"Катерим дупката, в която сме паднали". Кога и как България ще излезе от кризата

България официално е в криза, след като статистиката отчете свиване на икономиката с 8,2% спрямо второто тримесечие на 2019 г. Това е значително по-малко от спада на брутния вътрешен продукт (БВП) на повечето останали страни в Европейския съюз. Зад привидно добрата новина се крият рисковете, за които предупреждават икономисти.

• Спадът в България идва със закъснение;
• Наред с икномическата и здравната, има и политическа криза;
• Не се очаква V-образно възстановяване, а бавно катерене по стената на дупката, в която сме паднали.

Такива коментари направиха пред Свободна Европа бившият икономически вицепремиер Ивайло Калфин, икономистът Мартин Димитров и Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

"Невиждани темпове"

Европейската статистическа служба съобщи, че икономиката на ЕС се сгромолясва с темпове, невиждани от 25 години, когато е започнало събирането на данни за икономическия растеж в общността.

Между април и юни тя се е свила с почти 12%, а на еврозоната - с близо 13 на сто. Намалението е рекордно, както спрямо началото на годината, така и спрямо второто тримесечие на миналата година. Ограничаването на икономическите дейности води и до небивало рязък спад на заетостта, която пада за три месеца с 2,8 на сто в еврозоната и с 2,6 на сто в ЕС като цяло.

Данните показват, че кризата, предизвикана от спирането на икономически дейности в индустрията, търговията и услугите заради епидемията от коронавируса, заплашва Европа с най-тежката рецесия в следвоенната ѝ история. Подобна оценка изрази и германската канцлерка Ангела Меркел в речта си пред Европейския парламент през юли.

Засегнати са всички големи европейски икономики, което ще направи възстановяването трудно и скъпо. Данните на Евростат показват, че за три месеца испанският БВП е намалял с 22% спрямо второто тримесечие на миналата година, френският се е свил почти с една пета - 19%, италианският - със 17,3 на сто, и дори най-голямата икономика в ЕС - германската, е загубила 11,7% от размера си. Кризата засяга и друга водеща икономика холандската - 9 на сто.

Ударът върху британската, която губи 21,7% от обема си в труден момент на раздяла с ЕС, се определя като безпрецедентен. Нито една държава този път не е пощадена, като дори Полша, която успя да опази икономиката си от рецесия при предишната криза от 2008 г., този път забавя развитието си с почти 9 процента спрямо първото тримесечие на 2020 г., и със 7,9 на сто от миналата пролет.

Икономистите описват този срив като очаквана последица от ограниченията заради пандемията, но малцина се ангажират с прогнози, тъй като медицинската причина за срива - коронавирусът продължава да е нелечим и опасен. И макар малцина да вярват, че затваряне като това през пролетта ще се повтори, никой не се съмнява, че Европа и гражданите ѝ са изправени пред трудни времена.

Къде е България?

На този фон новините за България са не толкова стряскащи. Българската икономика се свива с 8,2% спрямо второто тримесечие на 2019 г. и с 9,8 на сто спрямо първите три месеца на 2020 г. По този показател Евростат дава по-добри новини само за Литва, където спадът спрямо миналата година е -3,7 на сто, Финландия (-5,2%) и Полша (-7,9%).

Според бившия икономически вицепремиер Ивайло Калфин статистиката обаче не е непременно добра новина:

“Данните показват, че българската икономика не се движи в цикъла на европейските икономики. Спадът при нас ще дойде с известно закъснение в зависимост от износа и активността на другите държави”.

За Калфин слабата конвергетност на българската икономика и нейната структура, която зависи основно от износа, са водещи причини за отложения взрив. Заради инертността на експорта, където поръчките, направени преди кризата, се изпълняват по-продължително време, лошите новини за България ще дойдат в края на есента и особено през зимата.

Подобно беше положението и в началото на икономическата и финансова криза през 2008/09 г., когато заради откъснатостта на българската икономика първоначално изглеждаше, че тя ще я подмине.

“При нас идват същите беди, но изместени във времето, а това е особено опасно”, казва Ивайло Калфин. То разтегля допълнително периода, в който икономиката ще се нуждае от държавна подкрепа, създавайки опасности за стабилността на публичните финанси.

Икономистът Мартин Димитров също очаква отлагане на лошите новини, но по друга причина:

”У нас има зацикляне - инатът на правителството да не подава оставка ще има икономическа цена, която ще се усети през третото и особено през четвъртото тримесечие”.

Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика, отдава по-добрите икономически показатели за растежа в България през второто тримесечие на по-слабо ограничителните мерки, наложени от правителството.

“Периодът обхваща по-голямата част от карантината и социалната изолация и засяга най-тежко южноевропейските държави, които бяха изключително силно ударени от кризата”, казва Ганев пред Свободна Европа.

Двуцифрените спадове на БВП на Испания, Франция и Италия са резултат от затваряне на предприятия, до каквото в България не се стигна. “Тук временно затвориха заводи, които нямаха поръчки, взеха се мерки за ресторантите и за търговията”, обяснява икономистът.

България и еврото

Калфин обръща внимание и на проблемите, които разминаването в икономическите цикли създава в контекста на кандидатстването ни за еврозоната след приемането през юли на България във валутно-обменния механизъм, известен още като чакалнята за еврото.

Икономистът Мартин Димитров обаче смята, че е твърде рано да се вълнуваме за еврото. Той казва, че досегашната история на общата валута показва, че държави във валутен борд като България изчакват около 8 години в чакалнята, преди да станат част от еврозоната. Освен това Мартин Димитров е убеден, че дори от чакалнята България може да се възползва от някои предимства като спораземението с Европейската централна банка за подкрепа за ликвидносттта, както и от ефекта върху търговията и инвестициите, който присъединяването ни към валутно-обменния механизъм ERM II и засиленото сътрудничество с ЕЦБ имат.

За Димитров главният риск за България идва от комбинацията от здравната и започналата преди повече от 40 дни политическа криза. Той се опасява, че наслагването на кризи ще забави възстановяването на страната дори при намаляването на спада в индустрията, което беше отчетено от статистиката за юни:

“Здравната криза не зависи от нас, но политическата може да се разреши бързо с оставка и нови избори”, казва Димитров. Той определя мерките, които правителството взема за компенсиране на икономическия срив, като “хаотични” и “насочени не толкова към възстановяване, колкото към ограничаване на протестите”.

Мартин Димитров дава за пример начина, по който правителството реши да подходи към намаляването на ДДС, като вместо да понижи общата ставка ограничи облекченията към продажбите на вино и бира в заведенията и към фитнесите, което икономистът определя като “краен популизъм”.​

Безработицата и българите

Димитров смята, че проблемът с безработицата може да се окаже най-болезненият удар върху българите. Той казва, че в страната има скрита безработица и поставя под въпрос доколко обявените от правителството като запазени 177 хиляди работни места, ще оцелеят и след края на подпомагането по мярката 60/40.

За Петър Ганев трупането на нови безработни е спряло още преди два месеца, но възстановяването на заетостта е бавно, дори през лятото, когато търсенето обичайно е най-голямо.

Няма гаранции, че работниците, които не бяха уволнени, защото работодателите им получиха подкрепа чрез мярката 60/40, ще запазят заплатите си след приключването на схемата.

Ганев напомня, че хора, които сега получават обезщетения за безработица, ще останат без тях през зимата, защото ще изтекат сроковете, в които имат право на тях.​

Кога ще започне възстановяването?

Според Петър Ганев още през третото тримесечие в България ще се усети възстановяване, сравнено с току-що публикуваните резултати за април-юни, но то няма да е достатъчно заради загубата на 100 хил. работни места.

“V-образното възстановяване няма как да се случи. След резкия спад очаквам солидно отблъскване, последвано от по-трудно догонване на предкризисните нива, което ще продължи през 2021 г. “, казва старши икономистът от Института за пазарна икономика.

Освен от отпадането на карантината и с приходите от туризма, Ганев очаква тласък на съживяването да дойде и от продължаването на антикризисните мерки на правителството в предизборния период:

“Няма да се изненадам, ако продължи увеличаването на пенсиите и удължаването на мерките 60/40 и 80/20 до края на годината”, казва икономистът.

Той обаче предупреждава, че ако икономиката бъде оставена да потъне, дори очакваните през втората половина на 2021 г. от Европа пари от плана за възстановяване няма да помогнат.

“Намираме се в тази част на кризата, в която се катерим, но още сме в дупката, в която сме паднали”, казва Петър Ганев.

За Ивайло Калфин обаче въпросът не е в продължаването на мерките, а в по-бързото стигане на подкрепата до бизнеса и хората.

“За пет месеца само 200 млн. лв. от заявения от правителството 1 милиард са стигнали до бизнеса и хората. С тези темпове помощта ще дойде твърде бавно и няма да помогне на тези, които се нуждаят от нея”, предупреждава икономистът.