Кой може да провери главния проверяващ?

Разминаванията между имуществените декларации и цените в нотариалните актове на две от жилищата на председателя на Комисията за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев го поставиха в ситуация да отговаря публично на въпроси.

Той обясни несъответствията за близо четвърт милион лева със сгрешени данъчни оценки и статута на тераса с площ от 186 кв.м., която се явявала обща част от кооперация, въпреки че до нея има достъп само през неговия тризонет и е снабдена със сауна, барбекю и душ.

Вижте също Терасата е покрив, а данъчните оценки са сбъркани. Отговорът на Пламен Георгиев

Въпросната официална позиция на Георгиев обаче не отговори на основното съмнение – възможно ли е имотното състояние на ръководителя на държавния антикорупционен орган да бъде проверено обективно, както би трябвало да се случва с всеки друг?

„Нека да се подаде сигнал до прокуратурата, нека да се подаде сигнал до парламента, нека се подаде до нашата комисия, има хиляди органи, които могат да проверят“, прикани шефът на КПКОНПИ преди ден без да коментира, че подобен сигнал вече бе подаден от гражданското движение БОЕЦ.

Вижте също "Аз няма да се обяснявам!" КПКОНПИ чака сигнал, за да провери председателя си

Георгиев подмина и факта, че подчинената му комисия има законовото правомощие да се самосезира по медийни публикации, подобно на прокуратурата. Нещо, което до момента нито една от двете институции не е предприела публично по този случай. Ако това все пак стане факт, председателят на КПКОНПИ би трябвало поне да излезе в отпуск, за да гарантира безпристрастността на евентуалната проверка.

Според Иван Брегов от Института за пазарна икономика (ИПИ) обаче, в антикорупционния закон липсва ясна процедура за отстраняване на ръководителя на органа, призван да се бори с корупцията и конфликта на интереси, дори когато чистият произход на имуществото му е поставен под съмнение. Законът предвижда една пета от депутатите да имат възможност да поискат отстраняване на шефа на КПКОНПИ, но не се казва как се установяват нормативно посочените основания, за да се стигне до такава хипотеза.

Иван Брегов за процедурата за отстраняване на шефа на КПКОНПИ

Брегов визира парламентарната комисия за борба с корупцията, която формално също би могла да се занимае с темата за имуществото на Пламен Георгиев. Именно тя се явява ресорна за дейността на ръководената от него КПКОНПИ. Председателстващият я депутат от „Обединени патриоти“ Борис Ячев обаче до момента запазва мълчание по темата, въпреки че заедно с колегите си би трябвало да е изследвал в детайли имотното състояние на Георгиев още преди избора му за ключовия пост преди година.

Засега липсва и реакция от прокуратурата, която иначе образува незабавна проверка по данните за закупени от представители на управляващите луксозни апартаменти на преференциални цени от фирма „Артекс“. В момента тази проверка се води именно от оглавяваната от Георгиев КПКОНПИ.

Иван Брегов за правомощията на прокуратурата и КПКОНПИ в случая с Георгиев

Основният проблем в казуса с имотите на Пламен Георгиев идва от факта, че разминаванията между декларациите и нотариалните актове на апартаментите му провокират съмнения дали той въобще е можел да си позволи подобни сделки със законните си доходи.

Според анализ на официално огласените приходи, разходи и инвестиции на семейството му, публикуван в „Капитал“, семейството влиза в 2017 г. с отрицателен паричен поток. Именно през тази година Георгиев придобива тризонета в столичния кв. „Гео Милев“, включващ терасата, за която той твърди, че е обща, защото е част от покрива. Въпреки че по информация на бТВ тя е ипотекирана от самия шеф на КПКОНПИ.

Вижте също Шефът на КПКОНПИ е ипотекирал "общата" си тераса, която се оказа с частна сауна

Сделката за въпросното луксозно жилище частично е финансирана именно чрез ипотека от „Първа инвестиционна банка“ и продажба на имот в жк „Люлин“. Съмненията дали покупката е извършена по данъчна оценка или пазарна цена обаче остават.

А този въпрос е ключов, доколкото е свързан с разлика от няколко стотин хиляди лева, чийто произход също би трябвало да бъде категорично доказан. Особено когато същият тризонет официално е предлаган за продан срещу 265 000 евро през 2016 г., а Пламен Георгиев твърди, че го е закупил за 150 000 евро през 2017 г.

Единственият орган, който има всички правомощия да провери тези подробности и евентуално да предяви законови претенции от името на държавата при наличие на нарушения или данни за съмнителни доходи, се ръководи от човека, който би трябвало да бъде проверен.

Терасата и антикорупцията

​