Нещо, което политиците редовно забравят. Как самите съдии виждат съдебната реформа

За съдебната реформа има много идеи, но сега дойде време да чуем и самите съдии. Как си я представят те?

В споразумението на коалиционните партньори в правителството са записани следните намерения: закриване на специализираното правосъдие, ограничаване на правомощията на главния прокурор, оставка на Иван Гешев, трансформиране на Висшия съдебен съвет (ВСС) от постоянен във временно действащ орган и разделянето му на две – един за съдиите и един за прокурорите и следователите.

Засега от тези стъпки е факт само една – мнозинството в парламента официално призова Иван Гешев да освободи поста си. Внасянето на законопроектите за всичко останало тепърва предстои.

Най-голямата съсловна организация на съдиите – Съюзът на съдиите в България (ССБ), проведе собствено проучване сред своите членове. Неговата цел беше да отговори на въпроса – как хората, от които зависи правораздаването, си представят съдебната реформа.

Наред със структурните промени в съдебната власт, възприети от управляващите като най-наложителни, съдиите очертаха няколко отлагани с години проблеми, които пряко вредят на мотивацията им за работа. И които традиционно остават извън фокуса на внимание на политиците.

Казано накратко те искат по-адекватни критерии за оценка на работата им (атестиране), по-бързи конкурси за повишаване, ограничаване на командироването от по-долна в по-горна инстанция, както и намаляване на разликата в заплащането на съдиите от различните нива в системата.

Какво показва проучването

Проучването на ССБ е проведено в края на декември сред 86 съдии. Повече от половината от тях правораздават на районно ниво, една трета са в окръжни съдилища, близо 15% са в административни съдилища, около 10% са апелативни съдии и най-малко са в специализираните съдилища, Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Над 83% от анкетираните са с повече от 12-годишен стаж.

Резултатите от анкетата показват, че мнозинството от съдиите, участвали в допитването, желаят сериозни промени в съдебната система. Над 90% от тях са на мнение, че структурата на ВСС трябва да бъде променена, а 87% смятат, че 5-годишният мандат на членовете му също трябва да е различен.

Над 95% от анкетираните искат промяна и в начина, по който се формира съставът на Съдийската колегия на съвета. В момента шестима от членовете ѝ се избират пряко от съдиите, шестима – от парламента, а последните двама нейни членове по право са председателите на двете върховни съдилища.

Съветът на Европа от години настоява, че за да бъде гарантирана независимостта на съда от политическо влияние ключовите кадрови въпроси, засягащи съдиите, трябва да бъдат решавани с мнозинство от съдии, избирано от съдии.

Това на практика означава, че парламентарната квота в Съдийската колегия трябва да бъде намалена. Промяна, която получава одобрението на 98% от участвалите в анкетата на ССБ. Това обаче изисква конституционна поправка и е по-трудно постижимо заради необходимостта от мнозинство от две трети в парламента.

Сред останалите теми, по които съдиите очакват сериозни промени, са конкурсите за повишаване, критериите за атестиране и структурата на Инспектората на ВСС. И по трите се оформя мнозинство от поне 90% от участвалите в проучването, които смятат, че са небходими реформи. Над 70% от накетираните пък искат намаляване на разликите в заплащането на съдиите на различни инстанционни нива.

Конкурсите

Конкурсите в съдебната система са единственият легитимен начин съдиите да растат в кариерата. ВСС обявява такива, когато в даден съд се освободи място, освободено от магистрат, който се е пенсионирал или е напуснал системата по друга причина.

От години обаче провеждането на тези конкурси или се бави много във времето, или такива изобщо не се обявяват, защото освободените места се запълват от съдии, командировани от по-долните нива. За разлика от участието в конкурс, когато всеки явил се кандидат подлежи на персонална оценка, командироването зависи от едноличното решение на председателите на съдилищата.

"Мнозинството от колегите биха избрали първо да бъде решен проблемът с конкурсите, тъй като това забавяне, което сега наблюдаваме – понякога в порядъка на повече от 3 години, рефлектира върху други проблеми като командироването, например", казва пред Свободна Европа Стою Згуров от Управителния съвет на ССБ. Той е съдия от 2007 г., а от 2016 г. правораздава в Софийския районен съд.

По думите му проблемът с бавното провеждане на конкурси "създава впечатление у някои колеги, че са недооценени, това нагнетява напрежение и провокира търсене на начини да се заобиколят конкурсите, например чрез командироване".

Една от основните причини за проточващите се конкурси е, че класиранията по тях почти винаги се обжалват пред Върховния административен съд (ВАС) от кандидати, които са останали недоволни. Затова много от участвалите в анкетата на ССБ предлагат тези обжалвания да се разглеждат в бързи производства.

Освен това има и идея за създаване на смесени 5-членни състави от съдии от ВКС и ВАС, които да разглеждат тези казуси. Съдия Згуров предполага, че това предложение е свързано с натрупано сред колегите му недоверие заради факта, че по тези дела се произнасят "много ограничен кръг от съдии от ВАС – едно отделение от десетина човека".

Командироването

По думите му основният проблем с командироването е, че на практика преценката при него е непрозрачна, защото решението кой да бъде командирован се взима еднолично от съответния председател на горестоящия съд. Освен това законът не предвижда максимален срок.

"Има случаи, в които съдии са командировани в продължение на повече от 5, дори 7 години. Въпреки това се провеждат конкурси за съответния съд, които командированият може да не спечели, но продължава да е командирован там до безкрайност", обяснява съдия Згуров.

Преобладаващото мнение сред колегите му, участвали в проучването, е, че в Закона за съдебната власт трябва да бъде разписан максимален едногодишен срок за командироване, както и че то се прилага само по изключение.

"Въвеждането на такова ограничение в закона би имало дисциплиниращ ефект както за административните ръководители, така и за ВСС, който трябва да съумява така да провежда конкурси, че те да приключват в разумен едногодишен срок, в който да влиза и евентуалното обжалване в бързо производство", смята магистратът.

По думите му в момента колегите му остават с впечатлението, че сякаш никого не го интересува колко се бавят конкурсите, тъй като празните места в съдилищата се попълват с безсрочно командировани. Згуров обобщава, че така се получава, че системата лекува само симптома – липсата на достатъчно съдии, а не болестта – твърде бавните конкурси, провеждани от ВСС.

Атестирането

Неразделна част от всеки конкурс е т.нар. атестирани на кандидатите в него. На базата на тяхната професионална биография и качества, комисии във ВСС оценяват съдиите, които искат да бъдат повишени. Според много съдии обаче критериите, по които се изготвят тези оценки не отразяват ефективно работата им.

"Атестирането в настоящия му вид по никакъв начин не постига целите, които иначе прокламира", казва Владислава Цариградска, която е съдия от 2010 г., а от 2013 г. правораздава в Районен съд – Луковит.

Тя подчертава, че освен национални съдии, с колегите ѝ всъщност са съдии от Европейския съюз (ЕС) и като такива са призвани да гарантират спазването на Европейската конвенция за правата на човека и правото на ЕС. В същото време критериите за атестирани на Съдийската колегия на ВСС изобщо не се занимават с това дали оценяваните познават достатъчно добре европейската съдебна практика, например.

"Никой не изследва дали даден съдия е станал причина за осъждания на страната в Европейския съд по правата на човека в Страсбург", посочва Цариградска.

Тя е автор на няколко преюдициални запитвания до Съда на ЕС в Люксембург. Става въпрос за казуси, по които съдиите от страни членки на Евросъюза питат европейските си колеги дали дадена норма от съответното национално законодателство противоречи на европейското право.

"Аз имам 4 преюдициални запитвания за 5 години по принципни въпроси. В справката към атестацията ми пише, че имам такива запивания, но заради критериите никой не се занимава с тях няма да ме поощри и да ме оцени по-високо. Това е огромен труд, а ефектът може да бъде за цяла Европа", добавя съдия Цариградска.

Възнагражденията

Друг сериозен проблем, засегнат в проучването на ССБ, е голямата разлика във възнагражденията на съдиите от различните инстанционни нива – районно, окръжно, апелативно и върховно. В момента.

"В момента разликата в основната заплата между отделните съдебни инстанции е около 600 лева. Разликата между заплатите на районните и върховните магистрати е двойна, като тук имаме предвид само магистратите от районно ниво с повече от 20 години стаж, а при колегите им с по-малко стаж, тази разлика е още по-голяма", се посочва в писмо на Съюза на съдиите, с което той призова миналата пролет ВСС да намери по-разумен баланс в изчисляването на заплатите в системата.

Според съдия Згуров именно тези разлики провокират и големия наплив конкурсите за повишаване, а оттам се стига и до много обжалвания. Просто за много съдии са принудени да търсят повишение, за да бъдат увеличени заплатите им.

"Ако някой съдия е доволен от работата си на съответното работно място, получава възнаграждение, близко до това на горната инстанция, няма да има чак такъв голям интерес да кандидатства за повишаване и напливът няма да бъде чак толкова голям", казва Згуров.

По думите му през последните години, когато ВСС индексира размера на заплатите, той действа по един и същ начин – увеличава на всички с 5 или 10%. "Когато базата, върху която се начисляват тези проценти е с големи разлики, тези разлики стават все по-големи и все по-големи, това може да се преодолее законодателно", смята районният съдия.

Всички проблеми, свързани с бавните конкурси за повишаване, оценката на професионалните качества на съдиите, безсрочното им командироване и големите разлики между възнагражденията им биха могли да се решат с промени в Закона за съдебната власт. За разлика от структурните промени във ВСС, тези въпроси не се нуждаят от поправка в конституцията, която би изисквала мнозинство от две трети в парламента.