Управляващите от ГЕРБ ще извършат промени в начина на гласуване, но те ще засягат само правата на карантинираните заради COVID-19 да подадат своя глас. Това стана ясно във вторник по време на среща между президента Румен Радев и представители на управляващата партия ГЕРБ.
Разпоредбите най-вероятно ще залегнат в Закона за извънредното положение, а промени в Изборния кодекс не се предвиждат. По този начин от ГЕРБ на практика затвориха темата за промени в закона, каквито бяха поискани от различни партии и организации в дните на консултации при Радев.
"Предвиждаме всички карантинирани да гласуват с подвижна секция, а всички в болница – да гласуват с урни, предоставени от медицинския екип", каза шефката на парламентараната група на ГЕРБ Даниела Дариткова. Според управляващите хората, които ще бъдат в тези подвижни секции, трябва да бъдат ваксинирани.
Срещата при президента беше част от консултациите, които държавният глава организира за провеждането на изборите, така че да се гарантира конституционното право на глас при запазване на здравето на избирателите. Във вторник разговорите бяха с парламентарно представените партии, а от тях само "Обединени патриоти" отказаха участие.
В проведените срещи с ГЕРБ, БСП и ДПС президентът нито веднъж не спомена евентуална дата, на която ще бъдат насрочени парламентарните избори. По закон той е този, който трябва да насрочи дата за вота.
Срещата на държавния глава с управляващите започна със спор на тема кой и защо насажда внушения, че изборите могат да бъдат манипулирани.
От ГЕРБ определиха повечето от идеите, които бяха представени на досегашните консултации при държавния глава, като "екзотични". В предходните дни Радев се срещна с извънпарламентарната опозиция, представители на бъгарската диаспора в чужбина, изборната администрация и здравните власти.
Управляващите не обмислят предложенията за дистанционно гласуване или гласуване по пощата, стана ясно от уточнения, направени от председателя на парламента Цвета Караянчева и шефката на парламентараната група на ГЕРБ Даниела Дариткова.
Не се предвижда да бъде разрешено видеонаблюдение при броенето на бюлетините и попълването на протоколите в края на изборния ден, за каквото се обявиха представители на извънпарламентарната и парламентарната опозиция.
Вицепремиерът Томислав Дончев призова президента Радев да оповести датата за изборите въможно най-скоро, за да имат време властите да се подготвят с организацията им.
"Да разсеем едно внушение"
Веднага след ГЕРБ на среща при президента отиде втората по големина парламентарна група – БСП. За разлика от разменените реплики между државния глава и ГЕРБ в началото на техния разговор, тонът между Радев и Нинова беше друг. "В началото искам да разсеем едно внушение, което го има за отношенията на БСП и президента. Никога не воюваме с президента и с президентската институция", каза лидерът на социалистите Корнелия Нинова.
Корнелия Нинова и президентът в началото на срещата им във вторник
От БСП съобщиха, че са готови за избори, когато и да са те. По време на срещата Нинова каза, че гласуване по пощата, каквото е желанието на част от извънпарламентарната опозиция и българската диаспора в чужбина, е възможно, но трябва да върви ръка за ръка с активната регистрация, която партията ѝ предлага.
От БСП се обявиха и против гласуване в два дни, каквато идея беше лансирана в предходните дни на консултациите.
Социалистите обаче поискаха увеличаване на заплащането на членовете на Секционните избирателни комисии (СИК). Те са тези, които организират гласуването в секциите и броя на бюлетините, попълват протоколите и организират предаването им. Членовете на СИК се предлагат на квотен принцип от партиите, а повечето формации на този етап твърдят, че ще срещнат затруднения в излъчването им заради нежалението на хората да се излагат на риск от COVID-19.
"Очакваме да чуем вашата логика"
В крайна сметка нито ГЕРБ, нито БСП, нито впоследствие и ДПС предложиха дата, на която да се проведат изборите. И ГЕРБ, и ДПС поставиха този въпрос няколко пъти под различна форма, но държавният глава така и не уточни на какви варианти се е спрял сега.
През декември миналата година той обяви, че парламентарният вот ще бъде в първия възможен момент – 28 март. Оттогава досега обаче Радев избягва да коментира конкретна дата. Това беше и в основата на разговора му с ДПС.
“Ние ще очакваме да чуем вашата логика и поглед към определяне на дата на изборите, за да може ние от наша страна да разсъждаваме, защото никой предварително не може да каже как и по какъв начин ще се развива пандемията", каза лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Той напомни, че основната отговорност за решаване на проблемите с COVID-19 е на изпълнителната власт.
Румен Радев отговори, че чака подписването на договора за доставката на машините за гласуване и здравния протокол, и чак след това може да насрочи изборите.
От ДПС отхвърлиха възможността за въвеждане на гласуване по пощата, но не се възпротивиха на идеята за видеонаблюдение в избирателните секции. От думите на Карадайъ стана ясно, че движението е срещу ремонтиране на изборния закон в този момент.
"Ние вече сме в предизборна кампания и по време на такава промени в изборния процес никога не са получавали добра атестация", каза Карадайъ. Той обаче допълни, че ако законът бъде отворен за предложения, ДПС ще направи своите.
Срещите на президента с парламентарните партии продължиха с "Воля" и "Атака". Вместо да даде идеите си за организация на изборите лидерът на "Воля" Веселин Марешки, чиято партия често подкрепя правителството, обвини президента, че е бетонирал ГЕРБ във властта. След кратка размяна на реплики срещата приключи.
Кратка бе и последната среща - между "Атака" и екипа на Радев. На нея председателят на партията Волен Сидеров обясни, че според неговите изчисления в избирателните списъци има 600 000 мъртви души.
Вижте също Нито кога, нито как. Ще има ли изобщо избори по време на COVID-19