"Тоталитарни инстинкти". Защо Даниел Митов ще съди прокуратурата за един "безсмислен процес"

Възможно ли е прокуратурата в страна членка на Европейския съюз (ЕС) да повдигне обвинение за несъществуващо престъпление на бивш министър заради публично изразявани от него позиции срещу Русия и накрая дори да се откаже да поддържа тезата си пред съда? Бившият външен министър Даниел Митов е убеден, че именно това му се е случило, след като вторият кабинет на Бойко Борисов подаде оставка в началото на 2017 г.

Митов беше представител на Реформаторския блок в това правителство и заедно с други свои колеги като Николай Ненчев (бивш министър на отбраната) и Петър Москов (бивш министър на здравеопазването) станаха обвиняеми, чиято вина прокуратурата така и не успява да докаже. Делото срещу бившия външен министър окончателно приключи преди месец, когато Върховният касационен съд (ВКС) потвърди оправдателната му присъда, постановена от долните две инстанции.

„Аз съм убеден в едно – самият натиск да бъдат повдигани обвинения не само на мен, а и на други министри, до голяма степен е бил свързан с позициите ни по отношение на Русия. Моето обвинение беше повдигнато на 9 май (Денят на победата), достатъчно символика има в това. Аз не съм човек, който се занимава с някакви конспиративни теории, но това не е съвпадение – ясен беше целият контекст“, коментира Митов в интервю за Свободна Европа.

Обвиненията и развитието на делото

Даниел Митов беше обвинен заедно с бившия си заместник Христо Ангеличин заради сключено със земеделското министерство споразумение за купуване на самолетни билети. Ръководството на Министерството на външните работи (МВнР) беше обявило обществена поръчка и докато процедурата приключи, беше прибягнало до този вариант, за да обезпечи пътуванията на служителите си.

Въпреки че по случая нямаше данни за никаква щета, прокурор Боряна Бецова от Софийската градска прокуратура (СГП) твърдеше, че външното министерство не се е възползвало от отстъпките за билети, договорени от земеделското. Затова и обвини Митов в престъпление по служба, а Ангеличин – в безстопанственост, защото не е упражнил контрол върху подчинената му дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване“.

В хода на процеса обаче стана ясно, че дори земеделското министерство не се е възползвало от намаленията на билети, от които прокуратурата се опита да формира своеобразната щета за МВнР. Разследване обаче имаше само срещу Митов и Ангеличин.

Освен това в края на делото на първа инстанция прокуратурата внезапно се отказа от обвинението си срещу бившия министър и го промени в злоупотреба с доверие. Това е специфичен текст от Наказателния кодекс, за който ВКС посочи в окончателното си решение по случая, че е неприложим, тъй като става въпрос за висш държавен служител, а не за адвокат, например.

Скритата причина за процеса

Даниел Митов стана външен министър през 2014 г. в служебния кабинет на Георги Близнашки и след това запази поста си в коалиционното правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок. Днес той работи в американската неправителствена организация Национален демократически институт (National Democratic Institute), чийто представител беше и преди да стане член на служебния кабинет „Близнашки“.

Като външен министър Митов беше известен с острите си позиции срещу Русия по повод анексирането на Крим, последвалите европейски санкции и нарастващото влияние на Москва в конфликта в Сирия, например. Той многократно е защитавал като приоритет за България членството ѝ в Европейския съюз и НАТО, в което намира и основна причина за образуваното му дело.

„За мен факторът с геополитическата позиция спрямо Русия е най-силният в нашия случай от гледна точка на въпроса защо се е подела цялата тази кампания. За съжаление наблюдаваме и в чисти авторитарни модели като в Русия и други държави абсолютно същите механизми на действие срещу политическите противници. Допирните точки и еднаквостта на действие и модели са поразяващи. […] Определени институции са останали с тоталитарния си инстинкт и той бивa използван все по-брутално“, казва още Митов.

Ролята на прокуратурата

Още в началото на разговора той уточнява, че е решил да съди прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Освен това смята за важно публично да говори за изводите, които е направил за себе си, наблюдавайки развитието на „този абсолютно безсмислен процес“.

По думите му серията от дела срещу представители на Реформаторския блок „със сигурност беше използвана, за да се демонстрира някаква активност пред европейските институции и партньорските държави, с които сме свързани – с идеята, че всички тези външни фактори няма да задълбаят в детайлите“. А един от основните детайли, според Митов, е че през последните 30 години прокуратурата играе силна политическа роля, несъвместима с конституционно гарантираното разделение на властите.

„В България всеки може да те поръча на прокуратурата, няма значение дали си министър, журналист или друго. Има купища достатъчно влиятелни бизнеси, например, чиито представители биха могли да реагират по същия начин срещу министър, както и негови политически противници. Тази система с тоталитарни инстинкти се ползва от всеки, който знае как и има желанието да я използва. Хора с по-модерно мислене не могат дори да си представят, че такива неща са възможни. Други обаче, които са киснали много дълго време в тези взаимоотношения – те инстинктивно посягат към подобни лостове за влияние“, споделя той без обаче да споменава имена.

Наред с убеждението му, че огромното мнозинство от магистратите в съдебната система работят безпристрастно и се стараят да служат на правосъдието, бившият външен министър смята, че определена част от прокуратурата е използвана приоритетно за поръчки. Защото в наши дни е по-лесно и ефективно да компрометираш човек, вместо да го отстраниш физически.

„Съвременните автократи и държави с тенденция към автокрация си дават сметка, че не е нужно да организират масово изтребление на хора и да избиват политически опоненти, важното е да убият образа, да го унищожат, да посеят съмнения, които да бъдат напомняни перманентно. Оттам насетне вече този човек не представлява заплаха и го оставят да си живее някъде там и да се оправя сам“, добавя Митов.

Попитан дали намира за съвпадение, че по неговото дело в Специализирания съд се явяваше и настоящата говорителка на главния прокурор Сийка Милева, той отговори: „Хората, изпълнили съответната поръчка, са наясно, че участват в мерзавщина и трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин. Кариерното развитие при всички положения е част от компенсаторния механизъм за участие в подобни схеми.“

Свободна Европа потърси прокурор Сийка Милева, но тя отказа да коментира изхода на делото срещу Митов: „Обвинителният акт, както ви е известно, беше внесен от СГП и предвид смяната на компетентността се разглеждаше пред Специализирания съд. Тогава като прокурор от Специализираната прокуратура съм се явявала в част от съдебните заседания. Всички доказателства са обсъдени на съдебните заседания и това е решение на съда, няма какво да коментирам делото.“

Последствията за подсъдимия

Макар в случая Даниел Митов да признава, че повдигнатите му обвинения не са успели да провалят професионалния му път или да увредят личния му живот, той прави уговорката, че не всеки в неговата ситуация би имал същата съдба.

„Нищо кой знае колко драматично не се е случило в моя живот освен това, че си тежи някъде там в подсъзнанието – името ти се разнася и петни абсолютно незаслужено. Затова е необходимо да се предприемат някакви действия след това. […] Има обаче хора, които се самоубиха заради подобни неща. Има хора, които психически не издържат – депресират се, семействата им се разрушават.“

На въпрос дали е получавал предупреждения, че може да бъде подведен под наказателна отговорност, бившият външен министър заяви, че това се е случвало няколко пъти, но предпочете да запази в тайна самоличността на източника.

„Такъв е политическият живот в България – води се неискрено и отвъд очите на голямата публика. Винаги ми е напомнял на симулативен мач и прокуратурата е част от него – тя просто е едно от тези бутончета, които някой решава да натисне, когато друг му е настъпил бизнес интереса или не е успял да се спогоди с даден министър. […] Очевидно дори да внимаваш, дори да действаш изцяло в рамките на закона, винаги може да се измисли нещо. Подписвал си разни работи, винаги можем да се върнем назад да видим какво си подписвал и около някой подпис да измислим някоя приказка, а след 3 години какво ще стане – кой ще го помни.“

Връщайки се към периода около разследването и повдигането на обвиненията му, Митов казва, че отношенията му с премиера Бойко Борисов не са се променили. Добавя и че министър-председателят не се е опитвал да влияе на публичните му позиции спрямо Русия: „Не съм срещнал публична подкрепа, но не съм срещнал и някакво драматично дистанциране. Чували сме се, говорили сме си, тоест – останали сме в нормални отношения.“

В заключение Даниел Митов отбелязва, че един от най-големите проблеми на съвременна България е липсата на прозрачност в политическите процеси. А когато тази потайност е съчетана с използване на прокуратурата за политически цели, „трябва да е ясно, че това може да се случи на всеки и всеки трябва да се чувства засегнат“.

Още през 2009 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург констатира, че главният прокурор в България е практически безконтролен и са необходими законови гаранции, че той може да бъде отстранен и ефективно разследван, ако има данни, че е извършил престъпление. Макар че в тази посока има редица препоръки и на Европейската комисия, и на Комитета на министрите и Венецианската комисия към Съвета на Европа, те все още не са изпълнени от властите в София.