Как четири думи на Радев за Крим вкараха България в международна буря

Полуостров Крим е украинска територия, превзета със сила от Русия през 2014 г. Повечето държави по света не признават анексирането. Включително и България.

Тези факти се сблъскаха с четири думи на президента Радев, предизвикали лавина от възмущение. В отговор на въпроса "чий е Крим", Радев отговори: "в момента е руски".

Гневът, породен от тези думи, не попречи на Радев да спечели лесно втори мандат. "Опитът за използването на темата за клин за разцепване на електората на Радев беше неуспешен", констатира пред Свободна Европа Димитър Бечев, старши сътрудник към Атлантическия съвет в САЩ.

Извън България обаче темата не отшумява. Вицепрезидентът Илияна Йотова дори прогнозира реакциите да продължат и президентът да "има шанс да обясни".

Досегашните обяснения очевидно не бяха достатъчни и в рамките на няколко дни България си създаде проблеми с Украйна и САЩ, а пък на Русия даде възможност да представя своята пропаганда за успешна.

Правозащитни организации в Украйна настояха България официално да осъди думите на Радев. Прокремълски политици от Крим пък отправиха покана до Румен Радев да посети окупирания полуостров. За капак, представител на инициативния комитет, който издигна кандидатурата на Радев, допусна в национален ефир, че той може и да приеме поканата.

В понеделник надвечер Радев разпространи позиция, че "от юридическа гледна точка Крим принадлежи на Украйна и страната ни е заявила многократно подкрепата си за нейния суверенитет и териториална цялост".

Какво точно стана

Четвъртък вечер, първи и последен предизборен дебат между президента и кандидат за втори мандат Румен Радев и опонента му Анастас Герджиков. Противниците на Радев често наричат президента "про-руски" и напомнят думите му от 2016 г., че над Крим се вее руски флаг, както и призива му за сваляне на санкциите на Европейския съюз срещу Русия, наложени заради незаконното анексиране на полуострова през 2014 г.

Очаквано подкрепеният от бившата управляваща партия ГЕРБ Герджиков попита Радев за позицията му по темата. След няколко изречения, в които президентът обясняваше как санкциите вече не работят и е необходим нов, прагматичен подход, Герджиков го прекъсна:

"Чий е Крим?

- В момента е руски. Какъв да е?"

Това беше най-запомнящата се фраза от дебата, която не остана незабелязана. В петък сутринта българският посланик в Украйна Костадин Коджабашев е бил извикан във външното министерство на страната, където му се е наложило да потвърди "непоколебимата позиция на България за поддържане на териториалната цялост на Украйна, включително Крим като неразделна част от територията на нашата държава", се казва в съобщението от Киев.

Министерството на външните работи на Украйна оцени думите на Радев като "некоректни и недопустими". Няколко часа по-късно Радев закри кампанията си в Пловдив и коментира пред журналисти, че "няма никаква драма".

"Анексацията на Крим е в нарушения на международното право и както казах на дебата снощи – има реалности в политиката и в момента Крим е руски", каза Радев. Това даде повод на медиите в Русия да публикуват заглавия, че българският президент "два пъти е признал руския статут на Крим".

Ден по-късно външният министър на Украйна Дмитро Кулеба възрази на думите на Радев, че "няма драма".

"Ще кажа на Румен Радев каква е драмата: ако Русия нападне България, завземе парче територия и убие хиляди хора", написа Кулеба в Туитър.

Той нарече думите на Радев "безразсъдни" и упрекна българския президент, че е подкрепил руската пропаганда.

Украински правозащитници, много от които бяха принудени да напуснат Крим, призоваха българските власти да „осъдят категорично“ изявлението на Радев. Писмото беше подписано от КримSOS, Центъра за граждански свободи и Центъра за правата на човека ZMINA.

"В Украйна бяха забелязани "кримските" изказвания на президента на България Румен Радев. Въпреки факта, че те не се превърнаха в топ теми в украинските медии, реакцията на украинските власти беше бърза", коментира за Свободна Европа Володимир Притула, който ръководи отдела за Крим на Радио Свободна Европа в Киев.

САЩ изчакаха изборите, Русия не издържа

В понеделник сутрин, след като Румен Радев вече спечели изборите, американското посолство разпространи позиция, че "Съединените щати са дълбоко загрижени" от думите на президента за Крим. От съобщението става ясно, че това е станало още веднага - както пред българския посланик в САЩ, така и пред правителството в България.

"През последните няколко дни ние изразихме нашето дълбоко безпокойство пред българските власти, както във Вашингтон, така и в София".

Близки до Кремъл политици в Русия приветстваха думите на българския президент. "Думите на Румен Радев бяха широко цитирани и коментирани в Русия, преди всичко в официалните и прокремълски медии", коментира Ярослав Шимов, управляващ редактор на Радио Свобода, руската служба на Радио Свободна Европа.

Медиите в Русия цитират Алексей Пушков, който е член на Съвета на федерациите, горната камара на руския парламент. Той нарича "безсмислени" опитите на Украйна да свърже случая с международното право, защото "благодарение на САЩ отдавна в международното право тържествува правото на силния".

Държавната информационна агенция РИА Новости цитира члена на Обществената палата на Русия Иван Абажер, който е представен като "лидер на българската общност в Крим".

"От Балканите са дошли славянската писменост и православието. Затова именно от Балканите трябва да дойде и признаването на Крим като законна и неотделима част от Русия", казва Абажер. Той кани Радев в Крим и му обещава "топъл и радушен прием".

В неделя, в средата на деня, когато българите все още гласуваха, посолството на Русия публикува на страницата си във Фейсбук линк към тази публикация заедно с карта на Крим.

Чий все пак е Крим?

В нощта след изборите вицепрезидентката Илияна Йотова даде интервю за Студио България на Свободна Европа. Тя беше попитана руски ли е Крим.

"Това е една много сложна ситуация. В момента фактически [Крим] е руски, обаче говорим за анексирана територия", отговори Йотова.

Крим е близо до България, буквално от другата страна на Черно море. Полуостровът е с територия от 27 хиляди кв. км, четири пъти по-малко от българската територия. През 15 век там се установява Кримското ханство. По-късно контролът е поет от Османската империя, а в края на 18 век Крим вече е част от Руската империя.

В края на Втората световна война Сталин депортира почти 200 хиляди кримски татари, с което на практика осъществява етническо прочистване на региона. През 1954 г. Крим преминава към Украинската съветска социалистическа република, която обявява независимост при разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Така полуостровът днес е част от територията на независима Украйна.

През пролетта на 2014 г. обаче в Крим се появяват т.нар. зелени човечета - с този ироничен израз се наричат руските военни, които са на място без обозначителни знаци. Президентът на Русия Владимир Путин дълго отрича това да са негови войници. В условията на окупация местните институции обявяват независимост, провеждат референдум за присъединяване към Русия, който не е признат от ЕС. На 18 март 2014 Русия обявява Крим за част от своята територия, като се позовава на резултатите от референдума.

С единични изключения, сред които са Куба, Венецуела и Зимбабве, никоя държава в света не приема Крим за руски. Именно участието на руски представители в превземането на полуострова със сила е причина ЕС и САЩ да им наложат санкции.

Това беше припомнено в понеделник и от посолството на САЩ - че "Съединените щати, Г-7, Европейският съюз и НАТО винаги са били ясни и обединени в позицията си, че въпреки опита на Русия да го анексира и [въпреки] продължаващата окупация, Крим е украински".

През август в Киев се проведе срещата на върха Кримска платформа с участието на ЕС и САЩ. Всички участници декларираха, че "Крим е неотделима част от Украйна". България беше представена от Светлан Стоев, външен министър в служебното правителство, назначено именно от Румен Радев.

В понеделник той изясни позицията си. По-късно говорителят на Държавния департамент Нед Прайс приветства това уточнение. Анализаторът Димитър Бечев очаква темата скоро отшуми. "Не Крим е на дневен ред в момента, а струпването на войски по руско-украинската граница", каза той.

А в България във вторник започват преговори за коалиционно правителство. "И вече ще си говорим за Кирил Петков", прогнозира Бечев.