Когато украинската Приватбанк заведе дело в САЩ срещу предишния си собственик Игор Коломойски преди година, тя твърдеше, че той е използвал серия от „кухи“ фирми, регистрирани в щата Делауеър. Според банката целта е била да се извърши „нагъл обир“.
Коломойски и неговият партньор Генадий Боголюбов са използвали дружества с ограничена отговорност, за да придобият американски бизнеси и имоти на стойност стотици милиони долари с откраднатите средства, твърди украинската банка. Регистрираните в Делауеър ООД-та са добре познати, защото не изискват разкриване на идентичността на собствениците.
Двамата мъже „са положили големи усилия, за да прикрият собствеността и контрола си върху американски активи“, се казва в исковете, внесени в съда на Делауеър на 21 май 2019 г.
Игор Коломойски
Два нови законопроекта, които в момента се разглеждат в Конгреса на САЩ, биха усложнили значително укриването на собственост. Освен това ще позволят на институциите, разследващи подобни измами, да идентифицират собствениците на кухите компании веднага и така да ускорят разследванията.
Сайтът The Daily Beast се позова на анонимни източници и съобщи, че ФБР разследва Коломойски и Боголюбов за евентуални финансови престъпления, включително и пране на пари.
В някои щати като Делауеър, Уайоминг и Ню Мексико правилата са толкова разпуснати, че в някои случаи се изисква повече информация за ваденето на карта за библиотеката, отколкото при регистрация на фирма. Така САЩ се превърна във водещ офшорен рай за престъпници и корумпирани официални лица от целия свят, включително и от бившите съветски републики.
Британската неправителствена организация Tax Justice Network, която е специализирана в разследването на данъчни нарушения, постави САЩ на второ място след Каймановите острови в тазгодишната си класация на нациите „съучастници“ в помощта за богати хора и престъпници да укриват и перат парите си.
Офис на Приватбанк в Киев
Сега Конгресът във Вашингтон е напът да създаде федерална база данни на реалните собственици на кухи компании и дружества с ограничена отговорност, за да ограничи използването им за пране на пари. Това се случва на фона на световната тенденция към повече финансова прозрачност, особено след публикуването на Панамските документи през 2016 г., които разкриха глобална схема за избягване на данъци.
Кой ще загуби от това?
И в двата законопроекта е заложено, че собствениците на корпорации и дружества с ограничена отговорност с 20 или по-малко служители и 5 милиона или по-малко годишен приход ще трябва да предоставят името си, дата на раждане, настоящ домашен адрес или месторабота и номер на валидна американска или чуждестранна лична карта. Тази информация ще се предоставя и обновява всяка година пред Мрежата за следене на финансови престъпления – институция, която е част от Министерството на финансите на САЩ.
Проектът на Камарата на представителите на САЩ изисква също от чуждестранните „бенефициери собственици“, за които се считат всички, „упражняващи сериозен контрол“ или притежаващи най-малко 25% от компанията, да предадат и фотокопие на паспорта си.
„Ние сме единствената развита страна в света, която все още не изисква предоставянето на тази информация. Честно казано това е излагация“ казва конгресменът демократ Шон Малоуни.
От всички 28 държави членки на Европейския съюз се изисква да поддържат регистри на бенефициерите на компании, основани на тяхна територия, и в различни степени тази информация става все повече достъпна публично.
Резултат от по-стриктните европейски стандарти е прогонването на някои престъпници, които преместиха парите си в САЩ, казва сенаторът републиканец Чък Грасли по време на изслушване пред Конгреса през 2018 г.
Дори популярни офшорни дестинации като Британските вирджински острови, Каймановите острови и Панама въведоха регистри за бенефициерите на компании, казва една от водещите одиторски фирми KPMG. През 2023 г. се очаква, че Каймановите острови и Британските вирджински острови ще направят своите регистри обществено достъпни.
В американските законопроекти се предвижда информацията да бъде достъпна единствено за правораздавателните агенции, които водят разследване в тази сфера и няма да е достъпна от всеки. Финансови институции също ще могат да ползват базата данни, но само с разрешение на компаниите.
„Целта на цялото това нещо е да направи по-лесен достъпът на разследващите органи до различните нива на собственост, за да могат да идентифицират големите риби на върха“, казва Лорънс Хамърмеш, професор в правния факултет на университета Уайденър в интервю за Радио Свободна Европа.
„Ако си склонен да извършиш престъпление, това би послужило като спирачка“, смята той.
Според някои експерти обаче новото законодателство няма да промени значително реалността.
Лоуренс Донахю от Law 4 Small Business смята, че законопроектите няма да имат никакъв ефект в предотвратяването на криминални дейности чрез кухи компании. Неговата фирма е базирана в Ню Мексико и е специализирана в основаването на дружества с ограничена отговорност.
Информацията вече е достъпна за властите, които могат да я получат от банките. При отварянето на банкови сметки от собствениците на всички компании се изисква да я предоставят. А тези, които са решили да заобиколят закона, „ще предоставят фалшиви данни така или иначе“, смята Донахю.
Лоша фирма?
Руският трафикант на оръжие Виктор Бут е използвал дузина кухи компании, за да укрие активите си в САЩ, включително и в Делауер. Той е в щатски затвор от 2011 г. с 25-годишна присъда за заговор да убие американски граждани и за продажба на оръжие на терористи.
Бившият министър-председател на Украйна Павло Лазаренко е използвал мрежа от фирми по целия свят, която включва кухи компании в Уайоминг. Той вече излежа присъдата си за пране на пари в САЩ.
Бившият министър-председател на Украйна Павло Лазаренко
Дружества с ограничена отговорност вече редовно се използват при закупуването на американско недвижимо имущество, особено на много скъпи имоти в Ню Йорк Сити и Маями. Така собствениците успяват да запазят анонимността си.
Вижте също Манхатън, Мишустин, Магнитски. Мъже с връзки, които обичат апартаменти по дизайн на АрманиНо престъпниците и всеки, който търси начин да изпере пари, се възползват от тази възможност, купувайки имоти от висок клас чрез дружества с ограничена отговорност и плащайки цялата сума в брой. Финансовото министерство е започнало разследвания на подобни сделки в някои градове, а щатът Ню Йорк е предприел някои стъпки, за да събере информация за собствениците.
Синът на предишния министър на транспорта в област Москва Денис Кацов е използвал такива дружества, за да прикрие закупуването на имот в Махнатън, който е платил в брой. Според американското Министерство на правосъдието част от парите са били откраднати от руския държавен бюджет.
Дори един от новите законопроекти да бъде приет, ще има ефект не само в Манхатън и Ню Йорк, но и в чужбина, включително и в Москва, Киев и други столици на бивши съветски държави, които са източник на около 300 милиарда нелегални долари, които се озовават в САЩ.
Законовите промени могат да пренасочат част от парите към Близкия изток и Азия. Въпреки това Америка ще остане привлекателна дестинация, смята Александър Кули, директор на института „Хариман“ в Колумбийския университет и автор на книга за прането на пари от централна Азия.
Американското законодателство в тази сфера би могло да допринесе за развитието на по-високи световни стандарти за борба срещу прането на пари. Това би създало натиск и върху други държави да вземат мерки в тази насока.
„Не бива да се подценяват и неочакваните последици от осветяването на част от сектора“, казва Кули.
Хората с власт от целия свят „не обичат да изнасят на показ своя космополитен лайфстайл и мисля, че това е ключово“, казва той.
Бившите съветски републики можеше да се развият различно ако техните лидери не можеха толкова лесно да укриват държавни средства на Запад, смята Мат Рохански от „Кенан Институт“.
„Представете си, че щеше да им се наложи да управляват по различен начин своите страни, ако знаеха, че незаконно придобитите им средства трябва да останат там“, казва Рохански.
„Не биха ли искали законите да се спазват поне малко повече вкъщи, за да защитят парите си, вместо да се налага да ги изнасят на чужда територия, като САЩ например?“