Kак ще се казва новият канцлер на Германия? Този въпрос тепърва ще търси отговор, но вече знаем, че макар и с малко, Германската социалдемократическа партия (ГСДП) е победител в изборите за Бундестаг и измества от водещата позиция консервативния блок, съставен от Християндемократическия съюз (ХДС) и баварския Християнсоциален съюз (ХСС).
За България този нищожен процент също е важен, защото двете формации се разминават по един ключов въпрос - каква да бъде политиката към държавите в ЕС, които не спазват върховенството на закона.
Окончателните резултати показват, че ГСДП печели с 25.7 % от гласовете, оставяйки съюза между ХДС и ХСС на второ място с 24.1 %. И двете формации казаха, че ще се опитат да съставят правителство. Същото казаха и двамата кандидати за канцлер - Олаф Шолц от ГСДП и Армин Лашет от консерваторите.
Според анализаторите възможностите за съставяне на правителство са реални и пред двамата кандидати. Но докато партиите стигнат до консенсус за името на новия германски канцлер, предстоят тежки и продължителни преговори.
Вижте също Данъци, апартаменти и малко Москва. Кой какво предлага на изборите в ГерманияВърховенството на закона
Между двете партии няма много съществени разлики по отношение на външната политика, но точно по въпроса, важен за България, позициите им се различават.
През последните години християндемократите и специално Меркел бяха силно критикувани заради мълчанието си по отношение на случващото се в Унгария и Полша. За разлика от тях социалдемократите подкрепят механизмите за укрепване на върховенството на правото в ЕС и, поне на думи, обещават по-сериозни действия.
Разминавания има и в отношението на ГСДП и блока ХДС/ХСС към проблемите със съдебната система и върховенството на закона в България.
Докато председателят на Европейската народна партия и член на ХСС Манфред Вебер изрази пълна подкрепа за кабинета на ГЕРБ и тогавашния премиер Бойко Борисов по време на антиправителствените протести през лятото на 2020 г., от ГСДП осъдиха корупцията в страната и излязоха с позиция в подкрепа на протестите.
Вижте също "Поколението Меркел". Те не помнят друг канцлер и сега им е трудно да изберат нов„В продължение на седмици хиляди хора в България протестират с искания за демокрация, върховенство на закона, независима съдебна система и срещу корупцията. Ние подкрепяме проевропейските цели на хората“, се казваше в прессъобщението на немските социалдемократи.
Германците, които плащат за безработните българи
И докато кандидатите за канцлерското място Олаф Шолц и Армин Лашет нямат пряко участие в случая по-горе, имената им бяха замесени в други два скандала, в които бе спомената и България.
Само преди дни генералният секретар на ХДС Паул Цимяк обвини кандидата на социалдемократите Шолц, че планира създаването на дългов и социален съюз, който ще доведе до това германските данъкоплатци да изплащат дълговете на други държави.
„Това означава, че работещите в Германия на практика ще трябва да плащат социалните помощи в други страни чрез данъците и социалните си вноски. Тогава Европа ще бъде наводнена с германски пари. Електроинженерът от Вупертал и медицинската сестра от Кемниц ще плащат за безработните в Румъния, в България или в друга европейска държава. Това е визията на социалдемократите за бъдещето на Европа,“ каза Цимяк в интервю за t-online.
В друг подобен скандал с обвинения към българи и румънци се забърка и съпартиецът му Армин Лашет през юни миналата година. Запитан от журналисти как тълкува факта, че след разхлабването на ограниченията в кланиците „Тьонис“ стотици хора се заразиха с коронавирус, Армин Лашет обвини българските и румънски сезонни работници за разпространението на заразата.
„Там [кланиците] са пристигнали румънци и българи и вирусът идва тъкмо оттам“, каза тогава премиерът на Северен Рейн-Вестфалия. Социалдемократите поискаха Лашет да се извини на „българите и румънците – работниците, които идват тук, за да работят в месопреработвателната промишленост, и то в наистина ужасни условия“.
Вижте също Краят на популистите и успехът на безличния. Пет феномена преди изборите в ГерманияРусия и Крим
Извън този въпрос, във вижданията си по отношение на Източна Европа Шолц и Лашет намират съществени пресечни точки. И двамата кандидати за мястото на Ангела Меркел например се застъпват твърдо за засилената евроинтеграция.
„Трябва да гарантираме, че няма никакво разделение север-юг или запад-изток в Европа“, казва кандидатът на социалдемократите Шолц в свое интервю и допълва, че специално Русия „трябва да приеме, че европейската интеграция ще продължи“.
Позицията му по отношение на Русия е близка до тази на Лашет. И двамата кандидати за канцлерския пост многократно са заявявали, че осъждат незаконното анексиране на Крим.
„Европейските граници не може да бъдат променяни със сила. Русия наруши този принцип и в момента сме свидетели на напрегната ситуация в Украйна“, казва Шолц пред Дойче веле. „Налага се да се върнем обратно към върховенството на закона, вместо към правото на по-силния.“
Кандидатът на християндемократите Армин Лашет, 26 септември 2021
Лашет също критикува действията на Русия в Крим, отбелязвайки, че Германия няма как да загърби принципите си и да приеме едно нарушение на международното право. За него обаче „една такава ясна позиция не изключва нуждата от сътрудничество“. Външната политика включва търсенето на пресечни точки дори и със страни с различен „обществен модел“ от германския, смята Лашет.
„Имаме наложени санкции, но да се прекъсват дипломатическите отношения или нещо подобно, е грешно. В трудните ситуации е необходимо да се говори повече, а не по-малко“, коментира той въпроса за потенциални по-строги мерки срещу Русия.
Навални и „Северен поток 2“
Двамата претенденти за канцлерското място имат сходни виждания и по отношение на газопровода „Северен поток 2“. Според досега управлявалата коалиция между ГСДП и ХДС/ХСС проектът е необходим за гарантирането на енергийните нужди на Германия.
При това консерваторът Лашет се придържа към установената от Меркел линия, според която газопроводът не е политически, а чисто икономически проект и призовава той да не бъде „обвързван със случая „Навални“.
Вижте също Какво виждаме зад компромиса „Северен поток 2“