Няма ръст, а спад. Ваксинираните през юни са с 25% по-малко

Лятото е в разгара си и това се оказа достатъчно, за да мине пандемията на заден план. Така беше и през 2020 г. Само че пандемията е буквално зад ъгъла, предупреждават здравните експерти. Нова вълна може да удари през есента, но може би и по-рано.

На фона на тези предупреждения България продължава да бъде последна по поставени ваксини на дял от населението сред страните в Европейския съюз. С поне една ваксина са 16.9% от населението, а със завършен ваксинационен цикъл са 15% от хората. За сравнение, в страната, която е предпоследна в ЕС - Румъния - процентите са съответно 30.4% и 29.2% .

По-притеснителен изглежда фактът, че през юни са били поставени драстично по-малки първи дози, отколкото преди. Тоест вместо ситуацията у нас да се подобрява, тя се влошава.

„Има една отпуснатост, едно нежелание на хората в момента да се ваксинират. Това е летен период, отпускарски, почти нямаме заразени и по този начин хората се успокояват. Но това е едно затишие пред буря“, каза Красимир Гигов от Националния обществен съвет по ваксинации, който беше създаден през миналата седмица. Той добави, че заради ниския интерес и бавните процедури по предаването на ваксини на други държави, след седмици у нас ще започне „недопустимо“ бракуване на дози.

Само преди месец Свободна Европа писа, че ваксинацията буксува, както и че личните лекари наблюдават притеснителен отлив на записвания, което рано или късно ще даде резултат.

Една четвърт по-малко желаещи

От март насам, когато количествата ваксини в България нараснаха, в страната са се поставяли около 200 хил. дози на месец.

През януари и февруари за пръв път са били имунизирани съответно 40 805 и 155 737 души и това са първите хора с ваксини. През март първа доза са си поставили 203 797 души, което е голям ръст, но през април те са само с 10 хиляди повече - 213 503. През май, когато първа доза бяха получили 203 52, изглеждаше, че макар и да става бавно, все пак в този процес се поддържа определено темпо.

Но както предупреди д-р Христо Димитров, „това което се наблюдаваше в тези 3 месеца, е това, което ние сме записали предварително. Вече почти нямаме нови [желаещи], които да влизат в тези списъци, там е белята“.

Белята изглежда налице през юни. През този месец, по данни на Министерството на здравеопазването (МЗ) са поставени едва 150 000 първи дози. Това е с около 50 хил. дози по-малко спрямо предишния месец.

„Отчита се спад сред лицата, желаещи да бъдат ваксинирани срещу COVID-19“, констатираха по този повод от министерството.

Така, ако до преди месец запазването на ваксинационния темп предполагаше, че 70% от населението може да бъде ваксинирано до края на 2022 г., с което да се постигне групов имунитет, то сега, ако спадът в интереса за имунизация продължи, този срок ще се удължи допълнително.

Какво се промени в последните месеци?

С идването на власт на служебното правителство многократно беше подчертавано, че приоритет на здравните власти ще бъде да се стартира мащабна кампания за насърчаване на поставянето на ваксини.

Още в първите си дни на поста служебният здравен министър Стойчо Кацаров направи обръщение, с което апелира българските граждани да се ваксинират срещу коронавируса.

„Харесва ли ви или не, единственият начин, за който до този момент има сигурни доказателства, че намалява разпространението на вируса и смъртността, е ваксинацията. Всеки може да види промяната в тези показатели на страните, които успяха да ваксинират по-голяма част от населението си“, каза тогава служебният здравен министър. Въпреки многобройните пресконференции на предходната власт по темата, подобна стъпка досега не беше предприемана.

В следващите седмици здравните власти обявиха, че ще се фокусират върху ваксинация на най-уязвимата част на населението – хората с хронични заболявания и най-възрастното население.

В средата на юни при посещение на еврокомисарката по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириакиду, министър Кацаров каза, че ако продължим със сегашния темп на ваксинация, след 2 месеца ще сме обхванали 80% от хората над 60 г. с поне една доза ваксина срещу COVID-19 – това е реалистичната цел“.

На 22 юни зам.-министърът на здравеопазването Александър Златанов съобщи, че се предприема кампания за повишаването на нивата на ваксинация сред ромското население, защото „то е много ниско, около и под 10 %“. Към същата дата данните на Европейския център по превенция и контрол на заболяванията (ECDC) показваха, че приелите поне една доза от ваксините в България са 15.8%, а със завършен ваксинационен цикъл е 13.4% от населението.

През миналата седмица беше създаден и Националния обществен съвет по ваксинации, а министър-председателят Стефан Янев заговори за възможно стимулиране на ваксинациите с „ваучери“.

Колко ваксини са с изтичащ срок на годност?

През юни от Министерството на здравеопазването съобщиха пред Свободна Европа, че в края на юли предстои да изтече срокът на 50 хил. дози ваксини на Astra Zeneca, чиято трайност е 6 месеца.

Тогава от министерството допълниха, че „на този етап няма опасност за бракуване на ваксини срещу COVID-19 заради изтекъл срок на годност“.

Няколко седмици по-късно ситуацията изглежда подобрена, но въпреки това остава сериозен брой дози ваксини на AstraZeneca, чиито срок на годност изтича до края на юли. По данните на ведомството става въпрос за 24 430, чиито срок ще изтече на 31 юли.

„Считаме, че въпросните дози ще бъдат приложени по-рано, тъй като интересът към ваксината, макар и намалял, съществува“, казаха от министерството.

На няколко пъти различни представители на здравните власти, сред които министър Кацаров и главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев заявиха публично, че интересът към продукта на AstraZeneca е „най-нисък“ или е „спаднал почти до нула“.

От там добавиха, че до края на месеца предстои и изтичането на срока на годност на 594 дози от ваксината на Pfizer/BioNTech, но според здравните власти „тези дози също ще бъдат приложени“.

Тепърва ще бъде направена и справка за дозите ваксини, които предстои да изтекат през август.