Несъответствията за близо четвърт милион лева между имотните декларации и данните от Имотния регистър по сделки на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев се дължат на сгрешени данъчни оценки.
Това става ясно от официална позиция на ръководителя на антикорупционния орган, оповестена в четвъртък, два дни след като темата стана обект на публикации в сайтовете „Биволъ“ и „Фрогнюз“.
От фактологията, описана от Георгиев, се разбира, че през 2012 г. той заедно със съпругата си купува апартамент и две паркоместа в столичния кв. „Гео Милев“. В имотната му декларация е отразена цена от 207 318 лв., докато според нотариалния акт на имота става въпрос за 264 310 лв. Т.е. има разминаване от 56 992 лв.
„Цената, заплатена от купувачите по първата сделка, е в размер на левовата равностойност на 106 000 евро, т.е. 207 317,98 лв. Данъчната оценка на обектите е в общ размер не на 264 310,30 лв., колкото по неизвестни за мен причини е посочено в нотариалния акт, а 165 192,70 лв., при което е очевидно, че уговорената и заплатена продажна цена е в размер, значително по-голям от данъчната оценка“, твърди шефът на КПКОНПИ, позовавайки се на нова данъчна оценка от 28 март тази година – денят, в който е оповестена позицията му по казуса.
От пресслужбата на комисията обясниха пред Свободна Европа, че Георгиев е забелязал тази неточност едва сега.
Терасата-покрив, която хем е собствена, хем обща
Сгрешените данъчни оценки на имотите на семейството му обаче не свършват с това. В декларацията за закупения от Георгиев през 2017 г. тризонет в същия квартал се споменава тераса от 48 кв.м., но е спестена друга, простираща се на 186 кв.м. Именно тя бе заснета с дрон в репортаж на бТВ и от кадрите бе видно, че тя е снабдена със зидан навес и барбекю и очевидно се ползва само от семейството му.
„Въпросната тераса обаче не е част от жилището, а представлява тераса-покрив, която е обща част на сградата по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността, поради което не е обект на индивидуални собственически права и не подлежи на деклариране от страна на етажните собственици. Константна е практиката на Върховния касационен съд, че покривът на сградата, вкл. и когато може да се ползва като терасата на едно от жилищата, се включва в общите части на сградата, при което наличието на достъп до него само от един от обектите не променя тази му характеристика“, пише Пламен Георгиев.
Следа от Борис Велчев?
Странно обстоятелство беляза оповестяването на позицията по имотните въпроси, поставени към Пламен Георгиев. Текстовият файл, съдържащ се в имейла, разпратен от КОПКОНПИ в четвъртък до медиите, се оказа с автор председателят на Конституционния съд Борис Велчев. Това се установява при проверка на детайлите на документа.
Потърсен за коментар от Свободна Европа, бившият главен прокурор коментира, че е допусната случайност, тъй като съвсем наскоро двамата си разменили материали и „това вероятно е някаква флашка, на която е имало мой файл, нямам идея“.
От КПКОНПИ пък уточниха, че всъщност Георгиев помолил председателя на Конституционния съд да му сподели практиката на ВКС, свързана с ползването на тераса върху покрив на кооперация, след което ползвал същия документ, за да напише позицията си. И Велчев, и говорителката на комисията Боряна Йотова отрекоха бившият главен прокурор да има нещо общо с написването на изявлението.
Малко по-късно тя уточни пред Свободна Европа, че е допуснала грешка и всъщност бившият главен прокурор е изпратил на Георгиев материал, свързан с провокацията към подкуп, а не с практиката на ВКС по имотни въпроси.
По тази причина шефът на КПКОНПИ заключава, че стойността на въпросната „тераса-покрив“, равняваща се според него на 197 449,70 лв. не трябва да се смятат като част от цената на целия тризонет.
„При това положение данъчната оценка на имота, представляваща сбора от оценките на елементите, формиращи придобитото жилище, всъщност е 255 306 лв., т.е. значително по-малка от договорената и заплатена продажна цена в размер на 293 374,50 лв. Това е цената, върху която са заплатени дължимите за прехвърлянето данъци и такси, съгласно чл.46, ал.2, т.1 от Закона за местните данъци и такси”, уточнява бившият прокурор.
Позицията му завършва недвусмислено: „С посочването на горните факти считам, че съм направил всичко необходимо за задоволяване на обществения интерес към имущественото ми състояние по начин, който не поставя под съмнение законността и почтеността на действията ми.“
Какво обаче остава неизяснено?
Изявлението на Георгиев не дава отговори на два други въпроса, провокирани от собствените му коментари, направени предните дни пред сайтовете „ПИК“ и „Блиц“.
„Придобит [е] 2012 г. на Акт 15 за 106 хил. евро, което е пазарна и нормална цена за периода“, заявява той пред първото издание, визирайки апартамента си, закупен през 2012 г. Но според справка на „Капитал“ в нотариалния акт на жилището сградата, в която то се намира, е въведена в експлоатация няколко месеца преди сделката, т.е. Георгиев е купил имота в готова сграда с акт 16.
Пред второто издание шефът на КПКОНПИ коментира, че е финансирал закупуването на въпросния апартамент с продажба на друго жилище, „което ми беше дарено от моите родители“. В собствените му имотни декларации обаче е посочено, че въпросният апартамент в кв. „Люлин“ е продаден чак през 2017 г., а не през 2012 г., когато е закупен този в „Гео Милев“.
Тези разминавания обаче не намират място в официалната позиция на Пламен Георгиев. Вместо това той обяснява, че е станал жертва на „медийна манипулация“. Тя, от своя страна, е „организирана от обвиняеми и подсъдими лица, чието имущество е блокирано от Комисията, но които продължават да имат силно влияние и възможности за въздействие в телевизионните медии и да контролират неправителствени организации“.
„Тези лица водят целенасочена компроматна кампания срещу мен, използваща всякакви средства. Те няма да ме уплашат и няма да ме отклонят от пътя, по който съм поел, заемайки длъжността председател на антикорупционния държавен орган”.
