Правителството на Армения осъди остро изявленията на президентите на Азербайджан Илхам Алиев и на Турция Реджеп Тайип Ердоган в четвъртък в Баку. Двамата приеха военен парад в чест на “победата над Армения”. След постигане на примирие с посредничеството на Русия, миналия месец Армения предаде контрола над няколко части от Нагорни Карабах на Азербайджан.
В същото време Ердоган каза в Баку, че Турция планира да отвори границата си с Армения, която е затворена вече 30 години, на практика след обявяването на независимостта от Съветския съюз.
Ердоган и Алиев в Баку в четвъртък
Говорителката на министър-председателя на Армения Никол Пашинян, Мане Геворгян, нарече “провокативни” думите на Алиев, който нарече Ереван, Севан и Занзегур “азербайджански територии”, а и трите се намират в границите на република Армения. Ердоган пък каза, че този ден е “ден за прослава на душите на Енвер паша, Нури паша и войниците от Кавказката ислямска армия”. Това е историческа препратка към младотурската революция и превземането на Баку от ислямската армия през 1918 г.
“Прославянето на архитектите на арменския геноцид, идеолозите на младотурците, от турския президент също е остро осъдително. Подобни прояви поставят под съмнение изявленията на Турция, включително нейната готовност да насърчава регионалния мир и стабилност”, каза Геворгян, цитирана от Арменпрес.
“Заявлението на президента на Азербайджан, че е решил конфликта в Нагорни Карабах по военен път, още веднъж показва кой е инициатор на тази война.”
Според говорителката на правителството в Ереван, изявленията на Алиев и Ердоган противоречат на постигнатото на 9 ноември примирие.
Вижте също Кой какво спечели и какво загуби след примирието в Нагорни КарабахМирното споразумение влезе в сила преди месец. То сложи край на 6-седмичните сражения в Нагорни Карабах, при които загинаха хиляди граждани и от двете страни. Примирието се приема за победа на Азербайджан, а в Армения беше посрещнато с масови протести срещу правителството.
Отваряне на границата?
В Баку президентът на Турция заговори и за възможно отваряне на границата с Армения. През 1991 г. Армения обявява независимост от Съветския съюз. Тогава Турция признава новата република, но затваря границата. Обяснението е, че това е спирачка пред опитите на арменските националисти да постигнат обединение на всички арменци, а на територията на Турция живее арменска общност.
Друг проблем, посочван от Анкара, са опитите на Еревен да постигне международно признаване на Арменския геноцид - избиването на близо 1 милион арменци в Османската империя между 1915-1916 г. Турция възразява срещу определението “геноцид” и отрича каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития.
“Ние сме за мир в региона, готови сме да отворим вратите си за Армения. Ние нямаме проблем с арменския народ. Всички проблеми са свързани с ръководството на Армения”, каза Ердоган.
Турция е заявявала преди, че условие за отварянето на границата е връщането на Азербайджан на контрола над Нагорни Карабах, припомня арменската служба на Радио Свободна Европа.
Според Анадолската агенция, Ердоган е говорил и за идеята си за установяване на регионален блок от 6 държави, което се подкрепя от Русия.
“Русия, Турция, Азербайджан, Иран, Грузия… Армения също може да бъде включена”, е казал Ердоган.
“Армения трябва да се вразуми. Арменските политици и диаспората обрекоха своя на народ на беда. Ако арменският народ може да си извлече поуки от войната в Нагорни Карабах, то в региона ще настъпи нова ера.”
Арменската служба на Радио Свободна Европа припомня, че по време на войната Анкара оказа на Баку не само политическа, дипломатическа, но и военна подкрепа, включително чрез прехвърлянето на сирийски наемници в зоната на конфликта.
Your browser doesn’t support HTML5
Арменци палят къщите си и напускат града, върнат на Азербайджан