Колкото повече наближава срокът за провеждане на парламентарните избори в България, толкова по-ясно се вижда, че не е ясно нито кога, нито как ще се гласува.
Мандатът на парламента изтича на 26 март. Първата възможна неделя за провеждане на избори е 28 март. Конституцията позволява това да се случи и до два месеца по-късно - т.е. до края на месец май.
До тогава масова имунизация на населението срещу COVID-19 няма да има, а здравните власти не прогнозират особен спад на броя на заболелите от коронавирус.
В тези условия проблемите пред изборите са няколко. На първо място, какво ще правят хилядите хора под карантина, които няма да могат да отидат до избирателните секции заради наложените им ограничения. Българските закони не предвиждат гласуване от разстояние - например по пощата или по интернет.
На второ място, пред партиите стои задачата да успеят да убедят свои членове и симпатизанти да участват в Секционните избирателни комисии, които са общо над 11 хиляди в страната. Именно това са хората, които провеждат изборите и броят бюлетините след това. Страхът от участие по време на епидемия прави много по-малко желаещите.
Още преди месец управляващите констатираха, че нямат план как да проведат изборите в условия на пандемия. Оказва се, че днес ситуацията е все така патова, а план все така не е измислен.
Тогава беше организирана работна група между представители на правителството, здравните власти и Централната избирателна комисия (ЦИК). Досега тя не е взела никакви решения. Именно от тази група се очаква да координира случващото се и да даде предложения за необходимите законодални промени. Това все още не се случва, а времето изтича.
Защо още няма дата
В началото на новата година президентът Румен Радев повдигна темата и започна поредица от консултации. Първата среща на държавния глава беше със здравните власти. От тях той поиска прогноза за развитието на епидемията и план за изборите. Здравният министър Костадин Ангелов и другите присъстващи здравни експерти го призоваха първо да насрочи датата.
В началото на декември Радев обяви, че ще насрочи изборите за 28 март, но все още не го е направил. Затова премиерът Бойко Борисов го заподозря, че иска да отмени изборите и попита "кой му диктува" това. В сряда Румен Радев не отговори на журналистическите въпроси кога ще са изборите.
Аз посочих достатъчно рано възможно най-ранната дата, но не виждам готовност за тези избори.Румен Радев
“Сега е времето за консултациите. Целта на консултациите не е датата, а начинът за провеждане на изборите. Аз посочих достатъчно рано възможно най-ранната дата, за да имат достатъчно време институциите, но не виждам готовност за тези избори", каза президентът.
Румен Радев каза още, че до края на този месец ще издаде указ с окончателната дата. Той добави, че датата се определя от него, но правителството трябва да отговори на въпроса как ще стане гласуването.
А как ще се гласува?
Ангажираните институции засега нямат отговор тъкмо на този въпрос. Най-горещата тема около организацията е как ще се осигури възможност на карантинираните да упражнят гласа си, което според българското законодателство даже е задължително.
В началото на декември вицепремиерът Томислав Дончев събщи пред Свободна Европа, че е сформирал работна група, която да реши този и другите въпроси. Решения на този етап няма. От евентуалните решения зависи също и с колко повече ще струва провеждането на изборите. Такава прогноза също няма.
Ако Изборният кодекс остане непроменен, хората под карантина хем ще са длъжи да гласуват, хем ще извършат нарушение ако напуснат домовете си и отидат до урните.
Въпреки че здравните власти не се ангажират с прогноза за ситуацията в края на месец март, (когато е първата възможна дата за изборите) те неофициално твърдят, че ситуацията няма да е много по-различна от сега. “Спад може да се очаква лятото”, каза източник от здравното министерство пред Свободна Европа.
В момента само активните случаи на заразени са над 70 000 човека. Като добавим и карантинирани заради контакт със заразени – дестки хиляди нама да имат право да отидат до урните.
Запознаваме се с чуждия опит. Ще видим какво можем да приложим в България.Томислав Дончев
“Запознаваме се с чуждия опит. Румъния и Франция проведоха избори в ситуация на коронавирус, със съдействието на външно министерство получихме информация как е бил решен въпросът с карантинираните там. Ще видим какво можем да приложим в България”, каза вицепремиерът Томислав Дончев.
Румъния и Франция проведоха национални избори в различни етапи от пандемията. Изглежда обаче, че опитът им до голяма степен е неприложим в България, тъй като французите например са дали възможност да делегираш някому гласа си, а той да го упражни вместо теб. В Румъния пък подвижните урни са стигали пред жилищните сгради на карантинираните. В България те нямат право да напускат домовете си, а не могат да гласуват пред блока и заради тайната на вота.
“Ще се направи, каквото е необходимо” - така Дончев отговори на въпроса кой точно опит ще бъде използван.
Засега всички се обединяват около идеята, че най-разумно би било да се направи козметична промяна на закона, която да даде възможност поставените под карантина да гласуват в подвижна избирателна урна. Към момента така гласът си упражняват хора с трайни увреждания.
Колко подвижни урни ще трябват?
Тази идея води до въпроса дали е възможно да се организира такъв вид мобилен вот за десетки хиляди души. Председателят на ЦИК Александър Андреев каза лаконично пред Свободна Европа, че “такава възможност в закона все още няма”.
От Централната избирателна комисия твърдят неофициално, че не виждат как ще се справят с организацията на мобилни урни, ако законът бъде променен.
Опитът от предишни избори показва, че една мобилна урна може да обслужи максимум до 50 гласоподаватели на ден. “Ако допуснем, че карантинираните грубо казано ще са 50 000 души, това означава, че ни трябват най-малко 1000 подвижни урни. А това означава освен самата урна, членове на мобилните комисии, транспорт и пак не е ясно дали в рамките на един ден ще усепят да се справят”, коментира неофициално член на ЦИК.
Според членове на комисията най-удачно е да се комбинират мерките и освен мобилни урни да се създадат и т.нар. COVID-секционни комисии, чиито членове или да са преболедували корнавирус, или да са с поставени ваксини.
Тук обаче се появява пореден проблем – избирателните списъци. По закон те се съставят според постоянния адрес на имащите право на глас. Карантинирането пък става на произволно посочен адрес.
“За да поискате да гласувате в мобилна урна, трябва да сте в избирателния списък. Ако сте в списък в София, а вие сте карантиниран в Елин Пелин – това няма как да стане”, коментират отново неофициално от ЦИК.
В ЦИК прогнозират и още един проблем, за който партиите вече алармираха. На този етап изглежда напълно реална опасността местата в Секционните избирателни комисии (СИК) да не бъдат запълнени. Членовете на секционните комисии са партийни номинации. Още през декември повечето партии заявиха, че хората им се страхуват от заразяване и масово отказват да участват в провеждането на изборите.
Обмислян е дори вариант изборната администрация да бъде имунизирана. За това обаче ще са необходими ваксини за над 60 000 души за цялата страна, което на този етап е неизпълнимо.
От управляващата партия ГЕРБ отказаха коментар по тези въпроси с аргумента, че “не е мислено все още по тях” и когато се стигне до идея, “вероятно ще се промени законът”.
Има ли време да се промени законът
На практика обаче Народното събрание почти няма време да разгледа всички случаи и да промени закона. Ако изборите са в пъврия възможен момент – 28 март, това означава, че пленарните заседания ще бъдат преустановени в края на месец февруари, тъй като по закон месец преди парламентарни избори депутатите приключват мандатите си и започват кампанията.
Каквито и законови поправки да се налагат, те трябва да бъдат извършени преди средата на февруари. За да се случи това, е необходимо технологично време. Депутатите трябва да внесат предложения за промени до две седмици, броени от този момент. Това се налага заради процедурите по разглеждането на един проект в комисии и пленарна зала. Ако сроковете се спазват, ремонтирането на закон отнема от две седмици до месец.
Според председателя на Народното събрание Цвета Караянчева тази пречка може да се заобиколи. В сряда от Кърджали тя коментира, че ако се налага - може да се свика извънредно заседание на парламента по време на предизборната кампания.
