Вече една седмица се обсъжда въпросът – извърши ли прокуратурата престъпление, разпространявайки записи, направени със специални разузнавателни средства (СРС), в които е попаднал и президентът Румен Радев?
Става въпрос за телефонен разговор на командира на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков с държавния глава, в който те обсъждат проверка на антикорупционната комисия КПКОНПИ за конфликт на интереси при назначаването на съпругата на Радев за пиар на ВВС през 2014 г. Според главния прокурор Иван Гешев в записа има данни за укриване на документи и затова той поиска тълкувателно решение от Конституционния съд за имунитета на президента и кога той може да бъде разследван.
Три нарушени закона
Досега обаче никой не е коментирал въпроса дали направеният от ДАНС запис на 23 април 2019 г. законно е приложен като доказателство в разследването, спряно по-рано този месец заради имунитета на Радев?
"Абсолютно неправомерно прилагане на СРС-та и използване на резултатите от тях"
Според адвоката и бивш зам.-председател на Националното бюро за контрол на СРС-тата Георги Гатев в случая е налице "абсолютно неправомерно прилагане на СРС-та и използване на резултатите от тях". По думите му разследващите са нарушили с действията си не само Наказателния кодекс (НК), но и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Българското законодателство предвижда недвусмислено ограничение за подслушването – то може да се ползва само за разкриване на тежки престъпления. Тоест, такива, които се наказват с над 5 години затвор.
Видно от разпространените миналата седмица от прокуратурата материали, разговорът на Стойков и Радев е бил подслушан в рамките на досъдебно производство за престъпен сговор, по което са прилагани СРС-та спрямо командира на ВВС. За такова деяние НК предвижда до 6 години лишаване от свобода.
Недопустим запис
Прокуратурата обаче заподозря президента в укриване на документи, посочвайки като уличаващо го доказателство именно записа от разговора му със Стойков, направен със СРС. За това престъпление обаче НК предвижда само до 3 години затвор.
"Следователно този запис е трябвало да бъде унищожен"
"Член 177, алинея 2 от НПК изрично посочва, че в наказателното производство не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане за СРС, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление. Укриването на документи не е такова престъпление и следователно този запис е трябвало да бъде унищожен в 10-дневния срок, предвиден в член 31, алинея 3 от ЗСРС", коментира Гатев пред Свободна Европа.
Според него в този случай е била нарушена и разпоредбата на НПК, според която "при преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства незабавно се уведомява писмено и мотивирано органът, дал разрешението". Става въпрос за сътветния съд и именно той е трябвало разпореди събраната информация да бъде унищожена, ако не може да се ползва като доказателство. Записът на Радев и Стойков обаче очевидно е бил запазен, а засега остава неизвестно кой е одобрил това.
Забрана за огласяване на СРС
Георги Гатев смята, че само по себе си, разпространяването на записи от СРС-та действително е престъпление, независимо дали е направено след разрешение на наблюдаващ прокурор. По думите му този извод следва както от НК, така и от два текста в ЗСРС.
"Прокуратурата и ДАНС използват закона като чаршаф и се завиват с него както си искат"
"Според член 32 резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго, освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност. А според член 33 лицата, на които са станали известни факти и сведения за специални разузнавателни средства и събрани с тях данни, са длъжни да не ги разгласяват. Прокуратурата и ДАНС обаче използват закона като чаршаф и се завиват с него както си искат", коментира Гатев.
Той споделя и мнението, че разгласяването на информация от СРС-та недвусмислено е криминализирано от НК в член 145а. През последната седмица тази теза беше защитена и от адвокат Даниела Доковска, бившия председател на Бюрото за контрол на СРС-тата Бойко Рашков и бившия съдия в Европейския съд по правата на човека Здравка Калайджиева.
Некомпетентна прокуратура
Законността на използваните в случая СРС-та е под въпрос и заради нежеланието на държавното обвинение да обясни защо специализираната прокуратура разследва висш военен, въпреки че НПК предвижда, че "когато едно дело е подсъдно на специализирания наказателен съд и на военния съд, то се гледа от военния съд". А компетентността на прокуратурата съответства на тази на съда. Свободна Европа отправи молба за отговори на тези въпроси до пресцентъра на прокуратурата, но все още такива не са получени.
Главният прокурор отказва да коментира подробности по това досъдебно производство с обяснението, че няма разрешение за това от наблюдаващия прокурор. Той спомена, че в случая не са разгласени СРС-та.
"Това, което е в медиите и беше публикувано в прессъобщение на прокуратурата, е постановление за спиране... Извадки от него по-скоро, да бъда прецизен... За които има разрешение от наблюдаващите прокурори", обясни Иван Гешев миналия вторник.
Бившият главен прокурор Никола Филчев подкрепи позицията му в две свои интервюта. По-голямата част от юридическата общност обаче е на противоположното мнение. Според Здравка Калайджиева, например, "упражняването на правомощията на Иван Гешев отива отвъд рамките на буквата на закона и засяга духа на понятието законност".
