Сватбената рокля е едно от последните неща, за които Яна се е тревожила в дните преди да сключи брак с приятеля си Манол. За разлика от нея Николина е била готова дори да поеме риск за сигурността си, за да се сдобие с мечтаната бяла рокля за сватбата си с Богомил. Сватбените тържества и на двете жени са проведени в България. Каква е разликата тогава? Отговорът се крие в изминалия половин век от едната сватба до другата, както и в различните условия тогава и днес.
Как се купува сватбена рокля тогава и днес?
29-годишната Яна Савова и 31-годишният Манол Гибришев са двойка от години и неведнъж са обсъждали възможността да сключат брак. „Не очаквах обаче тези разговори да доведат до класическо предложение“, споделя Яна. Манол ѝ предлага брак около Нова година. Сватбата е насрочена за август 2019 г.
Идея на Яна е сватбата да бъде край морето и двойката избира Синеморец. „Винаги сме искали сватбата ни да бъде интересна, да бъде забавна“, казва Яна. И при организацията роклята остава на заден план.
Преди половин век продавачите често отговарят с "няма"
Половин век по-рано обаче е различно. Магазините са държавни, продават се еднотипни стоки, а на продавачите често им се налага да отговарят с "няма". Намирането на желаната дреха не е лесно. Затова Николина Янева надълго и нашироко разказва приключенията си около сдобиването с бялата рокля, която е носела в сватбения си ден.
Учителката по български език и шофьорът Богомил Петров се познават от години, преди той да се осмели да поиска ръката ѝ. Когато той го прави, а тя и осиновителите ѝ се съгласяват, роднините на бъдещите младоженци започват приготовления за сватбата, проведена на 15 декември 1968 г. Особено важна за бъдещата булка е сватбената рокля.
Трябва валута за ГДР
Няколко месеца преди сватбата си Николина и нейни роднини получават разрешение да посетят ГДР. Те придружават неин братовчед, който е съдия на международно спортно състезание. Заради забраната да се изнася валута над определена стойност, младите хора скрили пари в сапун, за да може всеки да си купи по нещо от Берлин.
23-годишната учителка, на която ѝ предстои да се омъжи за Богомил, иска да използва рядката възможност, за да си купи рокля. „За пръв път там и тогава видях такъв магазин - на три етажа и в него има дрехи, обувки, храна... От там си купих къса бяла рокля“, спомня си Николина*, сега на 74 години.
„Преди сватбата казах, че ако не се намери плат за дълга рокля с тюл, ще се женя през декември с късата рокля“, разказва през смях Николина. Такъв плат обаче може да се намери само в магазин "Кореком"**, в който се пазарува само с конвертируеми валути като американски долар.
В България по това време обаче не е разрешено свободно притежание на чужда валута. Затова всичките роднини на Николина събират кой каквото е имал, за да може младата учителка да купи плат за булчинската рокля. Платът е купен дни преди сватбата. „Отидохме при позната шивачка в село Бела вода. Платовете дадохме в сряда, роклята беше скроена и ушита до петък. Сватбата беше в неделя“.
А обувките?
През 1968 г. булката Николина получава подарък от съпруга на сестрата на младоженеца. Той работи като международен шофьор и малко преди сватбата е в Италия, откъдето й купува обувки. „Тогава това беше нещо специално. Никой не носеше такива обувки, особено в селото.“, спомня си тя.
Да се върнем обратно в 2019 г. Булката Яна най-малко е мислила за рокля и обувки. Тя работи в сферата на маркетинга и признава, че не е имала време, което да отдели за търсене на сватбена рокля. „Не обикалях по магазините, нито търсих в интернет.“ Роклята ѝ е ушита от шивачка, препоръчана от майка ѝ. „Просто се запознах с нея, допадна ми и ѝ се доверих“, разказа младата жена.
През 2019 г. роклята за сватбата често се определя като дреболия
Всеки път, когато я попитам за сватбената ѝ рокля, тя отклонява разговора към други детайли от организацията на сватбата. Роклята тя определя като „дреболия“. „Сменях работата, имаше много неща, които се случваха в този период и нямах време за подобни дреболии.“ За Яна основно изискване е обувките за сватбата да са удобни. „Исках да знам, че мога да ги изтупам лесно, когато вътре влезе пясък. Затова си купих най-обикновени ниски платнени обувки. Сватбата беше на плажа и удобството беше водещото за моя избор.“
Да имаш и да нямаш избор
Сватбата на Николина и Богомил се провежда на 15 декември 1968 г. в читалището в тогавашното село Върба (сега квартал на гр. Радомир), а на следващия ден продължава в родното село на Богомил, Сирищник. „Много хора дойдоха. На сватби целите села идваха да празнуват“, разказва тя.
Яна и Манол сключват брак на 17 август 2019 г. в Синеморец. На сватбата им също идват много приятели. И то след като се е наложило да съкратят списъка с гости, за да се вместят в приемлив бюджет. За огранизацията помага професията на Манол - той се занимава с организация на събития. „Той и колегите му имат необходимите контакти на хора, които да предоставят тенти, маси, столове, покривки, чаши дори... Цялата организация беше в нашите ръце, по-точно в неговите.“
И двете двойки не сключват църковен брак. За Яна и Манол това е личен избор. Николина и Богомил обаче не са имали избор. „Бихме сключили и църковен брак, но тогава не можеше даже да се говори за това“, споделя Николина. Комунистическият режим в България отхвърля почитането на религията и спазването на религиозни обичаи, затова църковен брак се сключва рядко и най-вече тайно.
И двете двойки не сключват граждански брак в деня на празника. При Яна и Манол, които подписват в София преди да тръгнат за Синеморец, отново става дума за добре обмислено решение. Докато Николина и Богомил са принудени да отлагат чак до ноември следващата година, малко преди раждането на първата им дъщеря. „Денят на сватбата беше къс, нямаше време да ходим в общината. После отидохме, а писали в паспорта Богомил "женен". И ни казват „Не може да се ожените, докато на момчето не му дадат развод“. Третия път кумът не дойде, той беше шофьор и закъсня. Чак от четвъртия опит подписахме“, спомня си 74-годишната жена с усмивка.
* Николина е баба на авторката на текста.
** "Кореком" е верига от безмитни магазини, работещи със свободно конвертируема чужда валута в България от 1960-те до 1990-те години.
