България блокира началото на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз. Повечето политически сили подкрепят това решение на правителството на Бойко Борисов. Въпросът е какви са рисковете и дали България имаше и по-добър ход.
Засега сигурното е едно - че решението на България да блокира започването на преговори на Северна Македония за членство в Европейския съюз (ЕС) ще доведе до затвърждаване на образа на София като враг на Скопие.
Това коментират двама политолози, които Свободна Европа потърси. Това са Димитър Бечев, старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил), и Антоний Тодоров, професор в департамента по политически науки на Нов български университет.
Вместо да блокира европейската интеграция на Северна Македония, България би могла да търси компромисни дипломатически формулировки. Или да постави политически условия, които да бъдат формулирани така, че да бъдат приети от европейските партньори и да залегнат в преговорната рамка, коментират още двамата експерти.
Какви ще са последиците от ветото
Ветото на България ще доведе до създаване на допълнителна враждебност спрямо България в Северна Македония, смятат Димитър Бечев и Антоний Тодоров.
„Българското вето е част от един порочен кръг“, коментира Бечев в телефонно интервю. „Радикални гласове в Скопие казват, че България винаги е била изконен враг, те наричат всички българи без разграничение фашисти. Това дава повод в София да се говори за език на омразата. Този порочен кръг продължава безкрайно много.“
И двамата политолози смятат, че решението на България ще подкопае позициите на управляващата коалиция в Северна Македония и ще укрепи позициите на националистическата опозиция.
„Случилото се ще налее вода в мелницата на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ“, казва Антоний Тодоров. „Това ще подкопае позициите на премиера Зоран Заев, който от всички досегашни премиери на Северна Македония общо взето показва най-голяма отвореност към това да решава двустранните спорове и да интегрира страната си в ЕС.“
Тодоров смята също, че решението на България да блокира началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС обслужва интересите на участващата в управляващата коалиция в България ВМРО. Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, който е лидер на партията, е сред основните говорители на правителството по темата за отношенията със Северна Македония и изразява твърди позиции.
Подобно е тълкуването на Димитър Бечев. Той вижда причина за втвърдяването на тона от страна на България през последните месеци във вътрешнополитическата ситуация в страната.
Ако Красимир Каракачанов смекчи позицията си сега, това би значело политическо харакири.Димитър Бечев
„България е в предизборна ситуация. Темата Северна Македония не е водеща, но всеки глас е от значение. Ако [лидерът на ВМРО] Красимир Каракачанов смекчи позицията си сега, това би значело политическо харакири, защото партията може да бъде изместена и да не влезе в следващия парламент.“
Друга причина за втвърдяването на тона според Бечев е етапът на европейската интеграция, в който се намира Северна Македония.
„Историческият опит сочи, че една страна кандидат за членство в ЕС е склонна на най-големи отстъпки обикновено в момента преди началото на преговорите. Този момент е ключов и ЕС има силни лостове на влияние. Може би в София сега са си казали, че това е точният момент за получаване на максимални отстъпки от македонската страна.“
„София твърди, че в Северна Македония живее население, исторически свързано с България. Ако целта е да се обърнат стереотипите и да се промени мисленето, така че България да не бъде възприемана като изконен враг, а като братска страна, в момента тази цел не се изпълнява. Напротив, постига се точно обратното“, коментира Димитър Бечев.
„Големият интерес на България е да бъдем заобиколени от приятели, а не от граници, които да пречат“, казва Антоний Тодоров.
Имаше ли България друг ход
Според Димитър Бечев вместо да блокира започването на преговори на Северна Македония за членство в ЕС, България би могла да потърси компромис. Като пример той посочи предложения от германското председателство на Съвета на ЕС вариант условията на България към Северна Македония да бъдат поставени в декларация на Съвета на ЕС, съпътстваща преговорната рамка. София определи този вариант като неприемлив.
„Когато има добра воля, винаги ще се намерят работещи формули. През 90-те години въпросът за езика беше голям препъни-камък за всякакви двустранни споразумения. И през 1999 г. беше постигнат компромис. Това отключи двустранното сътрудничество. И сега може да се намери решение при добра воля. Но се съмнявам, че такава добра воля има“, коментира Бечев.
Според Антоний Тодоров вместо да блокира европейската интеграция на Скопие, София би могла да постави политически условия, които да бъдат приети от политическите партньори на България в ЕС.
Невъзможно е в една такава преговорна рамка да влязат въпроси като това каква е била националността на Гоце Делчев.Антоний Тодоров
„Такива условия са например да се въздържа от териториални или сепаратистки претенции“, коментира той. „Но ми изглежда фактически невъзможно в една такава преговорна рамка да влязат въпроси като това каква е била националността на Гоце Делчев. Това не е въпрос на междудържавно споразумение.“
В спора между България и Северна Македония Тодоров вижда смес от политически и исторически спорове. И докато политическите въпроси подлежат на преговори и решаване чрез междуправителствени споразумения, това не се отнася до историческите въпроси.
„В крайна сметка историята не може да се пише с междуправителствени споразумения“, казва той и допълва, че същото се отнася и за корените на езика, на който говорят гражданите на Северна Македония.
София иска той да бъде наричан „официален език на Република Северна Македония“, а не македонски език, или да бъде признато, че той има български корени. От изказването на министърката на външните работи Екатерина Захариева във вторник стана ясно, че България е поискала това условие да стане част от рамката за преговори на Северна Македония за членство в ЕС.
Двамата политолози се разминават в оценките си дали може да се очаква българското правителство да направи завой в позицията си по отношение на началото на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС.
Според Димитър Бечев такъв завой е възможен още през декември, когато е насрочена първата междуправителствена конференция, или след изборите в България през март. „Това може да се случи след козметични отстъпки от страна на Заев“, казва той и посочва като пример подписване на анекс към Договора за приятелство и добросъседство, което беше посочено като възможност от македонските управляващи.
Според Тодоров сегашната конфигурация на правителството ще попречи на промяна в позицията на София, защото „Обединени патриоти“ ще се противопоставят на „всяка стъпка към компромис“.
„Пък и след такова заявление отстъпката не е лесна. Тя трябва да бъде легитимирана“, казва той.
