Джо Байдън дойде на президентския пост с обещание да обнови традиционите външнополитическите съюзи на Америкa.
Въпреки различията и лошите спомени от предишната администрация, САЩ и Европа имат споделен дневен ред по ред стратегически въпроси: от борбата с климатичните промени и т.нар. „Зелен преход“, през глобалните стандарти в дигиталната сфера до отговора на растящото влияние на Китай. Няма съмнение, че Ангела Меркел е засегнала всички тези точки в срещата си с Байдън в Белия дом миналата седмица.
Посещението на германския канцлер обаче ще се запомни с компромиса по повод „Северен поток 2“, безспорно най-щекотливата точка в отношенията между Вашингтон и Берлин.
Казано най-просто, Байдън прие, че проектът за газопровод ще бъде завършен и срещу фирмите, участващи в изграждането, няма да бъдат прилагани наказателни мерки. В замяна Германия се съгласи да санкционира Русия, в случай че тя предприеме агресивни действия срещу Украйна като например използването на газовия транзит през украинска територия като политически инструмент.
Меркел пое ангажимент да отпусне финансиране в размер на 1 млрд. евро за развитие на възобновяемите енергийни източници в Украйна, а също така се ангажира с инициативата „Три морета“ (която наскоро проведе годишна среща в София).
В самия край на кариерата си на политик Меркел има с какво да се поздрави. Германия получава важна отстъпка от САЩ. Аргументът на Берлин винаги е бил, че „Северен поток 2“, както и „Северен поток 1“ (който функционира още от 2012 г.), са изцяло бизнес проекти, а не форма на геополитическа обвързаност с Москва.
Газопроводът се ползва с подкрепа от страна на големите енергийни компании в Германия, от Социалдемократическата партия, която участва в коалиционното управление на федерално ниво, a и от наследника на Меркел Армин Лашет. Единствено Аналена Бербок, кандидат на Зелените за канцлерския пост в предстоящите наесен избори, атакува „Северен поток 2“. Но дори тя да поеме щафетата от Меркел, което не е толкова вероятно, газопроводът ще е свършен факт.
Де факто Русия е в състояние да прекрати напълно преноса на природен газ през украинска територия след 2024 г.
Решението на Байдън поставя в деликатна позиция Украйна, а също така и Полша, които винаги са разглеждали „Северен поток“ като акт на съглашателство с Путин. Де факто Русия е в състояние да прекрати напълно преноса на природен газ през украинска територия след 2024 г., когато изтича срокът на временното споразумение между Москва и Киев, постигнато преди две години с посредничеството на Европейската комисия.
„Северен поток 1“, „Северен поток 2“ и „Турски поток“ имат общ капацитет 145 млрд. куб. м. годишно, сравнено със 120 млрд. куб. м. за украинската мрежа. "Газпром" има възможност да пренасочи изцяло доставките за клиентите си в ЕС и така да лиши Киев от приходи в бюджета. Германските власти твърдят, че това няма да се случи и че газът ще продължава да се транзитира и през Украйна, но реална гаранция не е възможна.
Тук възниква въпросът дали евентуалните санкции срещу Русия, договорени между САЩ и Германия в случай на злоупотреба с „газовото оръжие“ от страна на Газпром и Кремъл, ще проработят. Има защо да сме скептици. Най-малкото трудно би могло да се дефинира къде точно минават червените линии, които Москва не трябва да наруши. Може да сме сигурни, че в едни бъдещи търговски преговори за транзита „Газпром“ ще извива ръцете на украинската страна за по-изгодни условия. Но така би постъпил всеки бизнес, стремящ се да минимизира разходите си и съответно да реализира по-голяма печалба.
Американското решение има своя логика. Ако Русия е склонна да хвърля средства в енергийна инфраструктура, която може да се окаже икономически нерентабилна, това е проблем предимно на руските граждани. И евентуално на европейските енергийни компании.
Международната агенция по енергетика предвижда свиване на търсенето на природен газ в Европа.
Международната агенция по енергетика предвижда свиване на търсенето на природен газ в Европа като цяло и в ЕС в частност през идните две десетилетия. Според прогнозата Евросъюзът ще потребява едва 329 млрд. куб. м. през 2040 г., сравнено с 394 млрд. куб. м. за 2020 г.
Закриването на въглищни електроцентрали няма да доведе до газов бум. Що се отнася до Украйна, спирането на руския транзит е стимул за допълнителни реформи и модернизация в енергийния сектор, въпреки краткосрочните загуби. Москва ще изгуби и традиционен лост за влияние в украинската политика – енергийно-политическите лобита, които процъфтяваха през миналите десетилетия. Сметката, иначе казано, е сложна.
За САЩ е по-важно Германия, а също така ЕС като цяло, да сътрудничи по въпроси с по-дългосрочно значение. Въпроси, които засягат и американските граждани директно. Вече имаме и конкретен пример. Пак миналата седмица Евросъюзът се присъедини към изявление на Белия дом, осъждащо китайски хакерски атаки срещу сървъри на Microsoft Exchange, които обслужват над 30 000 фирми, организации и публични институции.
Към безпрецедентния общ демарш се включиха и правителствата на Великобритания, Австралия, Канада, Нова Зеландия и Япония. Приоритет на Белия дом е да поддържа единството на Запада и по този начин да продължи да упражнява влияние върху глобалната политика, както и да има преимущество пред Пекин. Затова и Меркел се оказа способна да спазари компромис по тема, която колкото и да е важна на регионално равнище в Европа, има второстепенно значение в глобален план.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
