В първото си излъчване през 1950 г. Радио Свободна Европа обещава да служи на публиката си като "постоянен и надежден източник на информация". 70 години по-късно тази мисия продължава да е същата.
В първото си излъчване през 1950 г. Радио Свободна Европа обещава да служи на публиката си като "постоянен и надежден източник на информация". 70 години по-късно тази мисия продължава да е същата.
Радио Свободна Европа (RFE) и Радио Свобода (RL) първоначално са отделни организации, създадени от Джордж Ф. Кенън (Държавен департамент на САЩ) и Франк Дж. Уиснър (Служба за координация на политиката, по-късно Централно разузнавателно управление на САЩ), които искат да оползотворят таланта на съветските и източноевропейските имигранти след Втората световна война в подкрепа на американската външна политика. Първоначално Радио Свободна Европа (RFE) и Радио Свобода (RL) са финансирани основно от Конгреса на САЩ чрез ЦРУ, но Радио Свободна Европа получава и частни дарения. От 1950 до 1960 г. над 16 милиона американци предоставят над 1,3 млн. долара за "Кръстоносния поход на свободата" на Радио Свободна Европа – начинание, лансирано през 1950 г. в подкрепа на американските усилия да излъчват нецензурирани новини и други програми за хората в комунистическите източноевропейски страни.
Снимка: Реклама на Радио Свободна Европа от началото на 50-те години.
10-тонната камбана е символът на Радио Свободна Европа, изобразен на първото лого на компанията. Тя е излята в британската леярна на Гилет и Джонстън. Спонсорите я показват в 21 американски града, преди камбаната да бъде инсталирана в сърцето на Берлин – в кулата на кметството в Шьонеберг, където се намира и до днес.
Радио Свободна Европа (RFE) започва да излъчва на 4 юли 1950 г. с програма за Чехословакия. Скоро след това са добавени предавания за България, Унгария, Полша, Румъния. Радио Свободна Европа е заместител на свободните медии, които липсват в държави зад Желязната завеса. За разлика от други западни радио и телевизионни програми, радиото се фокусира върху новини от Източна Европа, които не се съобщават от контролираните държавни медии, и върху теми като религия, наука, спорт и забранени в комунистическите държави литература и музика.
Радио Свободна Европа (RFE) (а по-късно и Радио Свобода (RL) са обект на силно и постоянно заглушаване от съветските власти и сателитните правителства в източноевропейските страни. Лично съветският лидер Йосиф Сталин нарежда да се създадат местни съоръжения за заглушаване на дълги разстояния, за да се блокират излъчванията, които радиостанциите се стремят да преодолеят, използвайки висока мощност и множество честоти.
Аудио: Заглушаване на чехословашката служба. Записът е направен в Американското посолство в Прага на 26 ноември 1976 г.
На 1 май 1950 г. Радио Свободна Европа (RFE) започва да излъчва за комунистическа Чехословакия от студио в Мюнхен, Западна Германия.
Аудио: Клип от чехословашката служба: Новата радиостанция Радио Свободна Европа е тук! Днес, на 1 май 1951 г. Радио Свободна Европа започва излъчване. Благодарни сме на 16-те милиона американци, които предоставиха своите дарения, за да помогнат да достигнем до хората от другата страна на Желязната завеса..."
Снимка: Излъчване от първото студио на Радио Свободна Европа в Мюнхен.
Тадеуш Новаковски е първият представител на полската служба, обърнал се към слушателите в Полша. След сигнала Новаковски открива програмата с думите: "Вярваме, както го вярват и авторите на конституцията от 3 май, че вътрешните промени в Полша трябва да бъдат направени от поляците в интерес на Полша... Ето защо гласът ни звучи за нашите братя в Полша за първи път на националния празник 3 май, на който Москва се противопоставя и забранява..."
Х. Б. Милър, пенсиониран адмирал и председател на Националния комитет на Свободна Европа, поздравява медията.
Ян Новак-Йежиорански (на снимката), легендарният борец за независимостта на Полша по време на Втората световна война и първият директор на полската служба, се обръща към полските слушатели с думите: "...Ще дойде денят, в който зората на свободата отново ще изгрее над Варшава. И това ще бъде денят на вашата победа, вашият триумф – триумфът на нацията, която никога, дори в най-мрачните моменти, не е губила вярата си. Моля, където и да сте, помнете: Полша живее, Полша се бори, Полша ще победи!"
Аудио: Клип от първата полска програма от Мюнхен на 3 май 1952 г.
Радио Свободна Европа (RFE) пуска балони от Западна Германия, за да достигне до хора от другата страна на Желязната завеса. Балоните пренасят кутии с листовки, в които пише, че духа нов вятър и изгрява нова надежда. "Милиони свободни мъже и жени се обединиха и ви изпращат това послание на приятелство по Ветровете на свободата, които винаги духат от запад на изток." На листовките са изписани честотите на Радио Свободна Европа за Чехословакия.
Радио Освобождение (преименувано на Радио Свобода през 1959 г.) започва да излъчва в Съветския съюз на руски, таджикски и тюркменски езици по модела на Радио Свободна Европа. Към тези програми по-късно се присъединяват предавания на арменски, азербайджански, беларуски, грузински, казахски, киргизки и узбекски, както и на татарски, башкирски и украински.
Клип от откриването на Радио Освобождение на руски език на 1 март в 8 часа московско време. Водещ е първият директор на радиото Сергей Дубровски. Програмата е излъчена от централата на радиото в Обервизенфелд, Мюнхен.
Ролята на Радио Свободна Европа по време на Унгарското въстание през 1956 г. е обект на дебати между изследователи и унгарски изгнаници. А. Рос Джонсън, бивш директор на Радио Свободна Европа, след обширни изследвания стига до заключението, че Радио Свободна Европа не е разпалвало революция и не е призовавало унгарците да водят безнадеждна битка срещу Съветската армия. Но много слушатели са обнадеждени от тона на някои коментари на Радио Свободна Европа, както и от самото съществуване на унгарските предавания, и вярват, че западните сили ще се намесят на тяхна страна.
След като въстанието е смазано, радиото излъчва около 200 000 лични съобщения от бежанци до роднините им в Унгария. С тях те уведомяват близките си, че без проблеми са достигнали до Западна Европа. По-късно Ласло Иваниц си спомня как свещеник, който го е издирил във влак в Германия, е предал посланието му до радиото, и по този начин леля му и родителите му в Унгария са разбрали, че „русокосото синеоко момче от улица "Радай" е на път за Америка."
Бившият американски президент Дуайт Айзенхауер разговаря с директора на Радио Свободна Европа (RFE) Родни Смит на фона на карта, която показва покритието на медията в началото на 60-те години на XX век.
Директорът на радиото Рос Джонсън (1988-1991) е автор на спомените "Никой вече не се страхува да говори с нас: Радио Свободна Европа през 1989". Той пише, че "в края на 60-те години Радио Свободна Европа/Радио Свобода се е превърнало в заместител на националните радиостанции, обикновено наричани сурогатни радио и телевизионни оператори, фокусирани главно не върху Съединените щати или международните емисии…, а върху развитието в страните, в които те излъчват. Мисията им беше да предоставят на слушателите връзка със Запада, да поддържат надеждата за свобода жива и да насърчават еволюционните промени към това, което след 1989 г. ще бъде наречено цяла и свободна Европа“.
Аудио: Чехословашката служба на Радио Свободна Европа провежда интервюта близо до статуята на Св. Вацлав I на Вацлавския площад на 28 и 29 август 1968 г. - в дните след инвазията на силите на Варшавския договор. Когато ги питат как се чувстват, хората споделят, че се чувстват потиснати, а много от тях се карат и спорят на политически теми. Един човек разказва, че са закачили снимки на хора които са били убити), а след тях са минали други и са ги свалили. Някои се ядосват, че само млади хора протестират, а по-възрастните поколения се въздържат.
През тази година ЦРУ спира финансирането за Радио Свободна Европа и Радио Свобода. След това радиостанциите са финансирани от бюджета на Конгреса на САЩ чрез Съвета за международно радиоразпръскване (по-късно реорганизиран).
Централата на RFE/RL в Мюнхен (недатирана снимка).
Предаванията за балтийските държави в последвалите години отразяват възхода на националното самоутвърждаване и политическото дисидентство.
Аудио: Откъс от първата редовна естонска програма „Новини и специални истории“, излъчена на 5 юли 1975 г. Водещи са Карин Заарсен-Карлщед (на снимката) и първият директор на естонската служба Ян Пенар, а сред темите са отразяване са реч на Александър Солженицин, която той изнася в САЩ. Солженицин остро критикува политиката на разведряване между СССР и САЩ: „Още в Ялта, когато не беше необходимо, беше обявена окупацията на Монголия, Молдова, Естония, Латвия и Литва. По-късно почти нищо не беше направено в защита на Източна Европа и 7-8 държави бяха „раздадени“. Сталин поиска съветските граждани, които не искат да се върнат, да бъдат експулсирани. А Западът изпрати обратно 1,5 милиона души. Това е плашещо разбиране за мир, ако идва с условието „добре, но ни ги върнете“.
КГБ и партньорските разузнавателни служби от Варшавския договор проникват в станциите на медията, арестуват хора, които изпращат информация на радиото и дори прибягват до насилие в опит да сплашат служителите на RFE/RL. На този ден умира писателят и кореспондент на българската служба Георги Марков. Тогава той е на 49 години. Смята се, че е бил отровен, кат оса го простреляли със скрит в чадър пълнител с рицин и че извършителят е агент на Държавна сигурност в Лондон.
Едно от най-големите предизвикателства за RFE/RL е да работи в среда, бедна на информация. Затова журналистите следят внимателно медиите на съветския блок и провеждат интервюта с пътешественици и дезертьори.
Снимка: RFE/RL следи медиите в Източна Европа. Тук в службата за руския мониторинг се записва съветската телевизия, предавана чрез сателит, докато служителите издирват в съветската преса статии, които се нуждаят от внимание.
Екип от четирима терористи от Европа, действащи под ръководството на небезизвестния Карлос Чакала в Будапеща, залагат мощна бомба в централата на RFE/RL в Мюнхен. Шестима души са ранени. Щетите са за 1 млн. долара.
Снимка: Последствията от терористичната атака в централата на RFE/RL в Мюнхен, 1981 г.
Кореспондентът на полската служба на радиото Мачей Моравски интервюира полския дисидент Яцек Курон по телефона от Париж, когато тайната полиция нахлува в апартамента му в Полша и го арестува. RFE/RL пуска интервюто в ефир 10 минути по-късно. През 1988 г. медията успява да интервюира 190 видни поляци в Полша. А. Рос Джонсън пише, че директорът на полската служба Марек Латински отбелязва във вътрешен меморандум в началото на 1988 г., че "вече няма завеса на мълчанието. Никой вече не се страхува да говори пред нас."
Снимка: Марек Латински, директор на Полската служба, пред паметника на Шопен във Варшава през юли 1989 г.
За първи път в историята всички излъчвания на RFE/RL са освободени от заглушаване, когато Чехословакия и България, последните две държави, които по това време продължават намесата си в излъчването на радиото, изключват заглушителите си. В България практиката на заглушаването продължава още година за части от територията, макар че официално е спряна.
Ходът на чехословашкото и българското правителства за спиране на заглушаването идва след решението на Съветския съюз на 29 ноември 1988 г. да прекрати заглушаването на RFE/RL, продължило повече от 35 години. Техническите монитори в централата на RFE/RL в Мюнхен посочват, че заглушаването е преустановено в 21:00 часа на 29 ноември. Предаванията в Съветския съюз се чуват силно и ясно.
Полската служба предоставя цялостно отразяване на дискусиите за полската „кръгла маса“ между представители на комунистическия режим и движението „Солидарност“. Ръководителят на службата Марек Латински излъчва серия от премерени коментари по време на разговорите.
"Солидарност" е легализирана на 16 април 1989 г. По-късно полската служба предоставя медийна платформа за кандидати на некомунистическата партия на парламентарните избори през юни - кандидати, които са в черния списък на държавните медии – и по този начин допринася за по-свободното и по-справедливо провеждане на тези избори.
Снимка: Полската "кръгла маса" между представители на режима и "Солидарност".
В писмо до директора на чехословашката служба от Харта 77 говорителите Томаш Храдилек, Дана Немцова и Саша Вондра правят редица конкретни предложения по програмата.
А. Рос Джонсън: „Разви се нова връзка между Радио Свободна Европа (RFE) и опозиционните движения в региона. По-рано дисиденти и опозиционни групи с благодарност гледаха на RFE като нецензуриран търговски обект за техните възгледи, като на мегафон. Сега те се опитват да повлияят и на покритието в своите страни."
На 27 септември в Будапеща отвяря врати офис на Радио Свободна Европа. Това е първото бюро за новини и програми на медията в Източна Европа. До октомври 1989 г. почти всички програми на унгарската служба по унгарски въпроси са произведени от служители или журналисти на свободна практика в Унгария и предадени до Мюнхен през новото бюро в Будапеща.
Снимка: Матиаш Рош от службата по излъчването в новото студио в Будапеща през 1989 година.
На 17 ноември 1989 г. започва Нежната революция в Чехословакия. Павел Печачек, директор на чехословашката служба, получава виза от чехословашките власти да влезе в страната малко преди демонстрациите през ноември 1989 г., което е прецедент за времето си. Печачек пристига на 21 ноември и предоставя свободно отразяване на първите дни на революцията.
Снимка: На 21 ноември над 200 000 демонстранти излизат по улиците на Прага за пети пореден ден на протести. АУДИО: Откъс от репортажа на Павел Печачек от Вацлавския площад в 16:06 ч. CET.
„Достатъчно е да проговоря и ще съборя тази стена на страха “- румънският пастор Ласло Токес изрича тези думи и запалва демонстрации в Тимишоара един месец след падането на Берлинската стена. Румънската служба на Радио Свободна Европа излъчва драматичен репортаж за насилието срещу мирни демонстранти от страна на полицията и армията три дни по-късно.
АУДИО: Клип от вътрешния блок на Румънската служба, излъчен на 20 декември 1989 г., воден от легендарния Некулай Константин Мунтяну: „В Тимишоара стреляха по хора, които излизаха на улицата, молейки за хляб и свобода, ковейки собствената си история – история, изпълнена с кръв. Слушайте! Тимишоара, 17 декември 1989 г. [СТРЕЛЯТ ПО ХОРА, ЧУВАТ СЕ ИЗСТРЕЛИ] Страхливци! ... Стреляйте! Стреляйте! Трябва да се срамувате! Идиоти! Вие сте румънци като нас, трябва да се срамувате!" Некулай Константин Мунтяну: „Танкове и автоматично оръжие стрелят в тълпата по улиците. Тимишоара, 17 декември 1989 г. Това е Румъния от 1989 г., ерата на Чаушеску. “
На 22 декември 1989 г. румънският генерален секретар Николае Чаушеску бяга от сградата на Централния комитет на партията. RFE/RL представя първите репортажи за бягството му от Букурещ по телефона от местен журналист.
Милош Дравил (вдясно) от Гражданския форум пътува с кола от Прага до Мюнхен, за да подари на RFE/RL 30 метра бодлива тел от границата между Чехословакия и Западна Германия. Той благодари на радиото за насърчаването на демократичните реформи в страната му. Подаръкът е връчен на помощник-директора на чехословашката служба Иван Чикла, на директора на RFE/RL А. Рос Джонсън и на президента на RFE/RL Джийн Пел.
Снимки от приемите в Кралския замък във Варшава (горе) по случай откриването на варшавското бюро и в двореца Валенщайн (отдолу) за откриването на пражкото бюро.
Изследователският институт включва дългогодишните аналитични и oдиторски изследвания, мониторинга на медиите, архивите и публикациите на RFE/RL. Той предоставя информация за Източна Европа и СССР за службите за радиоразпръскване на медията и е водещ западен център в региона за учени, журналисти и представители на властите.
По време на неуспешния съветски пуч от 1991 г. един от малкото източници на достоверна информация е руската служба (Радио Свобода).
В резултат на драматичните си предавания тя получава за първи път официална акредитация в Русия. Около 22 август двама репортери на службата Михаил Соколов и Андрей Бабицки се срещат с президента Борис Елцин в Белия дом. Те успяват да запишат кратко интервю, в което Елцин заявява, че Радио Свобода заслужава да бъде акредитирано в Русия, а няколко дни по-късно на 27 август той подписва и указ, позволяващ на Радио Свобода да отвори бюро в Москва.
След 2000 г. Радио Свобода губи всички свои предаватели в Русия и местните радиочестоти в Москва. През 2002 г. президентът Владимир Путин отменя указa на Елцин. Въпреки многото пречки бюрото продължава да работи, като през 2020 г. се регистрира като дружество с ограничена отговорност.
Тъй като много страни от бившата съветска сфера на влияние сменят комунистическите си правителства и дори се присъединяват към НАТО и Европейския съюз, RFE/RL прекратява своята дейност на някои места. Унгарската служба е затворена през 1993 г., а полската - през 1997 г.
В отговор на разпадането на Югославия, RFE/RL започва да излъчва на сръбски, хърватски и босненски за държавите наследнички на бившата федерация. През 1999 г. Започват и предавания предавания на албански за Косово, а през 2001 – на македонски и албански за Македония. Службата на южнославянските езици насърчава толерантността и помирението.
Снимка: Членовете на службата за южнославянски езици и други колеги от RFE/RL на 31 януари 1994 г. в Мюнхен, Германия, след откриването на службата за бивша Югославия.
През 1995 г. по покана на писателя, бивш дисидент и чешки президент Вацлав Хавел, RFE/RL се премества от Мюнхен, където от 1950 г. се намира централата му, в Прага. Хавел предлага сградата на бившия чехословашки парламент – точно в центъра на Прага, на върха на Вацлавския площад.
В отговор на по-голямото внимание на САЩ към Близкия изток, през 1998 г. RFE/RL започва да излъчва на арабски за Ирак и на персийски за Иран. След 2002 г. излъчванията към Иран продължават като нова езикова услуга, наречена Радио Фарда. (През 2015 г. предаванията за Ирак на RFE/RL са обединени с Радио Сава на MBN.)
Снимка: Водещата Мариам Ахмади чете първото предаване на новините на новото Радио Фарда, служба на Радио Свободна Европа за Иран, декември 2002 г.
След атаките от 11 септември 2001 г. срещу Съединените щати става ясно, че като финансирана от САЩ организация, Радио Свободна Европа/Радио Свобода е потенциална мишена на терористи. Пред централата в Прага са поставени бетонни прегради и бронирани машини, а Съветът за национална сигурност (BRS) на Чешката република съветва правителството да започне преговори с радиостанциите за преместване на централата на по-безопасно място. Твърди се, че чешкото министерство на отбраната е разглеждалоо пет алтернативни сгради, разположени далеч от центъра на града.
През декември, след атентатите на 11 септември, Конгресът на САЩ приема законодателство, което позволява на RFE/RL да създаде служби на дари и пущу за Афганистан, като възобнови излъчванията, започнати през 80-те години по време на съветската окупация.
Снимка от архивите на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL): Предавателите на афганистанската служба се подготвят да излязат в ефир с последните новини.
RFE/RL възстановява излъчванията в Авар, Чечня и Черкезия до Северен Кавказ (Аварските и черкезките предавания са прекратени през 2016 г., но програмите на чеченски език продължават). Реакцията на публиката към новата програма е мигновена. В рамките на минути след първото излъчване идва телефонно обаждане от Кабардинския район. Службата се радва на постоянен поток от писма от нови слушатели през първата седмица на излъчванията.
Снимка: Писмо от слушател.
Rádio Svobodná Evropa, чешката служба на RFE/RL, излъчва последната си програма след 51 години в ефир. Службата продължава съществуването си в сътрудничество с чешкото радио и под ръководството на бившия директор Павел Печачек в новия канал 6 на чешкото радио.
Снимка: Клип от вътрешна публикация на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) „RF/RL отвътре“: Съобщение на президента Хавел до Svobodná Evropa.
Излъчванията за България, Естония, Латвия, Литва, Словакия и Хърватия са прекратени през 2004 г., а излъчванията за Румъния приключват през 2008 г. Тези страни стават членове на НАТО и ЕС.
RFE/RL представя ново лого на компанията - сребърна факла с оранжев пламък, символизираща нейния модерен и постоянен ангажимент в борбата за демокрация. Новото лого заменя синьото и сребристото в Камбаната на свободата, което е символ на RFE/RL повече от половин век. Тогавашният президент на медията Томас А. Дайн обяснява, че "пламтящият факел символизира светлината на истината и информацията в нашия мултимедиен масив от информационни продукти – радио, телевизия, интернет, мобилни телефони и печатни медии."
В началото на 2009 г. RFE/RL се премества от центъра на града в новото си седалище в пражкия квартал Хагибор. Чешкият президент Вацлав Хавел председателства встъпителната редакционна среща в новата сграда. Той припомня, че Радио Свободна Европа му е давало кураж зад Желязната завеса, и насърчава журналистите да поддържат високите стандарти за честно отразяване на събитията, каквито RFE/RL са имали и през Студената война.
Снимка (отляво надясно): Джеф Гедмин, президент и изпълнителен директор на RFE/RL, и чешкият президент Вацлав Хавел.
Аудио Хавел: "Дори след краха на комунизма Радио Свободна Европа изигра значителна роля, защото постави професионалната летва за журналистите в новите демокрации. То беше модел за подражание и за изучаване на основите на независимата журналистика.“
RFE/RL стартира програми на пущунски език за отдалечените племенни райони на Пакистан по границата с Афганистан, за да предостави алтернатива на екстремистката пропаганда. Радио Машаал отразява местните и международните новини със задълбочени репортажи, кръгли маси и предавания по теми, свързани с политиката, младежта, войнствеността, проблемите на жените и общественото здраве.
В отговор на насилствената анексия на Крим от страна на Русия, украинската служба на RFE/RL събира екип от дигитални журналисти, чиито репортажи да достигат до аудиторията на полуострова на кримскотатарски, руски и украински. Скоро след това се появява и уебсайт за териториите в Донбас.
RFE / RL стартира Current Time – цифрова и телевизионна мрежа за рускоезична публика по целия свят. Инициативата, реализирана в сътрудничество с Гласът на Америка (VOA – Voice of America), прераства от 30-минутна ежедневна новинарна програма в денонощен информационен канал. Тя има функции за програмиране, достъпни на цифрови платформи в 26 държави, като 12 от тях са извън стандартния регион на покритие на RFE/RL.
Видео: Промоционален клип на англоезичната тв програма Current Time (октомври 2019).
RFE/RL се завръща в България и Румъния като дигитална платформа с оглед на нарастващата тревога за свободата на словото в двете страни.
Медията планира да се завърне и в Унгария – с изцяло дигитална услуга, която има за цел да запълни празнота в поляризирания медиен пейзаж с прецизни и балансирани новини.
