Ще се размине ли Украйна с нападение от Русия

Размина ли се войната? Този въпрос изглежда за един милион долара, след като във вторник Русия обяви, че изтегля част от войските си от районите близо до границата с Украйна. Новината не беше потвърдена незабавно от независим източник, така че въпросът дори си повиши цената.

Няколко експерти от Русия, Украйна и България във вторник предложиха своя обща прогноза: както и да свърши сегашната криза със струпването на войски, за Русия е само въпрос на време да постави отново Украйна под заплаха.

Конференцията, в която участваха експертите, е замислена от по-отдавна от Центъра за изследване на демокрацията в София, но тя се проведе точно в деня, в който се случиха две събития с противоположно значение. Русия хем обяви, че изтегля част от войските си, хем прие апел за признаване на независимостта на два украински района - този в Донецк и този в Луганск. Тези райони са под контрола на проруски сепаратисти още от 2014 г. и се подпомагат от Москва.

Според експертите такова признаване може да бъде последвано от разполагане на руски военни там.

„Това може да реши вътрешните проблеми на Путин и той да го обяви като победа“, каза руският външнополитически експерт Юрий Фьодоров.

Конференцията се проведе онлайн под името „Русия срещу Украйна и НАТО. Какво следва?“ В нея участваха бивши украински министри, представители на преследваната от Кремъл руска опозиция, експерти от неправителствени организации от Украйна и България.

Част от участниците в дискусията смятат, че целта на Русия е да дестабилизира Украйна като използва военната заплаха. Затова според тях е ключова реакцията на Запада – дали той ще има единна и твърда позиция и дали ще санкционира действията на Москва, или ще запази мълчание.

Ще има ли война

Струпването на руски войски и военна техника до границата с Украйна предизвика опасения от военен конфликт, но според Андрей Загороднюк, който беше министър на отбраната на Украйна между 2019 и 2020 г., мащабна военна операция на Русия в Украйна е малко вероятен сценарий. Същото се отнася и за евентуален опит за нападение над столицата Киев.

„Най-големият риск за нас е Донбас“, каза той по време на конференцията.

Той обърна внимание и на струпването на руски военни кораби в северната част на Черно море, които по думите му затрудняват движението на търговските плавателни средства и така блокират доставките до Украйна.

Подобна беше позицията на Михайло Самус, директор на Мрежата за изследване на геополитиката от Украйна, която също участваше в организацията на конференцията. Според него руската заплаха цели да предизвика икономическа и политическа криза в Украйна.

„Русия се подготвяше украинците да започнат да се паникьосват, това да предизвика протести и политическа нестабилност“, каза той. „Хибридната заплаха вече е в ход.“

Какво ще стане с Източна Украйна

Не може да се очаква обаче руският президент Владимир Путин да нареди изтегляне на руските войски, без да е постигнато нещо, което да се представи на вътрешнополитическата сцена като победа, каза по време на дискусията Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната на България.

Според него е възможно Русия да признае самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики на сепаратистите в Източна Украйна.

Във вторник долната камара на руския парламент прие резолюция, с която призова Путин да признае независимостта на областите, контролирани от подкрепяните от Кремъл сепаратисти. Досега международната общност, включително и самата Русия, ги смята за част от Украйна.

Подобен сценарий очерта и външнополитическият експерт Юрий Фьодоров.

Андрей Загороднюк и Юрий Фьодоров посочват 20 февруари като ключова дата, след която вероятно ще стане ясно какви са намеренията на Русия в краткосрочен план. Тогава приключват съвместните военни учения с Беларус, които се провеждат близо до украинската граница и с които Русия обяснява присъствието на многохилядна армия.

„Ако не се оттеглят, военната агресия ще е неизбежна“, каза Фьодоров. „Войските не могат да бъдат държани безкрайно дълго в бойна готовност в палатки и лагери. Може или да бъдат изпратени в бой, или да се приберат“

Украйна между чука и наковалнята

Украйна не за пръв път е заплашена от руска агресия. През 2014 г. Москва анексира полуостров Крим. Оттогава Кремъл подкрепя сепаратистите в Източна Украйна. Защо Киев е винаги под прицел? Според бившия зам.-министър на енергетиката на Русия Владимир Милов, причината е, че Украйна е на фронта между демократичния свят и авторитарните режими.

„Има картел на авторитарни лидери, които са започвали война срещу демократичния ред, базиран на правила“, коментира той. „Путин е ядосан, защото не е вкарал Украйна в своята сфера на влияние. […] Той е много недоволен, че Украйна е демокрация. Че не е избрала пътя на диктатурата“

Бившият външен министър на Украйна Володимир Огризко също смята, че страната му е „бойното поле“ в противопоставянето между демократичния свят и авторитарните режими. Според него е ключово демократичните държави да застанат зад Украйна, ясно да кажат, че тя е жертва на руска агресия и да наложат санкции.

Според Андрей Загорднюк реакцията на Запада на действията на Москва ще предопредели поведението на Русия занапред. „Ако има реакция и последствия, те ще се въздържат да го правят отново, ако няма – е само въпрос на време.“

Уроци по война: Учениците в Украйна се подготвят за най-лошото