Преди и сега: Как си купих кола

Студентът Йордан, който е от малък град, се сдобива с първата си кола месеци след като навършва 18 години. Той купува на старо „Фолксваген Поло“ през 2016 г., защото често му се налага да пътува между родния си град и София, където учи. Купуването на колата става веднага.

За Георги и Ирина Генови обаче това събитие отнема няколко години. Те успяват да купят кола чак когато вече са създали семейство. Получават своята „Жигули“ през 1979 г., след като шест години по-рано са внесли депозит от 1500 лева (средната заплата за цяла година в този момент) и са дочакали да им дойде редът.

Лесно или трудно се купува кола?

В наши дни Йордан Йорданов изкарва шофьорска книжка малко след като навършва 18 години. В началото той използва колата на баща си – БМВ Серия 3 от 1993 г. „Един ден, през февруари 2016 г., трябваше да закарам близка приятелка да подготвителен урок за матурата по български език в Перник“, разказва 22-годишният студент, който е израснал в Радомир. На връщане обаче Йордан попада в катастрофа. „Всичко се размина без жертви и ранени, но колата на баща ми се удари в мантинела. Имаше нужда от сериозен ремонт след това.“

Още на следващия ден Йордан и баща му отиват при познат, за да платят и взмат първата кола на тогава 18-годишното момче. „Баща ми плати колата, която струваше 1000 лева. Аз купих части за неговата кола и помогнах за ремонта.“

Четири десетилетия по-рано това не става толкова лесно и бързо. Семейство Генови трябва да чакат. „Дълго време не можехме да си позволим да си купим кола. Налагаше се да ходим с влак на море или в Пловдив, откъдето произхожда семейството ми и където живееха бабите и дядовците ми“, спомня си синът на Георги и Ирина, Кузман.

Тогава всяко семейство има право само на една кола. За да я купи на цена, дотирана от държавата (т.е. по-ниска от пазарната), е трябвало да се запише в списък на чакащите в държавното предприятие „Мототехника“ и да внесе 1500 лева. „Това бяха доста пари за онова време при условие, че заплатите бяха от порядъка на 100 и малко повече лева“, разказва Кузман. По-късно е трябвало да се доплати останалата част от сумата за колата - още няколко хиляди лева, в зависимост от вида.

Голямото чакане

При записването, желаещите да купят кола е трябвало да посочат марката и модела. Изборът е основно между произведените в Съветския съюз „Москвич“, „Жигули“ или „Лада“. По-рядко е възможно да се купи чехословашка "Шкода" или източногермански "Трабант" или "Вартбург". Популярните световни марки, които днес се движат по пътищата на България, тогава не са достъпни за всеки.

След записването започва чакането. В зависимост от модела, то продължава между три и седем години. Най-дълго се чака за „Лада“, която тогава е сред най-модерните достъпни в България коли.

Причината за чакането е, че търсенето на стоки, в случая коли, е значително по-голямо от предлагането. В СССР автомобили са произвеждани в няколко завода, сред които АвтоВАЗ („Жигули“, „Лада“), ГАЗ („Волга“) и др. Те са произвеждали определен брой коли годишно, част от които са изнасяни към другите страни от Източния блок. Колите са разпределяни между всички държави сателити на СССР. Желаещите да си купят кола обаче са били в пъти повече.

В крайна сметка семейство Генови се сдобива с първата си кола през 1979 г. след шест години чакане. „Това беше голяма радост, голяма гордост, защото все пак беше „Жигули“ – един от най-търсените автомобили. Вече можехме да ходим на море с кола“, разказва Кузман, който тогава е бил на 12 години.

По-късно Георги Генов, доцент по висша алгебра в БАН, и Ирина Генова, която работи в изчислителния център на Техническия университет, тогава МЕИ, са изпратени да работят в Алжир, където взимат и колата. Със спечелените от работата в чужбина пари, семейството купува втория си автомобил - „Лада“ от „Кореком“. В тези магазини не се чака, но се продава само срещу западна валута, каквато повечето хора няма откъде да притежават.

„Това беше другото място, откъдето можеше да се купи кола, и то без да се чака. Там обаче се пазаруваше с конвертируема валута - долари. А цената беше значително по-висока.“ Затова възможност да си купят автомобил без да чакат са имали само малкото хора, които са били допуснати да работят в чужбина.

Скъпо или евтино?

Днес хората често купуват коли втора ръка, защото това е по-изгодно. Първата кола на Йордан е произведена повече от 25 години преди младият шофьор да започне да я ползва и е купена за 1000 лева (при средна месечна работна заплата за 2011 г. малко под 1000 лв.) Т.е. за малко повече от една заплата.

По времето на комунистическия режим купуването на втора ръка кола е рядко срещана практика. „Хората имаха право да имат по една кола на семейство. Коли рядко се продаваха на старо, защото това означаваше човек да остане без кола и да чака още шест-седем години за следваща“, спомня си Кузман. „Затова първата кола на семейството ни просъществува доста дълго, тъй като вариант да се подменя, да се купува нова, не съществуваше.“

Нова кола от среден клас днес може да се купи за средната заплата за две години. Нова кола тогава се купува за средната заплата за четири или повече години и няколко години чакане.

Първата кола на Йордан се озовава при него след като е ползвана над 25 г. и отдавна не е в отлично състояние. Малко повече от година по-късно житейският ѝ път приключва по пътя между София и Перник. „Колата прегря и угасна. По-късно я закарахме на ремонт, но беше много повредена. Решихме да я продадем“, разказва Йордан, който вече спестява пари за нов автомобил.

„Ладата“ на семейство Генови е в употреба и след 1989 г., когато я кара Кузман, който вече е студент. Тя е открадната през 1994 г. и така и не е намерена. „Доколко добри в технологично отношение бяха тези коли, много по-късно си дадохме сметка – чак когато видяхме западните коли от същото време. Тогава разбрахме, че положението всъщност е било трагично“, споделя той.