"Модата на политическия сезон е всички да звучат конструктивно"

Бъдещото коалиционно споразумение предвижда пропорционално разпределение на министерствата между четирите партии. Една от основните идеи е министрите да назначават сами екипите си, без да има квоти за останалите коалиционни партньори. "Това крие известни рискове", каза за Свободна Европа главният редактор на Медиапул Стояна Георгиева.

"Ако има някакъв фал, гърми самата партия, която го е излъчила. Това е логичното. Те си носят пълната отговорност. Има някакъв риск, защото това е една нова политическа култура, която изисква много ясни самоограничения, много ясни вътрешни регламенти", каза Георгиева.

Според нея "модата на политическия сезон е всички да звучат конструктивно". Георгиева каза, че не би приела за "чиста монета поведението на ГЕРБ и ДПС".

"Часът на истината ще бъде при важните реформи. Може би, ако ДПС получи някакви гаранции за гарантиране на икономически интереси и някаква недосегаемост на техни политици, биха могли да подкрепят включително смяна на главния прокурор", каза Георгиева.

По думите й "задачата на задачите" ще бъде разграждането на корупционния модел.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

- Останахте ли с впечатление, че нещо се случи в последния момент със забавянето на подписването на коалиционното споразумение?

- Забеляза се такова нещо и според мен то е логично, защото това е финалът. Практически, ако коалиционното споразумение бъде одобрено от ръководствата на трите парламентарни сили, с които „Продължаваме промяната“ преговаря, тогава вече сме много близо до окончателния финал на посочването на министрите, които са повече или по-малко ясни.

И допускам, че в последния момент има забележки, опитват се различните играчи да преформулират някои неща. И от там идва забавянето. Вероятно има и кадрови проблеми, което е неминуемо. Все пак това са четири доста различни партии.

- Това, което направи впечатление при разговорите при президента беше значително по-спокойният тон от страна на всички парламентарно представени групи. Включително и ГЕРБ, които казаха, че „ако има нужда, ще помагат“.

- Да. Това, което е различно е, че след тази турбулентна година и три пъти провеждане на избори наистина обществото очаква да има редовно правителство.

Този срив, който се получи с „Има такъв народ“ след двата парламента и практическият отказ от тяхна страна наистина да преговарят, за да има редовно правителство... Някак си в момента, всички партии са на мнение, че за пред обществото трябва да демонстрират някаква конструктивност, че трябва да дадат шанс. Не виждам някой да има особен интерес в тази ситуация, в която се преплитат няколко различни кризи, всичките тежки, практически ще има много негативи. Нужни са невероятно усилия, капацитет и сработване за справянето с тези кризи.

Отделно от това, ако правителството реши да си изпълнява реформаторските планове и политики, които също са много амбициозни, също трябва още по-голяма концентрация, още повече усилия и ресурси. Според мен това е основното.

Не бих приела за чиста монета поведението на ГЕРБ и ДПС. В момента това е модата на политическия сезон – всички да звучат конструктивно. Виждаме и едно съвършено различно поведение и от страна на „Има такъв народ“. Вярно, че има по-малко сценаристи в парламентарната група. Но самият тон, посланията. Няма нищо общо с онова високомерно, безотговорно, ексцентрично, инфантилно поведение, което се демонстрира в предишните два парламента.

Да се надяваме, че този конструктивен подход може да доведе и до някакви позитивни развития. Часът на истината ще настъпи, когато трябва да се договаря конституционно мнозинство за главния прокурор.

- Това беше нещо, което президентът изиска изрично от страна на БСП да бъде дадено като заявка, но въпреки това, това не стига. Дали е възможно да видим промяна и при политиката на ДПС, защото конституционно мнозинство без повече от тези четири партии, няма как да стане.

-Не мога да прогнозирам. Мисля, че ДПС биха направили някакви най-странно изглеждащи ходове. Подкрепата на ДПС дискредитира, който и да е. Още първия ден, когато се гласува председател на парламента, това, че групата на ДПС го подкрепи, а групата на ГЕРБ се въздържаха, също започнаха дискусии знак ли е, не е ли знак. Това ще бъдат тактически игри. Часът на истината ще бъде при важните реформи. Може би, ако ДПС получи някакви гаранции за гарантиране на икономически интереси и някаква недосегаемост на техни политици, биха могли да подкрепят включително смяна на главния прокурор.

- Управителят на БНБ каза, че е необходимо законодателно да бъде решено как санкциите „Магнитски“ да се прилагат в България. Дали е възможно през това да мине „сделката“?

- Самият Пеевски влезе в парламента, като достатъчно ясна демонстрация, че той е важната фигура в ДПС, която трябва да бъде пазена и която трябва да бъде легитимирана. Там очаквам да има много силна съпротива. Законодателно могат да бъдат приети правила, може да бъде приет някакъв регламент как се действа в България, но ако службите за сигурност, ДАНС, НАП и т.н. не си свършат работата… Стават вече шест месеца, откакто САЩ обявиха санкциите по глобалния закон „Магнитски“ за значима корупция.

И тук, в България, веднъж беше извикан Делян Пеевски в ДАНС, и то беше извикан не по този повод, а във връзка с журналистическото разследване “Досиетата Пандора“ за едни офшорки. До момента не сме разбрали нито какво става с разследването за офшорките, нито по отношение на доста по-сериозните обвинения, които прозвучаха от САЩ.

- Излезе интервю на главния прокурор Иван Гешев във в.“24 часа“, където, в края на интервюто, той също се заиграва с конституционното мнозинство. Как да го разчитаме?

- В момента всеки се пробва. И Гешев се пробва. Той трябва да прецени дали ще започне наказателно преследване и да води дела срещу Кирил Петков, срещу новия министър-председател. И медиите и обществото да станат свидетели на този цирк – премиерът отива на разпит и други такива събития, които няма да имат друг ефект, освен да се разклати това правителство още в момента на създаването му. Да се създаде недоверие и съмнения в международните партньори.

От друга страна се видя, че по време на предизборната кампания и произнасянето на Конституционния съд, и изключително мощната кампания на ГЕРБ и СДС за гражданството на Кирил Петков, някак си даде обратен резултат. Да видим как ще реагира и общественото мнение на едни такива събития, но при всички случаи виждаме, че и Иван Гешев, и шефът на Антикорупционната комисия Сотир Цацаров, се опитват да демонстрират някаква активност, включително и по отношение на играчи от ГЕРБ.

Например разследването срещу кмета на община Варна, на Стара Загора. Това са едни много силни кметове на ГЕРБ. Някак си да покажат, че действат балансирано, че не е само срещу едните, ами и срещу другите. Бих се изразила с думите на Бойко Борисов, че това всичко е една „пунта мара“.

- Като проследихте публичната част на преговорите, мислите ли, че има много повече пресечни точки като политики и това дали може да бъде устойчив модел?

- По отношение на публичните преговори се видя, че има пресечни точки и това, което най-недвусмислено обединява всички е, че съзнават мисията, с която са избрани, да бъде разграден корупционния модел. Това е задачата над задачите, която би оправдала някакви други компромиси в секторни политики, която всяка една от политическите сили би допуснала.

За мен това е водещото и ако има някаква червена нишка като същност на това правителство е именно как се реализира този план за изкореняване на корупцията. През какви стъпки, през какви мерки, през какви процедури. Изказването на Кирил Петков в първия ден на парламента също беше недвусмислено в тази посока, защото неминуемо по различните политики има сериозни различия между политическите сили.

Например „Демократична България“ е срещу АЕЦ-Белене и поставя под въпрос има ли България нужда от нови ядрени мощности, БСП категорично е за. В момента „Демократична България“ спори с Асен Василев за максималния осигурителен доход. Такива разминавания ще има много. Ще има спорове и трябва да свикнем.

Не трябва всеки такъв разговор или конфликт да бъде възприеман като край, коалицията се клати, защото фабричните й настройки ще бъдат такива, че да работи в една непрекъсната динамика на търсене на съгласие по спорни проблеми. В коалиционното споразумение е залегнало създаването на експертни групи, които да бъдат 18, колкото бяха и секторните политики, по които се преговаряше и това да бъдат групите с по трима представители на всяка от партиите, в които да се обсъждат спорни въпроси и проблеми. И ако не се постигне съгласие, да се преминава на лидерско равнище. Добре е, че има такива клаузи.

- Виждате ли опасност от феодализация на министерства, както се изрази Атанас Атанасов от „Демократична България“?

- Да. За разлика от най-близкото коалиционно управление, което е имало – това на тройната коалиция, там бяха разпределени 3-5-8 и ако едната партия държи едното министерство, заместник-министрите са от другите партии и по този начин се предполагаше, че се постига някакъв баланс на интереси, но и взаимен контрол.

Сега като се заложи всеки министър сам да си определя хората и екипа, му се дава пълна свобода на действие, за да няма после „ама аз не можах да направя това, защото другите ми пречеха“ или "ресорният заместник-министър е некомпетентен", или пък "на другия няма доверие".

Това са най-нормални неща, ако ти натрапят някакви хора и ти си длъжен да работиш насила с тях. Не бих казала, че има една единствена формула, която е по-добра и вярна. Много е важно с какво съдържание ще бъде изпълнени в такъв случай, ако се даде свобода на министрите и настъпи едно такова феодализиране на министерствата и то си става крепост на БСП или пък на „Има такъв народ“.

И ако има някакъв фал, гърми самата партия, която го е излъчила. Това е логичното. Те си носят пълната отговорност. Има някакъв риск, защото това е една нова политическа култура, която изисква много ясни самоограничения, много ясни вътрешни регламенти. А пък, все пак знаем, това е България. Не можем да внесем нов манталитет и хора за един ден.