Защо повечето украински бежанци засега не остават в България

Елена е украинка и е една от милионите бежанци от войната, която Русия поведе срещу страната ѝ. След като пристига в България, първата ѝ работа е да потърси медицинска помощ. Тя е с онкологично заболяване, което досега е лекувала в родната си Одеса.

Процедурата, от която тя се нуждае, за да живее, е поредното вливане - част от химиотерапията ѝ. Оказва се обаче, че това няма как да се случи, защото пациентката макар и видимо болна не е преминала през Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК). Т.е. лекарите в онкологиите в България нямат основание, на което да започнат лечението на Елена.

След три дни и няколко неуспешни опита вливането да бъде направено в София, доброволката Аделина Банакиева помага на Елена да замине за Австрия, където получава необходимото лечение.

Елена е една от около 70 000 украинци, които по данни на Министерския съвет са преминали през българската граница. По думите на председателя на парламентарната комисия по туризъм и депутат от "Продължаваме промяната" Илин Димитров 60% от тези хора са преминали през България на път за други държави. Такъв е и случаят на Елена.

Една от основните причини украинците да търсят закрила в Западна Европа е, а не у нас е, че в България все още не е уреден техния статут. Това води до ситуации като тази, в която попада Елена.

“Хората с увреждания, които идват от Украйна, или хората, които имат нужда от бързо лечение, или пък тези, които са с хронични заболявания и лечението не може да се отложи във времето, засега нямат място в България. Защото няма механизъм как да получат необходимото”, обяснява Аделина Банакиева.

Аделина Банакиева

Освен със случая на Елена, тя се е сблъскала и със семейство, чието дете е болно от Детска церебрална парализа (ДЦП). Заради белтъчни нарушения и лечение, изискващо хормон на растежа, които у нас не могат да бъдат предоставени бързо, детето заедно с майка си е също е заминало за Австрия.

Какво е ясно и какво не е

През изминалата седмица правителството взе решение как ще се финансират нощувките и храната на останалите в България украински бежанци. По 40 лева за нощувка и храна на ден ще се изплащат директно на хотелиерите, предоставили услугите си на бягащите от войната. “Мярката ще е в сила и за всички регистрирани обекти - апартаменти, давани под наем тип Airbnb и други юридически лица”, обясни Илин Димитров.

Какво обаче липсва? В България все още не е уреден статутът на украинските бежанци, което е и причината те да не могат да ползват веднага нужната им медицинска помощ. Засега неясни остават и механизмите за социална подкрепа - все още не е известно нито какви помощи ще има, нито как ще се получават.

Причината обяснява Красимира Величкова, която е съветник по въпросите на гражданското общество на вицепремиера Калина Константинова. По думите ѝ на европейско ниво механизмът за временна закрила е дефиниран, но в България той никога не е бил прецизиран в подзаконова уредба.

Механизмът е записан в Закона за убежището и бежанците, но как ще се прилага не е ясно. Въпросът е оставен да се реши с подзаконови нормативни актове, които още не са приети.

Ето защо, след руската агресия в Украйна и безпрецедентния бежанско натиск, е създадена междуведомствена работна група, която да разработи механизъм за подкрепа в бърз порядък.

“Имаме амбицията да сме готови до седмица”, казва Величкова. “Ще бъдат решени всички въпроси - от социалните до здравните грижи, които България може и ще поеме”, допълва тя.

Как е в момента

В момента украинските граждани влизат в България със статут на туристи. Той се базира на споразумение между Европейския съюз и Украйна от 2017 г. Тогава е въведен безвизов режим за гражданите на Украйна и възможност за 90-дневен престой на територията на страните от общността.

Украинските бежанци в момента влизат в България като туристи.

Заради това пребиваващите в България украински бежанци по закон всъщност са туристи от момента на влизането си. При сега действащите норми те могат да останат в страната до три месеца, но през това време нямат право на медицинска или социална помощ.

Другата възможност, която им дава в момента законът, е да кандидатстват за получаване на статут за международна закрила. Този вид статут също е уреден в Закона за убежището и бежанците и за разлика от статута за временна закрила (който се подготвя в момента) е напълно разработен. Прилага се към гражданите на трети страни. Особено активно се използваше в България между 2013 и 2015 г., когато към Европа имаше наплив на бежанци от Сирия и Афганистан.

Проблемът с този вид статут обаче е неговата особена тромавост, в която чисто административно са въвлечени Държавната агенция за бежанците (ДАБ), Гранична полиция, дирекция “Миграция” в МВР и други институции. Самата процедура отнема месеци, а резултатът е, че веднъж получен статутът на международна закрила ограничава и правата на движение на бежанците.

Какво ще направи България за украинските бежанци

И премиерът Кирил Петков (ПП), и министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер (ПП) коментираха, че бягащите от войната хора са много по-близки до европейците от предишната вълна бежанци от Близкия Изток.

“Целим тези хора да влязат в икономиката ни, впоследствие тук да дойдат и мъжете им”, обясни пред Свободна Европа депутатът Илин Димитров (ПП).

Това обаче няма как да се случи лесно през сега действащия механизъм за международна закрила. Затова и Европа, и България разработват специално за украинските бежанци друг статут - вече споменатия статут за временна закрила.

“Когато той бъде разработен, държавата ще може да осигури всичко нужно - от здравни до социални услуги, през право на работа”, обясни Красимира Величкова.

Временната закрила за бежанците от Украйна ще им осигури няколко права, при това без да е необходимо снабдяването с други регистрации или разрешения, както при сега действащите разпоредби.

Украинските бежанци ще могат да останат да пребивават в България. Ще получат правото на труд и работа, както ако е необходимо и професионално обучение.

След получаване на статут за “временна закрила”, бягащите от войната в Украйна ще имат право на социално подпомагане - в какъв размер все още не е известно, а също така и на медицинска помощ, но само при спешни състояния.

Хората от уязвими групи, в които се включват деца до 18 години, непридружените деца, бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, възрастните хора и хората с увреждания, тежки здравословни проблеми, психични разстройства жертви на трафик или понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на насилие, ще имат право на пълно медицинско обслужване като всеки български гражданин.

Когато държавата е готова с всичко това, не трябва да има случаи като този на Елена от Одеса, която не успя да продължи химиотерапията си в София и замина за Австрия.

Децата до 18 години ще получат правото на безплатно образование и детска градина. Министерството на образованието публикува условията за записване на украински деца в българската система. Условията обаче важат за кандидатствалите за статут за международна закрила, тъй като другият все още не е въведен.

А дотогава?

От началото на войната в Украйна (24 февруари) досега 150 души са подали заявления за получаване на международна закрила. При голяма част от тях процесът не е завършил, заради продължителността на процедура.

“В момента, в който въведем новия вид статут, тези хора ще могат да кандидатстват по него и да го преобразуват. Пишем инструкции", обясни Величкова.

Докато всичко това бъде разработено и влезе в сила, украинците в България формално продължават да бъдат “просто туристи”.

Единствената разработена изцяло мярка е тази за поемането на нощувките им, и то ако са в търговски обекти (хотели или апартаменти под наем).

Според шефа на комисията по туризъм в парламента Илин Димитров “единици са тези, които са настанени в частни домове”. Доброволците обаче не мислят така и твърдят, че става дума за стотици хора, разпръснати из цялата страна.

“Те чакат държавата да вземе решения”, коментира Аделина Банакиева.

“Вълната от бягащи от войната хора е несравнима с всичко, което сме имали досега”, казва Красимира Величкова. За сравнение: през най-интензивната година с наплив на бежанци - 2015 г., в България са дошли под 21 хиляди души за цялата година. Сега за 15 дни в България са влезли 70 хиляди и са останали почти половината.