"Град в града". Кой и какво иска да строи на мястото на изсечената гора

Изсичането на няколко декара гора изкара жителите на варненския квартал „Виница“ на серия от протести. Гората се намираше на възвишение близо до домовете им и е била засадена преди десетилетия, за да пази района от природни бедствия. Въпреки недоволството, след няколко години на мястото на изсечените дървета ще има не една или няколко постройки, а цял квартал с улици, магазини, спортни площадки и дори детска градина.

Инвеститорът за пръв път представи публично плана си на пресконференция, проведена след като жители на „Виница“ изпратиха сигнал в прокуратурата за изсичането на гората в местността Коджа тепе. Според тях, а и според институциите, дърветата са засадени с цел да предпазват района от наводнения. Инвеститорът обаче твърди, че това не е вярно. И възнамерява да построи в района първо осем, а след това при интерес между 40 и 60 къщи, и да участва в прокарването на улици, водопроводи, канализация и електричество.

„Водили сме се от възможно най-високите стандарти при разработването на проекта“, каза пред журналисти Момчил Караджов, представител на фирмата инвеститор „Алфа1 Секюритис“.

„Нашият фокус е насочен към създаването на една уникална среда, която да тегли останалите райони на Варна в една посока към еволюция“, каза архитектът на проекта Георгий Станишев.

Ако тези имена ви звучат познато, има защо. Но за това – после.

Как изчезва гората над „Виница“

Сечта в местността Коджа тепе започва през декември 2020 г. Боровата гора в един от частните имоти се превръща в гола поляна пред очите на местните жители. Институциите, които са разрешили сечта, твърдят, че са спазили всички правила и не са имали основание да спрат изсичането на дърветата.

Според местните жители гората на Коджа тепе е залесена след голямо наводнение през 1951 г., когато стотици литри дъжд на квадратен метър падат в района и предизвикват сериозни щети. Дърветата са засадени на високите над 200 метра възвишения над квартал „Виница“ в североизточна Варна няколко години след наводнението. Надеждата на хората тогава е била след години новата гора да предпазва техните наследници от бедствия.

Изпълнителната агенция по горите потвърди пред Свободна Европа, че имотите в района са залесени по „технически проект за борба с ерозията, за ограничаване на ерозионните процеси“.

„Функционалното им предназначение не е променено в годините“, казаха от агенцията.

Версията на дружеството инвеститор е различна.

Момчил Караджов

Според Момчил Караджов гората не е сред тези, залесени през 1954 г., а е вписана като защитна 20 години по-късно с допълнителен документ.

„Всички части на тази програма са включвали залесяване на дерета. Никъде в тази програма няма залесяване на Коджа тепе. За мен е абсолютна спекулация всичко, което се изговори по въпроса, че тази гора е създадена, за да пази някого от наводнения“, каза той.

Като доказателство за думите си той изпрати карти от технически проект за залесяване, от които се вижда само, че районът попада извън вилна зона. Свободна Европа поиска допълнителния документ, с който по думите му гората е обявена за защитна, но до приключването на текста не получи отговор.

Дори гората на Коджа тепе наистина да е залесена с цел да пази от почвена ерозия, това не е пречка за изсичането на дърветата, твърди Агенцията по горите в отговор на въпроси на Свободна Европа през февруари.

Имотите, върху които попада гората, са частни. С приемането на общия устройствен план (ОУП) на Варна от 2012 г. са предвидени за урбанизиране като курортна зона.

Това е направено, въпреки че правилата за прилагане на общия устройствен план, които са неразделна част от него, предвиждат защитните горски пояси, каквито са и горите, засадени по проекти за борба с ерозията, да бъдат „зони за защита от урбанизация“. Такава според самата Агенция по горите е и гората на Коджа тепе.

Общият устройствен план не е достатъчно условие гората да се изсече и на мястото ѝ да се строи. За целта е нужен подробен устройствен план (ПУП), какъвто има приет за част от имотите.

На базата на този подробен устройствен план имотът от 4 декара на „Алфа1 Секюритис“ е урбанизиран и има разрешение от регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) за строителство на 8 еднофамилни къщи, без да се извършва оценка за въздействие върху околната среда. За същия имот в края на 2020 г. е издадено позволително за сеч.

Изпълнителната агенция по горите обясни, че не е могла да откаже, защото са били налични всички изисквани от закона документи.

„След промяна на предназначението на имот в урбанизирана територия, собственикът е в пълното си право да разполага и да се разпорежда с дървесината в имота.“

Жителите на „Виница“ започнаха протест срещу изсичането на гората, защото се притесняват, че без нея домовете им ще са по-застрашени от нови наводнения и свлачища в бъдеще.

Момчил Караджов и архитектът Георгий Станишев обаче твърдят, че риск няма.

„Ние като инвеститори знаем, че мероприятията по урбанизиране в пъти повече защитават територията и почвите от ерозия, тъй като там се въвеждат много повече мерки с много по-сериозен ефект, отколкото залесяването с дървесен вид като черния бор“, каза Караджов.

„И наистина не сме хора, които бихме рискували инвестициите си в проект, който носи риск.“

Какво ще се строи на мястото на гората

И така, част от гората вече е изсечена, а на дневен ред е въпросът какво ще се строи на мястото ѝ. Инвеститорът реши да повдигне завесата месеци след началото на протестите и първите медийни публикации по темата.

По думите на Момчил Караджов на мястото на гората ще бъде построен комплекс от „еднофамилни двуетажни жилищни сгради с модерен дизайн, разположени в индивидуални дворни места“.

Осемте къщи, за които регионалната екоинспекция вече е дала разрешение да се построят, са „пилотната част на проекта“, допълни той.

„В годините очаквам, че между 40 и 60 обекта би имало в територията.“

Георгий Станишев

По думите на архитекта на проекта Георгий Станишев освен жилищна зона, в местността е планирано да има парк, който ще бъде общинска собственост, както и зона за обслужване с магазини, спортни площадки и социални обекти, например детска градина. Според него комплексът ще бъде „нещо средно между „град в града“ и отвореност към съседните територии“.

Момчил Караджов каза още, че инвестиционните намерения на представляваната от него фирма са към имоти с площ от 20 декара.

„Имаме интерес към района повече от 15 години вече и в зависимост от развитието бихме могли да мобилизираме допълнителни територии. Това обаче не е на дневен ред в момента“, каза той.

Досега изсечената гора е на имот от 4 декара. През март и април 2021 г. дружеството е придобило от частни лица още два имота с площ 2,2 и 9 декара - общо 15,2 декара, показва справка в Имотния регистър.

Свободна Европа поиска повече информация от дружеството за площите, върху които смята да строи, но не получи отговор.

Кой ще строи на мястото на гората

Ако фирмата инвеститор в проекта „Алфа1 Секюритис“ с едноличен собственик Светлана Караджова е регистрирана неотдавна и за нея трудно се намира информация, то името на Момчил Караджов, който говори пред медиите като „представител“ на дружеството, не за пръв път се среща във връзка с мащабни строителни проекти. И не за пръв път той работи заедно с архитекта Георгий Станишев - брат на бившия премиер, а сега евродепутат и лидер на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев.

Пътищата на двамата се пресичат покрай плановете за строителство край варненското село Самотино, близо до плажа Карадере. Разследване на „Дневник“ от 2010 г. разкрива, че през 2008 г. фирмата „Мадара бяла норд“, в която към онзи момент един от акционерите е Момчил Караджов, заменя гори в Габровския Балкан срещу 700 дка край Карадере. Тези имоти стават част от проекта за изграждане на курортни комплекси на фирмата „Блек сий гардънс“, по който консултант е Георгий Станишев.

Тази сделка е част от замените на хиляди декари атрактивни земи в планината и край морето по време на управлението на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев, определяни като „най-големият грабеж на прехода“. Сделката е една от общо 103, сключени между 2007 и 2009 г., които Европейската комисия обяви през 2014 г. за неправомерна държавна помощ и поиска възстановяване на загубите за държавата.

Пет години по-късно, през ноември 2019 г., правителството обяви, че ще търси 83 млн. лв. от получилите имоти. Според природозащитници обаче държавната помощ по "заменките" надхвърля милиард евро.

На кого е гората? 10 години след заменките