Епидемията от коронавирус предизвика безпрецедентна криза, за която никой не е виновен, но всички ще пострадат. Думите са на председателката на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Банката на еврозоната обяви в началото на юни увеличаване на програмата си за изкупуване на активи за възстановяване на 19-те държави, използващи еврото от 750 млрд на 1,35 трилиона евро и удължи срока ѝ с шест месеца до следващия юни “или докогато кризата приключи”.
Броят на потвърдените инфектирани с коронавируса в света надмина 7 милиона души, от които 1,4 млн. в Европа. Може да следите развитието на пандемията на интерактивната карта. За да ограничат разпространението на епидемията, повечето европейски държави наложиха строги ограничения за придвижване, които доведоха до рязко намаляване на икономическите дейности.
Новината за удвояване на дозата на икономическата инжекция, която целеше да даде увереност на бизнеса, показа и че централната банка на еврозоната очаква по-тежка и по-дълга икономическа криза. Лагард я определя като “изключителна” и “нуждаеща се от изключителни мерки”.
В сравнение с прогнозата си от март, когато предполагаше, че икономиката на еврозоната ще премине 2020 г. с ръст от 0,8%, сега банката предвиди свиване с невижданите 8,7% (Еврокомисията прогнозира -7,7%) и коригира рязко надолу другия индикатор, който следи - инфлацията, която ще спадне от очакваните 1,1 на 0,3 на сто за 2020 г., поставяйки под въпрос стабилността на цените. България все още не е в еврозоната, но над половината износ на страната е към страни от зоната, което обвързва възстановяването на българската икономика с това на страните в Западна Европа.
Според Лагард финансовата инжекция на ЕЦБ и спасителните планове на Еврокомисията намаляват риска от финансова криза.
Заедно с новото зареждане на “икономическата базука”, както наричат спасителната програма, ЕЦБ предложи и три икономически сценария за развитие през следващите две години, които Лагард квалифицира така пред икономическата комисия на Европейския парламент: “Най-благоприятният е крайно невероятен, надяваме се, че най-неблагоприятният - също”.
Според Лагард финансовата инжекция на ЕЦБ и спасителните планове на Еврокомисията намаляват риска от финансова криза, но финансовите условия на изхода ще бъдат по-лоши, отколкото преди коронавирусът да стигне до Европа.
Трите сценария на ЕЦБ
От януари до април икономиката на еврозоната се е свила с 3,8% заради спирането на икономическите дейности. През втората четвърт на годината намаляването на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) ще продължи с още 13%, въпреки че ограниченията започнаха да се разхлабват в повечето държави.
“Какво ще се случи след това е въпрос на безпрецедентна несигурност”, се казва в анализа на ЕЦБ, публикуван преди седмица.
Затова банката проследява три възможни развития за икономиката, в зависимост от това как ще продължи епидемията от COVID-19.
В най-добрия случай шокът ще е само временен и ограниченията ще бъдат премахнати благодарение на бързото и успешно овладяване на вируса. При този сценарий реалният БВП ще намалее с 5,9% през тази година и ще бъде последван от силно възстановяване през 2021 г. До края на 2022 г. икономиката ще се върне до прогнозите отпреди епидемията, а инфлацията ще достигне идеалните 1,7%.
Най-лошата прогноза, анализирана от ЕЦБ, предвижда нов пик на заразените и връщане на строгите ограничения, включително върху икономическите дейности. При черния сценарий реалният БВП на еврозоната ще се срине с 12,6% през 2020 г. и през следващите две години европейската икономика ще остава в дълбока рецесия, като инфлацията ще е едва 0,9% през 2022 г.
Междинният сценарий, използван за работна прогноза на централната банка, предвижда запазване на някои ограничения и само частичен успех срещу коронавируса. Заради придобития опит и промененото поведение на хората, мерките ще са по-ограничени от досегашните, но ще се налагат заради продължаващите колебания в броя на заразените. Така някои сектори, най-вече производството и услугите, ще се възстановяват по-бързо, докато изкуствата, хотелиерството, развлеченията и туризма ще останат частично ограничени до намирането на медицинско решение, което се очаква в средата на 2021 г.
Мерките ще затруднят търсенето и предлагането, което ще увеличи несигурността, пише в анализа. Влошените условия на пазара на труда ще принудят домакинствата и фирмите да намалят допълнително разходите си. Според ЕЦБ икономиката на еврозоната ще успее да се възстанови от загубите не по-рано от 2022 г. В същото време банката завишава оптимизма си за икономически растеж през 2021 г. до 5,2% (корекция спрямо прогнозата от 1,3% през март) и за 2020 г. до 3,3% (от 1,4% през март).
Защо кризата е по-лоша от очакваното?
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която обхваща 35 от най-развитите икономики в света, продължителността на срива и големият брой икономики, които пострадаха от него, влошават перспективите за бързо възстановяване.
Гeнepaлният ceĸpeтap на ОИСР Хосе Aнxeл Гypия заяви, че "иĸoнoмичecĸият шoĸ вeчe e пo-гoлям, oтĸoлĸoтo финaнcoвaтa ĸpизa" от 2008 г. Организацията предупреждава, че в зависимост от това дали втора вълна на епидемията бъде избегната, световната икономика ще се свие с 6-7,6 процента тази година.
"Дopи и peцecиятa дa нe oбxвaнe цeлия cвят, щe имaмe или cтaгнaция, или oтpицaтeлeн pacтeж в peдицa иĸoнoмиĸи, вĸлючитeлнo в няĸoи oт гoлeмитe", смята Гурия.
Прогнозата за загубата на икономиката в САЩ е между 7,3 и 8,5%, а на китайската - между 2,6 и 7,3% според това дали ще се наложат нови икономически рестрикции. Япония, третата по големина икономика в света, е изправена пред най-големия спад след Втората световна война с очакване за намаляване на БВП с 6-7,3 на сто. Но икономическият министър Ясутоши Нишимура коментира пред Ройтерс, че правителството засега няма планове да стимулира търсенето, тъй като се опитва да предотврати втора вълна и не смята за уместно да насърчава движението на хора и стоки.
Въпреки щедрия правителствен пакет за подпомагане на фирмите и работещите, Германия очаква спад на икономиката си от 6,6% през 2020 г. Водещата икономика в ЕС навлезе в рецесия в резултат на рязкото намаляване на частното потребление (-3,2%), капиталовите инвестиции (-6,9%) и износа (-3,1%) спрямо последното тримесечие на 2019 г. Новините са лоши за цяла Европа, но най-вече за експортно ориентираните икономики, сред които българската, която е силно зависима от поръчките от Германия и Италия.
Къде е България?
Правителството още не е представило очакванията си за икономическия ефект от кризата и стратегия за излизане от нея. Затова пък анализът на Европейската комисия, публикуван през май, поставя България сред най-тежко засегнатите държави в Източна Европа със спад тази година от 7,2 процента. Единствено в Хърватия и Гърция свиването ще е по-голямо - около 10 процента.
Заради спирането на производството в Западна Европа, няма да се осъществи предвиденият растеж на износа и свързаните с него промишлени инвестиции.
Само девет месеца по-рано Еврокомисията прогнозираше растеж от 3% за 2020 г., но корона кризата засегна всички основания зад нейния оптимизъм. Заради спирането на производството в Западна Европа, няма да се осъществи предвиденият растеж на износа и свързаните с него промишлени инвестиции. Заложеното увеличение на потреблението също няма да се случи, тъй като то беше прогнозирано върху очаквания за увеличаване на доходите и високата заетост.
От данните за изпълнението на бюджета за април - последните публикувани от Министерството на финансите, става ясно, че разходите се увеличават спрямо миналата година, а приходите намаляват. Националният статистически институт отчита 0,3% растеж на БВП за първото тримесечие, но данните за април и май, в които последиците от спирането на икономическите дейности и безработицата ще са видими, още не са налични.
Пакетът на правителство за подпомагането на най-засегнатите сектори заложи основно на пренасочени европейски средства и прехвърляне на пари от европейския бюджет, така че българският бюджет разполага с резерви, в случай, че властите решат да променят подхода си за компенсиране на икономическия спад. В очакване на около 12 милиарда евро от европейските програми за възстановяване, засега такава промяна не се наблюдава.
Надеждите България да привлече стратегически производства на западни компании, базирани сега извън Европа, ще изискват сериозно управленско усилие. Европейската комисия предпочита да остави решенията на преценката на бизнеса, вместо да налага обща политика. Социалният еврокомисар Никола Шмит заяви, че процесът няма да е автоматичен и ще зависи от това как големите компании организират веригите си на доставки. Засега Еврокомисията залага по-скоро на проекти за модернизация на икономиките - екологизиране и цифровизация, като средство за възстановяване на конкуретоспособността, отколкото на протекционистични мерки.
