В една ранна сутрин на 2012 г. се активира една от алармите в Националната галерия в Атина. Охраната реагира на сигнала, но успява да установи само едно: това е бил трик за отвличане на вниманието. В същото време крадците са на друго място в галерията. Те успяват да избягат, вземайки със себе си оригинали на едни от най-известните художници в света.
Това се случва за около седем минути според гръцката полиция.
По-рано тази седмица 49-годишен строителен работник се призна за виновен за кражбата, извършена тогава. Тя засяга 3 ценни картини, сред които са „Глава на жена“ на Пабло Пикасо и „Мелница“ на Пийт Мондриан.
„Глава на жена“ обаче се оказва непродаваема, тъй като на гърба си тя има отличителен белег. Самият Пикасо е оставил послание, с което завещава картината като „почетен дар“ на гръцкия народ за съпротивата му срещу нацистите.
Надписът на гърба на картината "Глава на жена". Ясно се четат думите "на гръцкия народ". Картината е нарисувана през 1939 и подарена през 1946 г.
Вследствие на това картината така и не напуска Гърция в продължение на 9-те години, в които е в неизвестност.
Към момента на кражбата в музея се намират и произведения на Рембранд и Албрехт Дюрер, но те не пострадват.
Пикасо през Втората световна война
„Глава на жена“ е създадена през 1939 г. През Втората световна война на Пикасо не е позволено да показва произведенията си, тъй като е смятан за „дегенерат“ от нацисткия режим. Въпреки това той не спира да работи. По това време той живее в Париж, който е окупиран от Германия през лятото на 1940.
"Глава на жена" на Пабло Пикасо
Макар и да не може да излага произведенията си, животът му не се променя твърде много. „Това, че оставам, не е някакъв вид демонстрация на кураж; то е просто форма на инерция“, казва Пикасо в интервю през 1943 г., цитиран от Ню Йорк Таймс.
Да крадеш изкуство
„Глава на жена“ е оценена на 16,5 млн евро, което не е сред най-високите цени за произведения на художника, но за гръцкия пазар тя все пак е особено ценна.
Пикасо е не само сред най-скъпите, но и сред най-крадените художници. Някои от по-известните случаи са кражбите на „Портрет на Дора Маар“ на стойност 25 млн. евро през 1999 г., както и „Глава на Арлекин“, открадната през 2012 г. от галерия в Ротердам.
Кражбите на произведения на изкуството не са рядко срещано явление, въпреки че тяхната разпознаваемост затруднява престъпниците да постигат финансов успех.
Двете откраднати картини бяха показани на медиите в Атина на 29 юни 2021 г.
Защо тогава някой би вложил толкова усилия да открадне световноизвестно произведение, което не може да продаде? Това е въпрос, който постоянно бива задаван на полицаи и психолози.
Разбира се, има и любители на изкуството, които биха прекрачили всякакви граници. Но онези, които го правят за пари, са „по-добри крадци, отколкото бизнесмени“, казва агентът на ФБР Робърт Уитман за Ен Би Си.
„Истинското изкуство при кражбите на картини не е в това да откраднеш, а в това да продадеш“, казва Уитман, който е завеждал екипа на ФБР за кражби на произведения на изкуството.
Намерените картини ще бъдат върнати и изложени в Националната галерия в Атина, която след дългогодишно реновиране беше отворена през март.
Вижте също Пабло Пикасо. Геният, който си отиде от този свят със съжалението, че вече няма да може да пие