"ДПС е постоянният фактор". Кои са възможните сценарии за освобождаване на Гешев

Съдебната реформа отново изглежда като основен приоритет за политическите формации, които се обявяват за алтернатива на досегашното статукво. На фона на закриването на специализираното правосъдие, структурната промяна в антикорупционната комисия и вероятната смяна на Висшия съдебен съвет (ВСС), централно място в тази тема заема и фигурата на главния прокурор Иван Гешев.

Оставката му е все още неизпълнено искане от миналогодишните протести, а именно след тях стана възможно влизането на три нови формации в парламента, които се ангажираха с тези обещания.

Самият Гешев неколкократно се обяви за мишена на „политико-партизантски натиск“, за който обвинява президента Румен Радев и партиите, които подкрепиха демонстрациите. Освен това през пролетта оглави прокурорски протест срещу закриването на специализираното правосъдие.

Още преди разпускането на 45-ото Народно събрание „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вън!“ декларираха като своя главна цел реформирането на прокуратурата, ВСС и КПКОНПИ, както и закриването на спецправосъдието. В навечерието на парламентарните избори на 11 юли предсрочното прекратяване на мандата на Гешев беше формулирано като приоритет и от лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов.

Като добавим и заявката на служебния вътрешен министър Бойко Рашков да предостави на правосъдния си колега Янаки Стоилов сигнал срещу главния прокурор, с който той евентуално да инициира процедура по освобождаването му във ВСС, все по-вероятно изглежда, че ще има някакво развитие в тази посока.

Кои обаче са най-вероятните сценарии?

Нагласите на т.нар. протестни партии

Основните лица в „Демократична България“ отдавна призовават за структурна промяна в държавното обвинение. През април от коалицията представиха проект с конституционни промени, които предвиждаха прекратяване на мандатите на Иван Гешев и избираемите членове на ВСС. Той обаче не успя да събере подкрепата на поне 60 депутати, за да бъде внесен за разглеждане.

„Въпросът тук е между това да махнем Гешев, който е токсичен за всички – никой няма да иска да остане в негова защита – и това да използваме тази възможност, за да приложим следващите стъпки за дълбока промяна. Включително да бъде избран главен прокурор, който да бъде независим, да модернизираме прокуратурата, да направим реселекция в прокуратурата“, коментира по-рано тази седмица съпредседателят на обединението Христо Иванов пред Свободна Европа.

Николай Хаджигенов от „Изправи се! Мутри, вън!“ също нееднократно декларира подкрепата си за основните първи стъпки по темата правосъдие, отличавайки освобождаването на Гешев като най-наложителна сред тях.

През последните дни зам.-председателят на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов също коментира няколко пъти темата, давайки да се разбере, че партията на Трифонов ще подкрепи законови промени, засягащи държавното обвинение.

„Наясно сме, че прокуратурата в този си вид няма да остане. С другите протестни партии имаме различия по отношение на главния прокурор като институция. Ние сме за пряк избор на главния прокурор, те имат други идеи, но сме единни, че сегашната централизация в прокуратурата не бива да продължава. Това ще бъде прекратено с промяна в Закона за съдебната власт. Прокуратурата трябва да е извън съдебната власт“, заяви Йорданов преди ден пред „Сега“.

Може ли да бъде разследван Гешев?

Конституцията предвижда най-общо две хипотези за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор – влязла в сила присъда за умишлено престъпление или тежко дисциплинарно нарушение, трайно неизпълнение на задълженията и уронване престижа на съдебната власт.

Бойко Рашков все още не е конкретитизирал какво съдържа информацията, която възнамерява да предостави на правосъдния министър, но от думите му досега по-скоро се разбра, че има предвид втората хипотеза.

„Трябва да се предприемат незабавни кадрови мерки по отношение на редица прокурори в нашата страна, които са допуснали нарушение на закона, които са уронили престижа на съдебната власт и те трябва да бъдат отстранени от ВСС, който вече няколко години безучастно гледа какво става в прокуратурата и не си изпълнява ролята на висш орган на съдебната власт. Ако той не се справи, а няма изгледи да се справи, тъй като не виждам воля в този състав, това трябва да се направи от следващ ВСС, в който трябва да влязат достойни хора, които ще реагират на безобразията, които например прави един главен прокурор на държавата“, каза вътрешният министър в началото на седмицата пред БНР.

Според правния експерт от Института за пазарна икономика (ИПИ) Иван Брегов, ако в случая Рашков е имал предвид сигнал за възможно престъпление на Гешев, сюжетът бързо би се оказал в „задънена улица“. Причината според него се крие в новосъздадената в края на мандата на 44-тото Народно събрание фигура на специален обвинител, който да разследва главния прокурор. Такъв все още не е назначен от ВСС, тъй като Конституционният съд отмени доста от законовите разпоредби, регламентиращи правомощията му.

„Той би отвел едно евентуално наказателно преследване срещу главния прокурор в задънена улица и така ще разберем, че създаването на тази фигура с гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти“ не е било случайно, а е имало предварително заложена цел“, прогнозира Брегов пред Свободна Европа.

Вариантът с дисциплинарното нарушение

Другият възможен сценарий е ВСС да бъде сезиран от правосъдния министър за извършено дисцилинарно нарушение от главния прокурор. Съветът обаче няма правомощията сам да установява факти и за целта ще трябва да ангажира своя Инспекторат, чийто състав отдавна е с изтекли мандати заради невъзможността парламентът да събере квалифицирано мнозинство за избора на нов.

„Този орган в момента е в едно доста нелегитимно и висящо състояние предвид факта, че мандатите и на инспекторите, и на ръководителката му изтекоха. През годините те са показвали една безкрайна лоялност и към Сотир Цацаров, и към Иван Гешев. Не мисля, че можем да очакваме чудеса от тях, а по-скоро да потвърдят тази своя лоялност. Дори и да свършат нещо, се връщаме във ВСС, където знаем, че главният прокурор има твърдо мнозинство, което не би му се противоставило, а така няма как да бъдат събрани заветните 17 гласа за освобождаването му“, смята Брегов.

Той все пак допусна, че разместването на силите на политическата сцена може да окаже влияние и на статуквото в съдебния съвет, припомняйки, че през 2010 г. доста от лоялните на управлявалата дотогава тройна коалиция (2005 – 2009) членове на ВСС бързо са се преориентирали към ГЕРБ.

„Предполагам, че сега ще наблюдаваме същата тенденция, като особено внимание трябва да отделим на ДПС, което е незаобиколим фактор в съдебната система. Всички други партии са временни, ДПС е постоянният фактор“, добави правният експерт от ИПИ с уточнението, че ако в движението на Ахмед Доган решат, „че Гешев е картата, която трябва да изтъргуват на политическата сцена, биха го направили“.

В момента излъчените с гласовете на ГЕРБ, БСП, ДПС, „Обединени патриоти“ и „Воля“ членове на съвета традиционно са част от мнозинството, подкрепящо главния прокурор. Всичките 11 съдебни кадровици от парламентарната квота гласуваха и за неговия избор в края на 2019 г. По думите на Брегов обаче влиянието на ДПС може лесно да наклони везните в друга посока, ако в партията решат „да жертват“ Гешев.

Друг вариант, чрез който би могла да се постигне трайна промяна в баланса между мнозинството и опозицията във ВСС, е предсрочно прекратяване на мандата на настоящия му състав чрез поправка в преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт. Прийом, познат от първото десетилетие от прехода след 1989 г., който Брегов определя като „лош“.

„Не че този състав на ВСС не заслужава да бъде освободен – огромна част от членовете му наистина го заслужават, но не е този способът за постигане на легитимни резултати, защото всяка следваща власт ще се чувства окуражена да прави същото.“