Наистина ли Льо Пен може да победи Макрон

В средата на март всичко изглеждаше ясно. Проучванията даваха убедителна преднина за Еманюел Макрон пред всичките му конкуренти за президентския пост във Франция в първия тур на изборите и още по-голяма преднина за евентуалния балотаж.

Но два дни преди първото гласуване на 10 април преднината вече е минимална. Най-близо до настоящия държавен глава е добре познатият, но вече сякаш прероден конкурент - Марин льо Пен. Разликата от едва около 5% (27 за Макрон и 22% за Льо Пен) и евентуалното пренасочване на подкрепата на втори тур накараха мнозина да се запитат: Може ли тя да свали Макрон от власт?

„Вижте какво се случи с Брекзит и с много други избори - неща, които изглеждаха невероятни, всъщност се случиха. Нищо не е невъзможно“, каза самият Макрон в една от редките си предизборни изяви, с което още по-широко открехна вратата за съмнения в собствената си победа.

През петте години управление поредицата от политически и икономически кризи се отразиха негативно на настоящия президент, който разгроми Льо Пен през 2017 г. Опитите в последните седмици да застане начело на дипломатическите преговори с Владимир Путин дадоха само краткосрочен резултат.

Междувременно избирателите във Франция спряха да приемат войната в Украйна като основна тема в ежедневието си и си спомниха за големите си страхове, свързани с разходите за живот и инфлацията.

Крайнодясната лидерка на Национален сбор (бивш Национален фронт) пък не претърпя особени негативи от връзките си с Русия и конкретно с Путин. В дните след началото на войната Льо Пен се фокусира върху икономическите и социалните теми и това ѝ донесе сериозна полза и скок от над 5% в проучванията.

Кампанията донесе и още един бонус за нея – тя вече не е най-крайният кандидат, след като тази роля беше иззета от Ерик Земур. Това направи Льо Пен много по-приемлив за широката публика избор.

Засега данните показват, че Макрон със сигурност ще бъде участник на балотажа на 24 април. Той дори е сочен за фаворит в евентуален балотаж срещу Льо Пен.

След победата на Тръмп в САЩ и Брекзит през 2016 г., обаче, никой не отхвърля шанса за обрат с лека ръка. Затова остава и въпросът, който силно тревожи Брюксел и прозападно ориентираните французи: Може ли от третия си опит Льо Пен да се нанесе в Елисейския дворец?

Миротворецът, който остана далеч от хората

Веднага след началото на руската инвазия в Украйна французите посочиха войната като един от ключовите въпроси, които ги вълнуват в ежедневието им, както и като един от факторите, които могат да им повлияят при гласуването за президент.

От Елисейския дворец изглежда разчетоха този сигнал и Макрон, който и преди това беше сред най-активните лидери при преговорите с Путин, застана начело на комуникацията от страна на Западния свят с Москва.

До средата на март този ход изглеждаше като печеливш, но в последните седмици французите забравиха за притесненията си спрямо падащите в Украйна бомби. От тогава те отново насочиха вниманието си към социално-икономическите проблеми, които според проучванията са основното им притеснение и фактор при гласуването.

Според проучване, публикувано от Политико, сред въпросите, които са важни за подаването на глас, французите посочват войната едва на 8-о място. Преди това са теми като покупателната способност, социалната сигурност, заетостта, имиграцията и др.

Всичко това са въпроси, които дават преднина на Макрон. Неговото управление на няколко пъти беше притиснато до стената именно заради икономически и социални политики. Това се случи още през 2018 г. със зараждането на протестното движение на „жълтите жилетки“.

Поводът за неговата поява беше повишаването на цените на горивата, но истинската причина беше свързана с повишените разходи за бита, икономическото неравенство, засягащо най-вече живеещите в селските райони, както и пренасочването на данъчната тежест от корпорациите към гражданите.

Малко след това дойдоха и първите последици от Брекзит, който имаше негативен ефект и върху самите французи.

През 2020 г. COVID-19 отново промени играта, а Франция под лидерството на Макрон се превърна в една от страните с най-строги ограничения. Това решение предизвика сериозна съпротива и настрои по-крайните французи срещу управлението. Ефектът не беше изцяло негативен, тъй като близо 80% от населението е ваксинирано, а по-голямата част от него приема по-строгите мерки, които бяха облекчени в последните седмици. Не закъсняха и икономическите последици от пандемията.

В средата на март, когато най-сетне обяви програмата си за новия мандат, Макрон вся още повече смут сред част от потенциалните избиратели като обяви, че предлага вдигането на пенсионната възраст от 62 на 65 години. Той опита да прокара вдигането на пенсионната възраст на 64 години през 2020 г., но промени намеренията си заради пандемията от коронавирус. Това предложение беше посрещнато с особено остри критики от всички по-сериозни негови конкуренти като Льо Пен и Жан-Люк Меланшон.

Ефектът от него, чисто политически, изглежда още по-тежък и заради високата инфлация и поскъпването на редица основни стоки в страната. Посланието, което Макрон отправи, е за „по-големи инвестиции“ и „по-здрава работа“. От предизборните му обещания беше и нулевата безработица, която в момента, въпреки кризата, е само с 0,4 % по-висока от обещаното от президента ниво от 7%.

Както много европейски държави и Франция изпитва трудности с рязко повишените цени за енергия, а ситуацията не обещава да се подобри заради отношенията с Русия. Макрон беше и домакин на срещата на лидерите на ЕС, на която се реши именно намаляването на енергийната зависимост на блока от Москва.

Засега най-сериозните критики държавният глава получи за късното обявяване на кандидатурата си и практическата липса на кампания. Заедно с това той отказа и да участва в пряк дебат, от което се възползваха част от опонентите му, защото затвърди образа, който редица французи намразиха през годините - този на „елитарния“ президент.

Как Льо Пен се превръща в приемлив кандидат

През годините Марин льо Пен се обявяваше за различни неща, които отблъскваха французите. Сред тях бяха преосмисляне на позициите на страната в ЕС и НАТО, икономически национализъм, протекционизъм, по-близки връзки с Русия. В последните няколко години, а и в последните седмици, голяма част от тази реторика изчезна. Лидерката на Националния сбор вече не иска нито референдум за излизане от ЕС, нито дори излизане от еврозоната. Голяма част от предлаганите бюджетни политики са балансирани, а след началото на войната в Украйна искането за по-дълбоки връзки с Русия е само нещо, за което опонентите ѝ натякват.

Заради подобряването на позициите ѝ в проучванията, Еманюел Макрон дори я атакува за дългогодишните „индулгенции на Владимир Путин“ и получаването на „финансиране от Русия“. Това изглежда не води до сериозен ефект, а самата Льо Пен умело не акцентира върху дебатите по темата Украйна. Това изглежда и не вълнува потенциалния ѝ електорат.

За ралика от Макрон, Льо Пен проведе много активна кампания, изпълнена със стотици събития, много от които бяха в селските региони, настроени негативно към „елитарния“ президент. Сред акцентите бяха твърдото противопоставяне срещу вдигането на пенсионната възраст, както и намаляването на разходите за живот – най-важната тема според французите. В същото време тя не се отказва от запазването на високи нива на разходи в сектори като национална сигурност и отбрана, както и противопоставянето на политики за подпомагане на мигрантите в страната.

„Льо Пен направи кампания на близостта, посети множество малки градчета и села. Нейните посещения не бяха подробно отразени от националните медии, но имаха сериозен отзвук в местните. Тя даде усещане за близост, което е много важно за френските гласоподаватели“, каза пред Политко Матьо Галар, директор в агенция Ипсос.

Всичко това, заедно с далеч по-малко радикалния ѝ образ, за което помогна и кампанията на Земур, превръща льо Пен в кандидат, който може да събере гласовете не само на крайнодесните, но и на умерените. Най-голямата ѝ надежда, обаче е свързана с всички, които не харесват Макрон.

Какво ще стане на балотажа

Най-близо до Макрон и Льо Пен, както преди 5 години, е крайнолевият Жан-Люк Меланшон. Разликата с първите двама обаче е огромна. Според последните проучвания той ще получи между 15 и 16%, което е с 11 % по-малко от Макрон и с 6% по-малко от Льо Пен.

Ерик Земур, който в края на миналата година беше достигнал до второто място в проучванията, се срина до под 9% подкрепа. Толкова събира и кандидатката на традиционната десница Валери Пекрес.

В тази ситуация далеч по-интересни изглеждат проучванията за това кого избирателите на тези кандидати биха подкрепили на втория тур. Според резултатите по-голямата част от гласовете за всички, освен за Земур, биха отишли в полза на Макрон. Точно това се случи преди 5 години.

Голямата разлика днес е свързана с настроението на французите и по-точно слабото желание да излязат да гласуват. Според повечето проучвания на 10 април ще бъде отбелязана рекордно ниска избирателна активност за първи тур от едва 69%. Това би бил спад от 9% спрямо 2017 и 10% спрямо 2012 г. Този факт е сочен за още едно предимство, което Льо Пен може да получи.