я спомня като "една от най-обичаните музикални водещи". Няколко поколения българи поемат от нея новините от западната музика, която тогава все още е табу и не звучи в национален ефир.

Джилда Карол по време на интервю с Шарл Азнавур. Без дата.

Джилда интервюира Елвис Пресли, Джордж Харисън, Том Джоунс, Рей Чарлз, прави записи от концерти в Мюнхен, разказва атмосферата на концертите, дори кара гостите си да говорят по малко на български – "здравейте" или "добър ден".

"Аз се спасих", казва тя. И продължава: "Исках да благодаря за това и да предам на моите слушатели чувството за свобода, което изпитвах, исках да се усещат свободни".

Купища писма започват да пристигат от България за нея – някои просто я молят да им пусне Кридънс, други я питат за живота в Западна Германия.

България тогава

По същото време Радио Свободна Европа вече е обявено за "най-големия враг на социализма и България", Държавна сигурност започва секретна разработка под кодовото име "Латерна", българите, работещи там, са обявени за ИР - "изменници на родината" и "невързвращенци" - без право на връщане в България. Започва силна кампания в българските медии срещу Радио Свободна Европа и специално срещу Джилда Карол.

Ето какво например пише Николай Чолаков в статията "Да пресечем пипалата на идеологическата диверсия", публикувана в списание "Народна просвета" през 1969 г.

"Най-изпечената българохулителка от "Свободна Европа" е Джилда Карол. Тя до тънкости се е специализирала по живота в България и във всяка област дава на слушателите съвети. В нейните клевети обаче има своеобразен финес, декориран с човешка загриженост. Джилда Карол от сърце дава съвети, изпълнява желания, урежда специални концерти. Чрез интонацията на мекия си "интелигентски" глас тя се стреми да породи в сърцата на младежите завист за положението ѝ, за бързото ѝ преуспяване. Изпечената хулителка съжалява нашата младеж, че е "потънала в скука". Джилда всячески се стреми да организира предавания, които прогонват скуката и непременно заинтригуват. Същата "доброжелателка" на младежите у нас описва творческия път на естрадни изпълнители, на филмови звезди, на нашумели криминалисти. Разбира се, тя не забравя по най-умел начин да съчетае тези предавания с най-подходящи за момента нравствени беседи. Те по тематика и особено по съдържание са добре обмислени, отмерени и точно адресирани. Ето някои от темите: "Как да се живее", "Как да се преуспява" и др."

Същевременно именно кратките политически коментари и реплики на Джилда в нейните музикални предавания ѝ костват редица скандали и конфликти с ръководството на Радио Свободна Европа. Бившият заместник-директор Евгений Силянов си спомня: "Тя под претекст, че пуска шеги, навлизаше дълбоко в политиката… Най-накрая дори трябваше да ѝ забраним да се занимава с политика под угрозата да бъде уволнена".

Джилда Карол и Джордж Харисън

Радиото и Студената война

Животът ѝ в радиото е белязан хем от славата на успеха и огромната популярност, хем от конфликтите вътре в редакцията между различните поколения емигранти, хем от страха от тайните служби в България, за които тя става един от важните прицели на атака.

Кулминацията е достигната с фабрикувания процес през 1978 г. срещу директора на фестивала "Златният Орфей" Генко Генов – едно от обвиненията срещу Генов е, че е бил вербуван за ЦРУ от Джилда Карол. Тази история остава в мъгла чак до излизането на Генов от затвора. Малко преди смъртта си той казва, че обвинението е било абсурдно и че е познавал Джилда бегло единствено от музикалния пазар в Кан.

При всичките ни срещи и разговори тази тема винаги я натъжаваше. Спомня си случая, когато след работа се прибира у дома си и намира иконите с избодени очи, цялото жилище – разхвърляно. Усещам страха и омразата, които са останали в нея, горчивината. Много се интересуваше какво има за нея в досието ѝ. Няколко пъти ѝ нося копия на документи, които намирам в делото "Латерна".

Джилда работи в радиото до преместването му от Мюнхен в Прага през 1995 г. После прекарва времето си между Мюнхен и Флорида. Нейно притежание е вероятно най-богатата колекция от музикални записи от 60-те и 70-те години в историята на радиото.