Европа вече не говори за български модел, Европа го прилага. Това каза в студиото на Свободна Европа министърът на здравеопазването и кандидат-депутат от ГЕРБ Костадин Ангелов.
По думите му България е достигнала “завидни резултати” в управлението на кризата с коронавируса, при мерки с “нисък индекс на строгост”. Като пример Ангелов даде Швейцария. По думите му в държавата, с която "не можем да си помислим иначе да се сравняваме", са свършили болничните легла, а у нас - не.
Здравният министът призна провал в комуникационната стратегия на властите около мерките за коронавируса. “Може би се провалихме в начина на комуникация още от самото начало и допуснахме да излязат напред хора, които боравят с надеждите и страховете на хората, все едно жонглират с топките в цирка", каза той.
Пълният текст на инетрвюто:
- Кога ще бъде затворена София, д-р Ангелов? И какво ще бъде затворено?
- Знаете ли, решенията, които вземаме в момента в нашата страна, са свързани с постигането на една-единствена цел. В моята работа като лекар и като хирург аз съм извършвал много животоспасяващи операции. Преди да извършим една такава операция, ние правим планиране. Всяка една наша крачка трябва да бъде предварително обсъдена, трябва да бъде преценена и не трябва да бъде грешна. Това се случва в т. нар. планови операции. Тогава, когато имаме време да обсъждаме нещата, за да извършим най-доброто лечение. Всичките операции, разбира се, спасяват човешки живот. В случая трябва да вземем решение за извършване на животоспасяваща операция. Ако вземем решението и тази операция я извършим по спешност, рискуваме в хода на операцията да допуснем грешки, т.е. да поставим под риск живота и здравето на нашия пациент, в случая на държавата.
Затова ни трябва време да изберем най-правилното лечение. Какво ще бъде затворено ще решим в следващите дни, в следващите часове, в зависимост от [момента], в който имаме консенсусно решение. Всяко едно нещо се обсъжда, повярвайте ми, защото ситуацията е много различна. София не е България.
- Говорите за консенсусно решение. Какви са гледните точки, които трябва да примирите? Всички ваши колеги, а и Вие също, още от предходните затваряния призовавахте, ако правилно ви цитирам, за "милост за лекарите" и ограничаване на хората. Защо сега това не се случва, а напротив, мерките се разтеглят във времето в името на удовлетворяването на нечии искания?
- Въпросът ви е много правилен и много логичен. Сега ще ви кажа защо. Защото имаме вече една година незнание в целия свят и мерки, които понякога не водят до резултат. Здравето, съгласно определението на Световната здравна организация (СЗО), е състояние на физическо, психическо и социално благополучие, а министърът трябва да се бори за всичките тези три неща в съвкупност.
В случая имаме физическото здраве, което се мери в човешки живот, имаме психическо здраве, което се мери с психиката на хората и тяхното ниво на издръжливост, и социалното благополучие, което с всеки ден като че ли ние го загубваме. Аз трябва да намеря правилното сечение на всичките тези неща. Затова нека да не Ви изглеждат мерките отложени, напротив, това, което направихме вчера, това, което правя, обикаляйки из страната, е именно да намерим правилния момент, в който мерките са наложителни. Ето сега, вчера експертите казаха: "Моментът за мерки е дошъл". Ще вземем тези мерки и никога не съм се колебаел да взема такова решение.
- Как се случва у нас българският модел за решаване на кризата? Сега ще Ви цитирам данни. Когато решихте, че заведенията ще бъдат отворени, за този ден заболелите са били 156,8 на 100 000 души. Става дума за 14 февруари. Сега виждаме какво е положението - над 500 на 100 000 души на двуседмична база.
-Все още не е на двуседмична база, но на дневна заболяемост е такава.
- Това ли е българският модел - отваряме всичко, за да се разболеят всички? След което в сряда сутринта излизат от "Спешна помощ" с думите "ние отново издъхваме, не можем да обслужим всички адреси". Вчера видяхме история на човек от Бургас, който не е можел да си намери място в болница.
- Нека да не изваждаме конкретния случай и да го слагаме пред скоба на всички останали случаи в България. Имаме по официална статистика 225 000 излекувани българи. Ако трябва да бъдем коректни, трябва да разкажем всяка една история от техните, за да стигнем до тази история.
- Разбира се, имаше и хора, които починаха на стълбите.
- Ето дотук не искам да стигнем отново, затова правим консултациите и ще вземем мерките - такива, каквито нашите експерти препоръчват и такива, каквито считат, че трябва да бъдат въведени.
По отношение на българския модел: Европа вече не говори за български модел, Европа го прилага. Българският модел е следният. Ние постигнахме най-добри резултат в целия Европейски съюз с най-нисък индекс на строгост на мерките, с вървене по ръба на бръснача, както много пъти съм казвал. Тоест нисък индекс на строгост - завидни резултати. Ние стигнахме до последни нива на заболяемост и в средата на всички страни по смъртност. Също така една част от българския модел, който ние приложихме първи, беше зелените коридори, които започнаха да прилагат и в Германия. И нека да кажа още нещо от последната седмица. Видяхте какво се случи с ваксината на AstraZeneca. България беше една от първите държави в Европейския съюз, която спря ваксинацията с AstraZeneca, защото така се прави от медицинска гледна точка.
- Понеже давате пример за Германия. През уикенда институтът "Робърт Кох" предупреди, че непосредствено след великденските празници в Германия се очаква бум на заболяемостта. Предвижданията им сочат, че ще достигне 350 души на 100 000. Към съботния ден заболяемостта в Германия е 76 на 100 000 души. Пак ще Ви помоля да сравним тези два модела, защото само преди три изречения казахте, че тук е 500 за деня.
- Първо съм изключително благодарен, че Вие сравнявате Германия с България.
- Вие я сравнихте, аз не бих си позволила да съм толкова смела.
- Достатъчно смела бяхте в сравнението, което направихте. Аз не си спомням кога българската държава се е сравнявала с Германия, със САЩ, с Израел, когато говорим за ваксинация, за мерки, за ред. Германия е държава, която не може да се сравни с нашата държава нито по брутен вътрешен продукт (БВП), нито по дисциплина на хората в тази страна.
- И затова Германия прилага българския модел, така ли да Ви разбирам?
- Аз ви казвам кои неща от българския модел, до които сме достигнали, се прилагат в европейските държави и давам конкретни примери за тях.
- И все пак кога ние ще получим предупреждение, че ще стане страшно положението, както в Германия се предупреждават за бъдещите 350 на 100 000? Колко трябва да стане прогнозната заболеваемост в България, за да се излъчи подобно послание?
- Нека да се върнем малко към това, което казахме. Германия беше в пълен локдаун месеци наред и не постигнаха нашите резултати. Това трябва да бъде казано ясно - че ние постигнахме резултати с много по-мерки мерки, грижейки се както за психиката на хората, така и за тяхното социално благополучие, защото здравето няма само физическо измерение.
- Понеже казвате "за нас като лекари науката е верую".
- Факт.
- От една страна науката е верую за вас, от друга казхте преди седмица, че медицински обосновано е да има локдаун, но хората няма да го разберат. Не си ли протворечите: науката какво казва – да затворите или не?
- Науката не е само медицина. Медицината има много части. Медицината има хируругия, има вътрешни болести, има психология, има психиатрия.
Науката е всичко това, което дава закономерни резултати, които могат да бъдат измерими или могат да бъдат проследими. В живота нещата са много по-различни, но нека да кажа какво имах предвид за това, което казахте Вие, и защо го казвам. Защото когато бъдат взети едни мерки, в които обществото не вярва, които обществото няма да спазва, ние категорично няма да постигнем медицинския резултат. Ние трябва първо да убедим това общество и може би тук сме много големи длъжници на нашите граждани. Ние може би се провалихме в начина на комуникация още от самото начало. Ние накарахме хората да се съмняват в нашите послания като лекари. Ние допуснахме да излязат напред хора, които боравят с надеждите и страховете на хората, все едно жонглират с топчета в цирка. Те бяха герои в един момент, когато хората бяха уморени да слушат разума.
- На какви данни и прогнози в Министерството на здравеопазването, което оглавявате, се базираше отварянето на заведенията?
- Вижте, отварянето на заведенията беше мярка, която беше взета след много дълги разговори, които водихме с бранша на ресторантите и заведенията. Сега ще ви кажа защо и каква е била логиката на мерките, които сме правили. Ние начертахме един план, който план вървеше през 14-дневни стъпки. В тези 14-дневни стъпки ние отваряхме бранш след бранш, като стартирахме с...
- И казвахте, че ще затваряте, ако има проблем.
- ... точно така, и ще затваряме, ако има проблем, като този проблем също е измерим с различни показатели, които ние следим на 12-часова база. След като отваряме бранш след бранш, нашата цел е всички хора, които живеят в нашата страна, да могат да преодолеят кризата, по начина, по която тя се усеща у всеки един български гражданин. Това е целта на отварянето на заведенията и на ресторантите.
- Добре, само да Ви кажа, понеже казвате, че на 12 часа мерите показателите и сравнявате на двуседмична база…
- На двуседмична база е статистиката, която излиза в Европейския център по контрол на заболяванията и на тази база държавите вземат решения.
- На 14 февруари, аз преди малко споменах [тази дата], г-н Борисов - ние след малко пак ще го чуем - заръча без значение колко са заболелите – две-три хиляди, заведенията да бъдат отворени. По това време заболелите за деня са 156.8 на 100 хиляди. Точно две седмици по-късно заболелите колко са според Вас?
-Може би са повече.
- Около 300 в деня преди отваряне на заведенията. Вие сте имали всички данни, че заболеваемостта хвърчи нагоре. Защо все пак се пристъпи към тази мярка? Да не би да е заради тази заръка на Борисов, която ще чуем отново?
- Аз знам коя заръка на Борисов ще пуснете. Само да кажа нещо много важно. Много пъти по време на брифингите ние сме коментирали, че заболеваемостта не е единственият показател, който ние следим. Вие видяхте, че в Европа имаше държави, които с много ниска заболеваемост изчерпаха възможността си да помагат на хората и извозваха пациенти с хеликоптери и самолети в други държави. Нека да Ви дам пример с държавата Швейцария. Можем ли изобщо да си помислим, че България може да се мери с Швейцария по някой показател? Не, дори нямаме право да си го помисляме. Но в Швейцария дойде моментът, когато тя изчерпа леглата си за интензивноболни пациенти. Нямаха реанимационни легла. Също така това се случи в Германия. Затова, когато вземаме някакво решение, то не се основава на един показател - "заболеваемост". Това е грешно впечатление.
- Само нека да чуем Борисов и ще се върнем на показателите.
Бойко Борисов: На първи март задължително отваряш ресторантите (към Костадин Ангелов бел. ред.). Повече по тая тема нема да се говори. И две и три хиляди да са (заболелите бел. ред.) отваряме, дотогава трябва да е миналата вълната.
-Ето, аз се чудя дали това не е единственият показател, който се следи – заръката на премиера. Пак се обръщаме към числата 28 февруари – 247, 15 март-453, 16 март-482. На този фон, на фона на отворените заведения, са спрени плановите операции, Вие самият се позовахте на планирането в хирургията в началото на нашия разговор.
- Знаете ли защо са спрени плановите операции? Знаете ли според Вас, Вие казахте, че сте докторско дете, знаете ли защо…
- Нали знаете, че човек като е докторско дете не взима скалпела да оперира?
- Така е, така е. Знаете ли защо са спрени плановите операции?
- Питам Вас.
- Защото лекарите, които участват в плановите операции, освен хирурзи, са анестезиолози, са анестезиологични сестри. Имаме нужда тези хора да бъдат свободни, да бъдат неуморени тогава, когато пълним реанимациите или болниците с пациенти с COVID.
- А това не застрашава ли здравето на други пациенти?
- Категорично не застрашава здравето на други пациенти и това трябва да стане ясно на всички. Какво значи планова операция? Операция, която може да бъде отложена във времето и която не застрашава живота и здравето на човека. А операциите, които са за онкологично болни пациенти, спешните операции, те се извършват и никой не ги е спирал. И тогава, когато някой се заиграва със страха на хората на фона на една политическа кампания, която се води в момента, с всички сили и средства, и всички са мераклии да се докопат до властта, без да носят отговорност за думите си, това за мен граничи... може да бъде сравнено с престъпление. Не можеш да играеш със страха на хората и да ги подвеждаш. Нито един човек, който има нужда от лечение, не е спрян да го получи. Точно обратното.
- Казвате за подвеждане, хващам се за тази думи и трябва да обсъдим още нещо…
- Нещо важно пропуснах да кажа, когато изреждахте числата. Изреждате числата, но нито един не може да намери математическа закономерност в целия свят. И това се опитах да Ви кажа. Медицината, освен наука, е и изкуство. Много математици се упражняваха. Много математици вадиха различни сценарии.
- Имате математик в щаба.
-Имаме математик, да. Този вирус опроверга всички теории в целия свят. Потвърждава едни, опровергава други. Самият факт, че за този вирус има написани вече 50 хиляди публикации, влезте в научните търсачки, всяка една оборва други публикации. Имаше в най-реномираното медицинско списание публикация, качена, която беше свалена, защото не са съгласни авторите...
- Ок, понеже аз не съм читател на строго медицинските сайтове и подобен тип научна литература, предполагам, че и нашите зрители не са такива…
-И слава Богу!
- Връщам ви към времето отпреди седмица. В бТВ именно математикът на щаба прогнозира, че в седмицата около изборите, т.е. около 4 април, ще бъде най-висока заболеваемостта, т.е. тогава ще бъде пикът. Това така ли е или не е така? Защото в същото това твърдение се обясняваше, че ръстът ще започне най-отявлено да се вижда в средата на март. Сега сме средата на март. Половината прогноза е вярна.
- Така, и бихте ли ми казали защо отправната ни точка трябва да бъдат изборите? Защо всички сме се вторачили в едни избори?
- Веднага ще Ви кажа. Защото съмненията са, че пуснахте заведенията именно за да се удовлетвори браншът и да не се вдига шумотевица и подобни протести, кадри от каквито видяхме преди малко, преди изборите.
- Приличам ли Ви на човек, който се страхува от протести? Когато бях заплашен, че ще има протести, направих това, което мислех. Приличам ли ви на човек, който се вълнува и слуша протестите? Ами умрелите хора не могат да протестират.
- Не знам дали слушате протестите, но се видя, че слушате господин премиера, който Ви заръча какво трябва да направите, без значение колко са болните.
- Нека да Ви върна малко по-назад. И, ако сме последователни, трябва да кажем истината от “А“ до “Я”. В заповедта на министъра на здравеопазването заведенията бяха отворени на 1 март. Още с предната ми заповед, защото тогава трябваше да бъдат отворени, а не когато заведенията искаха да бъдат отваряни в средата на февруари.
- Т.е. вие сте идеологът на отварянето на заведенията, а не господин Борисов?
- Нека да не говорим за идеолог, а да говорим за позиция, която сме имали, която е последователна и взета на базата на решение и предложение от главния държавен здравен инспектор така, както е по закон.
- Сега, искам да видим още едно видео, в което Вие обяснихте какъв е капацитетът на лечебните заведения и как се справяме ние и кога се налага затваряне.
Костадин Ангелов: Числото, за което говорите, е 120 на 100 хиляди. Това е числото, около което ние се стремим и около което вече сме се убедили от опита, който сме натрупали, че няма проблем за нашата система на здравеопазване. Ние издържаме на този натиск и то го правим успешно. Когато това число започне да расте и то мине 200 на 100 хил. души, тогава започваме да имаме затруднения.
- При 200 на 100 хиляди души казвате, че имате затруднения. Това още ли е валидно
- Факт.
- В деня преди отварянето на заведенията заболеваемостта е 247 на 100 000.
- Факт.
- Т.е. Вие, с абсолютното съзнание, че вече системата би имала затруднения, взехте решението и то остана в сила.
- Вижте, отварянето на заведенията, тъй като виждам, че това е крайъгълният камък, около който се въртим, за мен не е изобщо най-важната тема, която стои на дневен ред в България сега. Но нека да го обясним. Цитираме показател заболяемост. От месец октомври до днешна дата характерситиките на този вирус са много променени. Първо имаме подмладяване на хората, които постъпват в лечебни заведения. Имаме различен начин на разпространение на вируса. Имаме отново нови неща, които ни дава науката. Вчера казаха, че имаме френски вариант на вируса, който не се хваща с PCR. Най-различни факти излизат, с които ние трябва да се съобразяваме. Да, системата има натиск, да, тя може да се справи с този натиск…
- Към този момент може да се справи?
- Към този момент може да се справи. Разширяваме местата в лечебните заведения. Каква ни е целта?
- Има ли достатъчно техника, която да обслужва?
- Целта е да не се случи онова, което се случваше през месец октомври и ноември. Вчера увеличихме екипите в София. От 25 разпоредих да станат 35, ако трябва, ще станат и 40. Ще има извънреден труд, той ще бъде платен на хората.
По отношение на медицинската обезпеченост на лечебните заведения: да, няма проблем с респираторите. Пак да направя сравнение с Швейцария, която нямаше достатъчно респиратори и реанимационни легла. Нямаме проблем с тях. Единиственият проблем, който имаме, са хората. Умората на хората в тази една година.
- Ваксините. Казахте няколко пъти, че сме поръчали от всеки вид ваксина по 3 млн. Нали така?
- РНК, векторни и антигенни, да.
- При първата поръчка на ЕК ние се включваме със заявка на РНК ваксини както следва: 1 млн за Пфайзер и 500 000 за Модерна. Стигат за 750 000 души. Според данни на МЗ поръчките ще бъдат разстлани във времето до сепетвмри. Като знаехте това, защо твърдяхте, че още от февруари българските граждани ще имат право да избират препарат, с който да се ваксинират?
- Хайде сега да си кажем истината, такава каквато е. И да започнем нещата много по-назад във времето. Всичко започва от месец август. Тогава, когато имаме сключен договор между ЕК и първата фирма, производител на ваксини – Оксфорд/АстраЗенека. Тогава първата фирма, която трябваше да достави ваксини в страната, тя трябваше да го направи още през месец ноевмри.
- Но това не се случи и вие виждахте, че не се случва.
-Ние не знаехме, че няма да се случи. Вземахме решенията в движение. След това: нали не си мислите, че министърът е седнал сам и е решил коя ваксина да поръча?
- Кои взехте това решение? Този въпрос няколко пъти беше отправян към господин Борисов, към Томислав Дончев, към Вас.
- Здравен контрол, ваксинационният щаб, националният оперативен щаб, експертни съвети по инфекциозни болести, по имунологията.
- Д-р Ангелов, кога бяхте наясно, че българските граждани няма да имат право на избор на ваксина преди края на лятото на тази година, защото ще има само една в България? Кога добихте тази яснота за Вас?
- Аз и сега нямам такава яснота.
- Защо?
- Защото не знам дали ще си изпълнят договорите. Но нека да завърша: имаме 4.5 млн подписани и разпределени във времето доставки от AstraZeneca, които станаха намалени с 40%.
- Да, но аз Ви питам за РНК-ваксините.
- Само една секунда, ще стигнем и до тях. Та, след намаляването на AstraZeneca се намалиха още веднъж. България поръча от първия договор [с Пфайзер] 1 млн. ваксини. След това поръчахме 0.5 млн. от Модерна. Защото при срещата с личните лекари стана ясно, че логистиката на ваксината на Пфайзер беше много трудна за всички нас. ЕС говореше по това време, че ще прави централизирана процедура за осигуряване на фризери.
- Фризерите ли бяха пречката, препъни камъкът за поръчването на РНК ваксини?
- Този въпрос България го реши сама.
- Това ли беше препъни камъкът?
- Не, не беше това. Това беше стратегията, избрана от експертите. След това излезе вторият договор на Пфайзер и ние поръчахме 2.9 млн ваксини.
- Това беше вече през настоящата, 2021 г. Те кога ще дойдат – след септември ли?
- Не, те са разпределени във времето и трябваше вече от тях да имаме достатъчно количество дози. И там имаме корекция в числата. И сега нека кажем нещо много важно: България е 7 млн. души. Нагласите за ваксинация в самото начало бяха двайсет и няколко процента. Тези пари са пари на българския данъкоплатец. И тогава, когато аз поръчам ваксини 36 млн. дози, Вие ще ме попитате, и ще бъдете абсолютно права, знам ли колко хора ще се ваксинират.
- Според говорителя на ЕК по въпросите на обществото здраве Стефан де Кермскер държавите могат да откажат броя заявени ваксини, както и да ги препразпределят помежду си. Ако бяхте поръчали достатъчно ваксини, а след това бяхте ползвали тези опции, може би въпросите, които предполагате, нямаше да Ви ги задам.
- Щяхме да дадем над 600 млн. и щяхте да ме питате с тези пари можехме ли да решим проблеми на българското здравеопазване – например купуването на хеликоптери.
- Прекъсвам Ви, защото казахте същите думи и онзи ден. Водите листи във Варна и Велико Търново. Казахте, че си прекъсвате кампанията и заявихте: “Няма да обикалям и точка”. След това обаче се появихте на обиколка с министър-председателя в Кюстендил. Там всички бяхте строени в едно заведение, включително председателят на асоциацията на заведенията и изглеждаше като “обикаляне”. Това не е ли кампания?
- Изобщо не беше обикаляне. Бях тръгнал за Гоце Делчев, когато разбрах, че колегите са в Кюстендил. Трябваше да говоря с д-р Величков, защото имаме проблем в Кюстендил, проверих какво става там, решихме мерките и тръгнах за Гоце Делчев.
- В Кюстендил обаче бяхте с премиера. Кажете той с държавната джипка ли беше, защото това се превърна в тема драматична за ЦИК?
- Не знам с каква джипка пътува премиерът, аз пътувам с кола, която съм си наел като частно лице.
- Не виждате ли с каква кола пътува Борисов?
-Нямам идея.
- Можете ли да кажете в третата фаза на ваксинационния план, който определя приоритетните групи, какви хора влизат? Как се оказаха мобилните оператори там?
- Решенията се вземат от ваксинационния щаб, имаше постановление на Министерския съвет, което определя т.нар. критична инфраструктура, а мобилните оператори са част от нея.
- Търгува ли се влияние с ваксини? Питам Ви, защото преди седмици след среща на министъра на културата с музиканти се появи призив от страна на българска музикална асоциация, от който ставаше ясно, че музикантите са включени в приоритетните групи на фаза 3 от ваксинационния план. Купува ли управлението благоразположение на цели гилдии с приоритетно ваксиниране?
- Ако вървим по вашата логика – с 300 000 ваксини какво може да бъде купено?
- Ако е благоразположението на достатъчно гласовити хора... Министър сте от миналата година. Преди това бяхте директор на една от най-големите български болници. От новия си пост обяснихте ли си защо болниците у нас издъхваха по време на първата вълна от коронавирус? Припомням, че в първата вълна на коронавируса Делян Пеевски беше един от крупните дарители на Александровска болница. Защо здравеопазването е в това положение?
- Не Ви разбрах въпроса.
- От поста на министър обяснихте ли си защо българските болници са в положение, че им се налага да приемат дарения, вместо да реагират сами? Нямаше техника, нямаше респиратори.
- Проблемът, за който говорите в момета, беше проблем на целия свят. България, когато беше затворена, беше затворена при много малко случаи. И това беше правилно решение, тъй като това е нов вирус. Не знаехме какво може да направи. Нямаше подготвена система в целия свят. Цялата планета Земя е нападната от този вирус. Вие видяхте ли умиращите хора в Америка?
- И в България ги видях.
- Имаше ли подготвена система в света? Нямаше.
- Но не се налагаше на другите държави да приемат дарения, защото не могат да намерят. Имаше поръчки - чуждите болници поръчваха техника и си я плащаха сами.
- Вие нещо искате да кажете или ме питате?
- Питам Ви. Какви са причините за състоянието на здравната ни система?
- Никой не ни е принуждавал да приемаме помощи. Това е нещо съвсем нормално. Всяка протегната ръка в състояние на криза е нормално нещо. Кое е лошото някой да дари дихателен апарат?
- Защо искате да влезете в политиката?
- Защото не ми е безразлично какво ще се случи. Не ми е безразлично кой ще продължи да управлява държавата, защото много се направи в сектор здравеопазване. Когато съм лекар, мога да помогна на един човек, мога да помогна на пациент. В политиката мога да помогна на много повече хора.
