Стартирахме тази рубрика в началото на 2020 г. В нея ви срещнахме с 45 от големите личности на XX век, чиито истории разказва Пламен Асенов. Сред великите европейци са Федерико Фелини, Маргарет Тачър, Джани Родари, Пабло Пикасо, Микеланджело Антониони, Едит Пиаф, Вацлав Хавел, Тери Пратчет и много други.
Кои обаче бяха личностите, които избрахте самите вие? Ето какво харесахте най-много.
1. Карл Густав Юнг
Карл Густав Юнг се ражда през 1875 г. в Швейцария. Неговата аналитична психология се различава от психоанализата на Фройд главно по отношението към несъзнаваното. Юнг не приема, че то се състои само от потиснати желания, а смята, че има компенсаторна функция спрямо съзнаваното.
Вижте също Карл Густав Юнг и съвършенството, което се постига само в смъртта2. Уинстън Чърчил
Уинстън Чърчил идва на бял свят през 1874 в Бленъм палас, родовото имение на херцозите Марлборо. Най-голямата победа в живота му е унищожаването на злото в Европа през Втората световна война с помощта на САЩ и на съюза със Сталин.
Вижте също Уинстън Чърчил, който никога не се отказваше3. Мария Кюри
Родена е през 1867 година във Варшава, Полша. Наричат Мария Склoдовска-Кюри „радиоактивната жена”, но не само защото изследва тежки метали и открива радия и полония, а и защото пробите в джобовете ѝ наистина красиво светят в тъмното. Тогава никой не знае колко убийствена е тази красота.
Вижте също Мария Кюри – жената, която свети4. Вернер Хайзенберг
Вернер Хайзенберг е роден през 1901 във Вюрцбург, Германия. Според квантовата механика електронът никога не е на определено място, а и тук, и там в един енергиен „облак”, който не се дели на по-малки порции или кванти. А нищото всъщност е поле от нищо, сред което, като картофи на нивата, се появяват и изчезват елементарни частици. Приносът на Хайзенберг за избистряне на тази каша е, че той подхожда към нея като използва само наблюдаеми величини, въвежда незаменяемите матрици и формулира принципа на неопределеността.
Вижте също Вернер Хайзенберг – докосналият квантовия свят5. Стивън Хокинг
Стивън Хокинг е роден през 1942 г. в Лондон, Великобритания. През 1971 г. заедно с матемарика Роджър Пенроуз дава теоретична обосновка за Големия взрив. Той определя черните дупки като „област в пространство-времето, която не може да бъде напусната дори от светлината”.
Вижте също Луната от синьо сирене на Стивън Хокинг