Краят на популистите и успехът на безличния. Пет феномена преди изборите в Германия

Над 60 милиона германци се очаква да изберат в неделя, 26 септември, 20-ия парламент на страната.

Независимо от резултата и доколко изборите ще донесат реална промяна в германската политика, те вече поставиха ново начало в историята на страната. Най-общо те се изразяват в пет феномена.

Първи феномен: триел вместо дуел

Историческата новина е факт – Зелените за първи път се включиха в надпреварата за канцлер и излъчиха свой кандидат. Това е 40-годишната Аналена Бербок. Досега борбата винаги се водеше единствено между двама кандидати от двете най-големи партии - социалдемократите (SPD) и християндемократите (CDU). Така триелът измести дуела.

Втори феномен: безличният, но успешен Олаф Шолц

През май никой не можеше да предположи, че Олаф Шолц, кандидатът на социалдемократите, ще дръпне толкова напред и ще е в момента най-сериозният кандидат за канцлер. През май подкрепата за Шолц беше около 14 процента. Сега достига до 40 процента.

Шолц, казват мнозина анализатори, не направи нищо, просто спечели от грешките на своите противници. Той изглежда по-сериозен от младата и още неопитна Бербок, както и много по-премерен от християндемократа Лашет. Но експертът по маркетинг и идентичност Кристофър Шпал вижда нещата различно.

Шолц, казва той, печели със своята автентичност. Той не се опитва да бъде някой друг, не се прави на герой, не се прави на интересен. Посланието му е ясно, запомнящо се - “Респект за теб”. Чувството, което той оставя, след всеки дебат, е именно такова – респект. Ето това, казва Шпал, го няма при останалите – посланията да идват отвътре, да отговарят на личността.

Има и друго – в началото на епидемията изглеждаше наистина, че страната има нужда от ново начало, от коренна промяна. Но колкото повече кризата се задълбочаваше, се задълбочаваше и желанието за стабилност и спокойствие – неща, които повечето германци свързват с ерата Меркел и които Шолц олицетворява.

Това е историческа особеност на германците, свързана с чувството за вина и отговорност заради катастрофата, до която харизматичният Хитлер доведе страната през 20-ти век. Днес харизматичните получават доза скептицизъм. Предпочитанията са към автентичния, този, който гарантира стабилност. Най-дълго управлявалите страната политици – Хелмут Кол и Ангела Меркел – са пример за това, че всяко ново начало има стари имена – спокойствие, стабилност, автентичност.

Трети феномен: усмивката на Лашет

Лидерът на Християндемократите, наследникът на Ангела Меркел, в момента министър-председател на най-голямата провинция – Северен Рейн Вестфалия - Армин Лашет, изостава в проучванията на общественото мнение зад Олаф Шолц. Това може да доведе до историческа загуба за управляващата партия.

Лашет, казват експертите, не се освободи от онзи кадър, който го улови широко засмян по време на траурна реч в памет на жертвите от катастрофалните наводнения през юли. И ако в други обстоятелства това можеше да бъде прочетено като способност да преминаваш през кризи без да губиш кураж, сега стана символ на липса на респект и в крайна сметка – на това, че на Лашет му липсва форматът, за да стане канцлер.

Лашет натрупа редица негативи и по време на пандемията с доста противоречиви изказвания – нека припомним само, че когато пандемията пламна в няколко месопреработвателни фабрики в Германия, именно Армин Лашет обвини директно за “вноса” на вируса работниците от България и Румъния. Заради това той беше подложен на унищожителна критика, особено след разкритията за недопустимите условия за работа и живот на работниците от Източна Европа.

Четвърти феномен: трите грешки на Аналена Бербок

В средата на май кандидатката на Зелените преживяваше небивал триумф – малко след издигането на нейната кандидатура за канцлер, тя поведе в проучванията на общественото мнение и надмина останалите кандидати. Но след това Бербок допусна три грешки, които я смъкнаха на трето място, където е и в момента.

Първо тя призна за пропуск в обявените си доходи. След това призна за допуснати грешки в биографията си, свързани с образование и членства в организации. Най-накрая тя беше подложена на критики за плагиатство в книгата си „Сега. Как ще обновим страната си”.

Експертите подчертават, че тя успя да се справи с кризата и излъчва борбеност и жизненост в дебатите, но винаги е по-добра във визията отколкото във фактите.

Пети феномен: край за десните популисти Алтернатива за Германия?

През 2017 година в парламента влязоха за първи път десните популисти от Алтернатива за Германия (AfD) и се превърнаха в трета политическа сила. Това предизвика сериозно безпокойство за бъдещето на Германия. Днес представителите на партията вероятно ще присъстват с не повече от 10 процента и ще бъдат пета или шеста политическа сила. Как може да се обясни това?

Ако 2017 година общественото мнение беше сериозно раздвоено заради политиката спрямо бежанците, днес темата е по-скоро периферна, до голяма степен и поради факта, че предполагаемата катастрофа заради приемането на големи групи бежанци не се случи. Партията днес се свързва предимно с опозицията срещу пандемичната политика на правителството. Това обаче далеч не е тема, която раздвоява обществото.