Момиче в черна лятна рокля крачи по малка улица в центъра на Истанбул. Токчетата ѝ тракат по паважа, а зад гърба ѝ я следват десетки полицаи, екипирани с щитове, каски и палки. Притискат я да върви по-бързо, опитват се да я избутат в някоя от съседните преки.
Момичето в черната рокля обаче не забързва крачка, продължава да ходи все така бавно и уверено, въпреки че вече усеща щитовете, опрени в гърба ѝ.
„Не виждате ли, че съм на токчета, драги, затова ходя бавно“, обръща се тя към полицаите и ясно им казва да не я бутат.
„Тук има любов и надежда. Не знам какво правите вие, но аз вървя бавно с любов и надежда“, казва им тя, а лицето ѝ излъчва непоклатимост.
Тя е Лиана Георгиева и е една от няколкото хиляди демонстранти, включили се в шествието на Прайда в Истанбул през юни тази година.
Името ѝ става известно в цяла Турция, след като само за няколко часа видеото с нейните думи към полицаите е споделено десетки хиляди пъти в социалните мрежи и видяно от милиони хора. Споделя го дори американската певица Мадона.
Следват интервюта за турски и международни медии, случайни хора започват да я спират на улицата и искат да се снимат с нея, а телефонът ѝ е залят от съобщения от непознати, които ѝ благодарят за това, че им е вдъхнала кураж и им е показала „как да бъдат смели“. Казват ѝ, че се е превърнала в символ на надежда – за жените в Турция, за ЛГБТ общността, но и за хората, несъгласни с авторитарния режим в страната изобщо.
„Все едно бяхме на война“
„Всъщност всичко стана случайно“, разказва 26-годишната Георгиева пред Свободна Европа.
Тя е родена в немско-българско семейство и прекарва по-голямата част от живота си в Германия. През пролетта на 2019 г. решава да тръгне с колело из Европа – без план, крайни цели или крайни срокове. Озовава се в Истанбул случайно, където също толкова случайно получава предложение да учи джаз музика.
Вижте също "По-скоро за украса". Защо жените са винаги вториДве години по-късно тя все още живее в Истанбул и пее и пише музика под псевдонима Liana Georgi.
Не обича сама да си поставя етикети, казва само, че песните ѝ винаги са вдъхновени от истински истории и често разказват за любовта между жени.
Плод на определени случайности е и видеото, в което се чуват думите ѝ към турските полицаи. В юнския ден, в който се провежда Прайдът в Истанбул, тя отива на шествието заедно със свой приятел. Казва, че не е очаквала такова огромно полицейско присъствие.
2014 година, когато 100 000 души присъстват на Прайда в града, е последната година, в която събитието се провежда с разрешението на властите. От 2015 г. насам шествието, призоваващо за равни права на ЛГБТ общността, е забранено в Истанбул.
Вижте също Празник, но и протестВъпреки забраните събитието продължава да се провежда всяка година. То обаче неизменно е съпроводено от арести и сблъсъци с полицията. До такива се стига и през тази година.
„След като просто си вървяхме мирно 20-30 минути по една от главните улици, стигнахме квартала Джихангир. Там полицията дойде от всички страни, наистина отвсякъде. Все едно бяхме на война“, разказва Георгиева. „Обградиха ни и се опитаха да ни разпръснат на по-малки групички.“
Полицаите успяват да ги избутат в близките малки улици, няколко човека са арестувани пред очите ѝ. В един момент тя губи приятеля, с когото е дошла, и се оказва сама, само с още няколко други непознати демонстриращи. Отзад ги притиска плътна колона от полицаи.
С токчета срещу полицията
Тогава, в някакъв прилив на смелост, смесена с гняв, тя решава да се обърне към полицаите.
„Честно казано, просто ми писна. Защото гледах назад и виждах само полицаи. Тогава им казах: добре, какво правите? Вие сте хора и аз съм човек!“, разказва Георгиева.
„Беше горещо, аз бях с токчета и просто им казах, че ще продължа да си ходя с моето темпо. Казах им: съжалявам, но хайде да вървим по-бавно. Не знам какво правите вие, но аз вървя бавно с любов и надежда. Защото тук има любов и надежда. Дори не знам как си го помислих това в този момент, наистина беше като от някакъв филм.“
Лиана Георгиева на протеста срещу оттеглянето на Турция от Истанбулската конвенция, 1 юли 2021, Истанбул
Оказва се, че моментът е бил запечатан – една жена я снима от прозореца на апартамента си, а след малко се появяват и още няколко камери, които улавят думите ѝ към полицаите. След само няколко секунди обаче натискът се усилва.
„Усетих как започват да ни бутат повече. Тогава една жена ми взе ръката и ми каза: добре, стига, трябва да вървим. И разбрах, че моментът е свършил и може да стане много опасно за мен. Полицаите наистина започнаха да вървят много по-бързо и след 10 минути сълзотворният газ беше навсякъде. В целия квартал не можеше да се диша.“
Георгиева успява да се прибере в апартамента си, откъдето вижда и чува бягащите от полицията хора.
„От вкъщи чувахме хората как крещят, как тичат, чувахме полицията. Тогава прибрахме в дома ми още няколко души от улицата. Дадохме им вода, защото всички кашляха като ненормални от лютивия газ. В един момент бяхме около 20 човека в хола. Всички много ги беше страх“, спомня си тя.
„Няма такова нещо като ЛГБТ в Турция“
В крайна сметка са арестувани 25 участници в Прайда. Освен сълзотворния газ, полицията използва и гумени куршуми, за да разпръсне шествието.
Младата българка осъзнава, че арестът и куршумите са ѝ се разминали единствено защото е чужденка. Че „толерантността на полицията“, която се вижда във видеото, станало толкова известно в Турция, нямаше да я има, ако паспортът ѝ беше турски.
Вижте също На кино с полиция. Кой заплашва общността ЛГБТВ доклада на правозащитната организация ILGA Europe Турция заема предпоследно място сред още 49 европейски държави по отношение на опазването на правата на хората от ЛГБТ общността. Дискриминацията, езикът на омраза и насилието срещу тях са широкоразпространени в страната.
През миналата година президентът Реджеп Ердоган каза, че „няма такова нещо като ЛГБТ“ в Турция, а председателят на Дианета (Дирекцията за вероизповеданията) обвини гейовете за избухването на пандемията от коронавирус.
„Хората тук много ги е страх, не се чувстват свободни. Има толкова много полицейска бруталност, репресии. Особено ако си гей, могат да те арестуват за най-малкото нещо. Такава свобода, каквато аз имах, тук няма. Тя се дължи единствено на това, че не съм от Турция“, отбелязва Георгиева.
Символ на надежда
Това е и причината нейното отношение към полицията да предизвика такава реакция в Турция – страна, в която по думите ѝ никой не се осмелява да се конфронтира толкова директно със силите на реда. Още по-рядко пък го прави жена, и то представителка на ЛГБТ общността.
„Мисля, че затова хората ме възприемат като някакъв символ на надежда. Казват ми, че видеото им е помогнало да повярват, че промяната е възможна и че те имат някаква сила.“
Иска ѝ се обаче нещата да не се ограничат само до едно видео в социалните мрежи. През изминалите няколко месеца след провеждането на Прайда Георгиева е успяла да се свърже с много политици, журналисти, музиканти и актьори. По думите ѝ е нужно много повече внимание върху ситуацията на ЛГБТ общността в Турция.
Използвала е времето обаче и за да напише нова песен, вдъхновена от случилото ѝ се през юни.
„Надявам се, че тази песен ще получи внимание, не за мен, а за моята общност. Просто искам хората да не се чувстват толкова сами. Искам хората да знаят, че е съвсем нормално да обичаш човека, когото обичаш. И вярвам, че има надежда за промяна към по-добро, дори и тук в Tурция.“
Вижте също Колко струва хомофобията? В Полша формално се отказаха от нея, за да получат пари