„Нека да минат изборите в България. И след това ще видим.“
Премиерът на Северна Македония Зоран Заев каза това през декември миналата година, малко след като България наложи вето на началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Той прогнозира, че спорът може да бъде решен през пролетта или през юни.
Но изборите в България минаха, а отношенията със Северна Македония изобщо не присъстват в разговорите около бъдещото управление. Въпросът обаче стои и все някога ще бъде повдигнат отново.
Може ли да се очаква промяна и България все пак да вдигне ветото си върху началото на преговорите на Скопие с ЕС?
Краткият отговор е, че това не е изключено, но вероятно няма да се случи в близките месеци, смятат експерти, с които Свободна Европа разговаря. Всичко зависи от това кои партии ще участват в управлението.
Ветото и ролята на ВМРО
Правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ наложи вето върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС през ноември миналата година.
ВМРО имаше активна роля в определянето на политиката към Скопие, но вече не е в парламента
Активна роля в определянето на политиката на България по тази тема играеше малкият коалиционен партньор на ГЕРБ – ВМРО. Лидерът на партията Красимир Каракачанов се превърна в основен говорител на правителството по тази тема, въпреки че заемаше поста вицепремиер и министър на отбраната, а не външен министър.
Той пръв поиска още през септември 2019 г. правителството да наложи вето на началото на преговорите и заплаши, че в противен случай ВМРО ще напусне управляващата коалиция.
През септември 2020 г., след като държавите членки на ЕС, включително и България, бяха дали зелена светлина на началото на преговорите със Северна Македония и Албания, министърът на отбраната беше първият представител на кабинета, който каза, че България ще блокира насрочването на първата междуправителствена конференция. Той уточни, че говори „от името на правителството“. Ветото стана факт през ноември, само месец по-късно.
Каракачанов през цялото време участваше в изслушвания в парламента по темата и в срещи с дипломати от Скопие редом с външния министър Екатерина Захариева.
Сега обаче ВМРО вече не е в парламента и няма как да участва в правителство и да направлява политиката на България спрямо Северна Македония. Това само по себе си може да повлияе положително на разговорите между София и Скопие, смятат експерти.
Скопие гледа с надежда на факта, че ВМРО вече не е в парламента
Според политическия наблюдател и експерт по политически комуникации от Северна Македония Петър Арсовски липсата на ВМРО в българския парламент се приема от политиците в Скопие като повод за надежда.
„В Северна Македония има някакви надежди, защото в коалицията, която ще се създаде след изборите в България, няма да бъдат партиите, които бяха най-радикални по въпроса за отношенията между София и Скопие“, каза той в телефонно интервю. „Това значи правителство, в което да не участва ВМРО на Красимир Каракачанов, защото той защитаваше най-радикални позиции.“
Според директорката на българския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева отсъствието на ВМРО от новия парламент ще допринесе за диалога между София и Скопие, но не значи задължително, че спорът бързо ще бъде решен.
„Фактът, че ВМРО не са в парламента, влияе положително на това да погледнем по по-конструктивен начин на двустранните отношения със Северна Македония“, коментира Чернева в телефонно интервю. „Но това не значи автоматично, че българските политици ще предприемат някакви резки движения. Особено предвид високата обществена подкрепа за настоящата българска позиция.“
Какво казват другите партии
На дневен ред стои въпросът какви са позициите по въпроса на партиите, които сега са в парламента и на които вероятно ще се падне да решават този въпрос. Всички партии, чиито позиции са ясни, изразяват принципна подкрепа за членството на Северна Македония в ЕС.
Някои партии в новия парламент смятат, че Скопие първо трябва да изпълни българските искания
Разликите са, че според някои първо трябва да бъдат удовлетворени българските искания, а едва след това София да вдигне ветото върху началото на преговорите на Скопие с ЕС. Други смятат, че споровете между двете държави трябва да бъдат решавани паралелно с преговорите за членство в ЕС.
По време на управлението на ГЕРБ България блокира началото на преговорите на Скопие с Брюксел. В предизборната програма на партията пише, че тя подкрепя Скопие за членство в ЕС, и настоява „за спазването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 2017 г. и спирането на езика на омразата“.
По думите на Екатерина Захариева от ГЕРБ, която е външен министър в оставка, партията като част от правителството работи за разрешаване на спора със Северна Македония.
„Ние предложихме план. В разговори сме със Скопие за него от януари“, каза тя пред бТВ. „Не забелязваме обаче намаляване на напрежението. Имаше непремерени, абсолютно недопустими уронващи репутацията ма български политици публикации, от които обаче те не се дистанцираха. Това очакваме от правителството там.“
В предизборната програма на втората по брой депутати политическа сила в парламента – „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, Северна Македония не се споменава. Свободна Европа отправи покана за разговор по темата, но от партията не приеха.
Лидерът на партията Слави Трифонов е коментирал темата във Фейсбук през ноември 2020 г. Според него формулата на правителството на ГЕРБ и Обединени патриоти - „те да признаят историята, а ние да признаем настоящето“ – е „най-доброто предложение, което могат да получат“.
Слави Трифонов е оценявал положително подхода на ГЕРБ и Обединени патриоти
„Така че Северна Македония по-голям компромис няма да получи и ако не се съобрази със своите исторически български корени, ще съществува извън Европейския съюз. Толкоз!“, написа той на 3 ноември 2020 г.
Предизборната програма на БСП предвижда решението на спорните въпроси между София и Скопие да е „предпоставка за напредък в процеса на присъединяване на страната към ЕС“. Партията е съгласна с ветото върху началото на преговорите на Скопие с ЕС.
„Не са налице условията за даване на съгласие от страна на България за начало на преговори за членство на РСМ в ЕС“, каза Корнелия Нинова през ноември 2020 г. „Европейското бъдеще на РСМ не може да бъде постигнато за сметка на националното ни единство, българската история и компромиси с историческата истина.“
ДПС изобщо не включи отношенията със Северна Македония в предизборната си кампания и в програмата си. По-рано партията е изразявала позиция, че България трябва да разреши започване на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Депутатът от движението Хамид Хамид каза пред Свободна Европа, че то остава на същата позиция.
„Трябва да се започнат [преговорите] и паралелно с това да се решават спорните въпроси“, каза той.
В предизборната програма на „Демократична България“ членството на Северна Македония и другите държави от Западните Балкани е определено за „приоритет на външната политика на България“. Формацията смята, че блокирането на преговорите не е в интерес на София и предлага пътна карта, в която да бъдат включени конкретни, изпълними и разбираеми от гледна точка на другите държави в ЕС искания към Скопие.
От Демократична България предлагат пътна карта с изпълними и разбираеми искания към Скопие.
„Такава пътна карта, интегрирана в процеса на преговори, би запазила възможността ни да наложим последващо блокиране преди приключване на присъединяването, ако въпросните условия не се изпълняват по график“, пише в програмата.
„Трябва да гледаме стратегически. България има интерес от това Северна Македония и другите страни от Западните Балкани да бъдат приобщени към ЕС“, каза съпредседателят на коалицията и депутат Атанас Атанасов пред бТВ. Той допълни, че това не може да стане безусловно. „Трябва да бъдат зачитани българските национални интереси. Това може да бъде постигнато при преговори.“
В предизборната програма на „Изправи се! Мутри вън!“ „спазването на правата на българските общности, прекратяването на езика на омразата и стриктното изпълняване на Договора“ между София и Скопие са условия пред подкрепата за присъединяване на Северна Македония към ЕС.
Ще има ли пробив в отношенията между София и Скопие
Отговорът на въпроса дали ще има пробив в отношенията между София и Скопие зависи от това кой ще управлява в България и дали изобщо ще бъде съставено правителство, смята Петър Арсовски.
„Най-лошото развитие от гледната точка на Северна Македония е да няма никакво правителство и да има нови избори, защото това ще отложи решаването на проблема най-рано за декември“, каза той. „Друг вариант е експертно правителство, което няма да има мандат да решава тези въпроси.“
По думите на Арсовски политиците в Северна Македония гледат с очакване политическите процеси в България, но са предпазливи в изказванията си, поне през последните седмици.
„Всички политици тук са внимателни по този въпрос, защото всички изяви и в Северна Македония, и в България, се приемат лошо в другата страна“, каза той. „Надеждата е, че по-широка политическа коалиция ще може да намери решение по този въпрос.“
Според Весела Чернева бърза промяна на позицията на България не може да се очаква, без значение дали и какво правителство ще бъде съставено.
Каквото и да е правителството, бърза промяна на позицията на България не може да се очаква
„Не мисля, че може да има в момента някаква бърза, радикална промяна на българската позиция. Първо, това очевидно не е приоритет за никоя от политическите партии в парламента. Второ, защото промяната на досегашната позиция на България трябва да стане обосновано, защото за нея има висока обществена подкрепа“, коментира тя.
Чернева смята, че най-ранният реалистичен срок, в който България може да даде зелена светлина за начало на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС, е края на годината. Освен това според нея при такава хипотеза ще бъде важна позицията на президента Румен Радев, който досега се е обявявал за твърд подход към Северна Македония.
„Според мен най-положителният сценарий би бил в така наречената политика на малките стъпки. В момента, в който България има работещо правителство, да започнат да се разглеждат възможностите между България и Северна Македония в различни области – инфраструктура, културен обмен, инвестиции. И активно да се направят усилия за постигане на разбирателство по тези въпроси“, каза тя и допълни, че тези стъпки може да се предприемат и от служебно правителство.
„Така в крайна сметка към края на годината може да има достатъчно критична маса от такива договорености, че да може да се промени българската позиция за започването на преговори на Северна Македония за членство в ЕС.“
Вижте също Имаше ли България по-добър ход за спора със Северна Македония