Гората е на повече от половин век. Дърветата са засадени след голямо наводнение в средата на миналия век с цел да пазят хората от свлачища и от нови наводнения.
В края на миналата година обаче в гората в местността Коджа тепе, над квартал "Виница" във Варна, започва сеч. Дървета на възраст над 50 години са отсичани, докато живеещите наблизо хора гледат в недоумение и не разбират кой и как е позволил това да се случи.
Два месеца по-късно хората от района се канят да излязат за втора поредна седмица на протест срещу сечта. Те са открили, че тя не застрашава само някои имоти в гората, а цялата гора. На мястото на дърветата предстои да се появят постройки.
Институциите, които са разрешили сечта и строителството, твърдят, че са спазили всички правила и не са имали основание да спрат изсичането на дърветата, засадени, за да пазят хората от наводнения и свлачища.
Местните жители обаче виждат проблем. Причината е, че основа за разрешаване на сечта и строителството е устройствен план, който предвижда имотите да бъдат урбанизирани. И едновременно с това предвижда гори като тази в местността Коджа тепе – които са засадени, за да защитават хората от свлачища и наводнения – да бъдат защитени от урбанизация.
Засадена преди 60 години, за да пази хората
Гората в местността Кожда тепе е залесена в средата на миналия век след голямо наводнение през 1951 г., когато стотици литри дъжд на квадратен метър падат в района и предизвикват сериозни щети.
„Било е просто катастрофа. До един километър навътре в морето е имало дървета и удавени животни“, разказва Пламен Минчев. Той е на 65 години и е един от хората, които протестират срещу изсичането на иглолистната гора.
Квартал "Виница" е в североизточната част на Варна, от другата страна на пътя към Златни пясъци, точно срещу курорта "Св. св. Константин и Елена".
Надеждата на хората тогава е била след години новата гора да предпазва техните наследници от бедствия.
Дърветата са засадени на високите над 200 метра възвишения в местността Коджа тепе над квартала няколко години след наводнението. Надеждата на хората тогава е била след години новата гора да предпазва техните наследници от бедствия.
„Не може гора, която защитава домовете ни от наводнения и свлачища, да бъде изсечена, защото някой така е решил“, казва Минчев и допълва, че хората в района се опасяват, че без гората домовете им ще са по-застрашени от нови наводнения и свлачища в бъдеще.
А такива наводнения в района се случват. Хората припомнят 19 юни 2014 година, когато за броени минути част от квартал "Аспарухово" в другия край на Варна потъна под вода. Тогава загинаха 13 души.
„Сред нас има човек, който е загубил майка си при наводнението в Аспарухово. Има възрастни хора на 80-90 години, които са садили тази гора като ученици. Изсичането ѝ излага на риск живота и здравето на хората в района, които са хиляди“, казва още Пламен Минчев.
Той е физик по образование и е работил като учител. Направил е изчисления какво ще стане, ако паднат дъждове като през 1951 г. и гората я няма, за да предпазва хората.
„Ако на площ от 60 декара, колкото е гората, се излеят 400 литра на кв. м., това са хиляди тонове вода. Височините са 200 метра. Представете си какво би се получило, ако такова количество вода се спусне от такава височина, резултатът би бил катастрофален“, обяснява Минчев.
За него и за съседите му историята на гората и нейното предназначение – да пази от наводнения и свлачища - изглеждат ясни. Те обаче с изненада откриват, че в кадастралната карта предназначението е посочено като дървопроизводителна гора, тоест гора за сеч.
Как гората се превръща в строителна площадка
Свободна Европа попита Изпълнителната агенция по горите с какво предназначение е била засадена гората и това предназначение променено ли е през годините. Институцията потвърди, че имотите в района са залесени по „технически проект за борба с ерозията, за ограничаване на ерозионните процеси“ и тяхното предназначение не е променено в годините.
Оказва се обаче, че това не е пречка за изсичането на гората.
Имотите, върху които попада гората в местността Коджа тепе, са частни. В отговор на въпрос на Свободна Европа Изпълнителната агенция по горите посочи, че те са реституирани по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, който връща на собствениците или наследниците им земите, включени в държавния горски фонд по времето на комунизма.
Те остават част от горските територии, но с приемането на общия устройствен план (ОУП) на Варна от 2012 г. са предвидени за урбанизиране като курортна зона за комплекси в зелена среда. Това на практика отваря вратата в имотите да се строи в бъдеще.
Пламен Минчев си спомня, че при приемането на общия устройствен план е имало граждански протести заради включването на гори в урбанизираните зони.
„През 2012 г. хората са протестирали и исканията им не са били чути“, казва той. „Изразили са неодобрение, но и никой не е предполагал, че някой ще посегне на гората. А сега част от нея вече липсва.“
В становището по екологичната оценка на общия устройствен план от 2012 г., което е задължителен елемент от плана, се посочва, че терени от горския фонд могат да бъдат включвани в регулация „с цел увеличаване на площта на градските паркове и лесопаркове“.
Изпълнителната агенция по горите потвърди, че имотите, върху които попада гората в местността Коджа тепе, представляват горски територии.
Свободна Европа попита Община Варна как при това положение имотите са предвидени за застрояване в общия устройствен план и дали срещу това е имало възражения, но до редакционното приключване на текста отговори не бяха получени.
Правилата предвиждат защитните горски пояси да бъдат „зони за защита от урбанизация“. Как тогава ще се строи?
Освен това правилата за прилагане на общия устройствен план, които също са неразделна част от него, предвиждат защитните горски пояси, каквито са и горите, засадени по проекти за борба с ерозията, да бъдат „зони за защита от урбанизация“.
Според живеещите в района на гората хора, това значи, че тя трябва да е защитена от изсичане и там не трябва да се строи. Въпреки това обаче дърветата се секат и има план там да се строи.
Това, че в Общия устройствен план тези терени са предвидени за урбанизиране, не е достатъчно условие гората да се изсече и на мястото ѝ да се строи. За целта е нужен подробен устройствен план (ПУП), какъвто има приет за част от имотите. Неговото изработване е възложено от фирмата „Франсис Трейд“, собственост на Самир Франсис. За него разследващият сайт „Биволъ“ писа, че е бил съдружник на настоящия премиер Бойко Борисов във фирмата „Прайхим“ до 1998 г.*
На базата на този подробен устройствен план по желание на собственика един от тези имоти вече е урбанизиран и има разрешение от регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) за строителство на 8 еднофамилни къщи на територията му, без да се извършва оценка за въздействие върху околната среда.
За същия имот в края на 2020 г. е издадено позволително за сеч „от лицензиран лесовъд на частна практика“, посочи Изпълнителната агенция по горите. Ведомството обясни, че не е могло да откаже, тъй като са били налични всички изисквани от закона документи.
„След промяна на предназначението на имот в урбанизирана територия, собственикът е в пълното си право да разполага и да се разпорежда с дървесината в имота“, казаха още от институцията.
Фирмата инвеститор е „Алфа1 Секюритис“, както личи от съобщение на регионалната екоинспекция. Тя е собственост на Светлана Караджова и няма сайт, нито телефон или имейл за кореспонденция в публичните регистри.
От агенцията по горите посочиха, че има още един имот в района, за който е издавано разрешително за т.нар. отгледна сеч, която се предвижда в периода на интензивен растеж на дърветата за подобряване на индивидуалната им жизненост и механична стабилност. Според отговорите сечта е приключила.
Хората, които живеят в близост до гората обаче не смятат да приключват с протестите си. Следващият е планиран за събота. Подготвили са и сигнали и жалби до институциите.
„Извършва се нещо, което не е за вярване“, казва Пламен Минчев. „Но нищо от това нямаше да се случи, ако институциите си вършеха работата.“
*Абзацът е коригиран след публикуването на текста.
