Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) изразява остра критика към общия пакет с конституционни промени, внесен от ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС. Това става ясно от становище на органа, прието във вторник.
Пленумът на съвета отхвърля идеята за разделянето му на два отделни органа – един за съдиите и втори за прокурорите и следователите. Според мнозинството във ВСС подобна промяна е от правомощията единствено на Велико народно събрание.
След заседанието на съвета правосъдният министър Атанас Славов коментира пред медиите, че в края на седмицата ще защити пред Венецианската комисия идеята за разделяне на ВСС на две. Той вече каза неколкократно, че ако конституционните промени не бъдат приети, ще напусне поста си.
В становището на пленума са подложени на критика и повечето от останалите идеи на управляващите за поправка на основния закон. Членовете на ВСС смятат за недопустима намеса на политиците в съдебната власт, например, предложенията за нови квоти при формирането на бъдещите два съвета – съдийски и прокурорски, както и възможността правосъдният министър да предлага бюджети на съдилищата и прокуратурата или повишаване и назначаване на обвинители и следователи.
Според ВСС в подготвяните конституционни промени личи различни третиране на съдиите, от една страна, и на прокурорите и следователите, от друга.
Разкритикувана е и идеята за намаляване на мандатите на членовете на съвета, както и на председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор.
Единственото предложение, към което Пленумът на съвета се отнася положително, е мнозинството от членове на бъдещия кадрови орган за съдиите да бъде доминирано от съдии, които са избрани от съдии. Това е дългогодишна препоръка на европейските партньори на България.
„Очевидно е, че предложенията на законодателя за разделяне на ВСС на два органа и намаляването на мандата му, както и на тези на председателите на върховните съдилища и главния прокурор не съответстват на задължителното тълкуване на Конституционния съд (КС). Накърнен е и балансът между властите с лишаването на президента на републиката от правомощието да назначава и освобождава председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, по предложение на Пленума на ВСС“, пише в становището на съвета.
Според Пленума му, ако бъде допуснато подобни конституционни промени да бъдат приети от Обикновено народно събрание, може да направи основния закон „жертва на прибързано изменение или временни интереси“.
Идеята за нов Съдийски съвет предвижда той да бъде формиран от 15 членове, осмина от които да бъдат избирани от професионалната квота на съдиите, а петима – от депутатите, които обаче няма да има право да избират магистрати.
Според ВСС това може да доведе до ситуация, в която кадровата политика на този орган е осъществявана от „лица, изцяло външни за съдебната система, които не познават нейното функциониране в детайли и дълбочина, както и естеството на съдийската работа“.
В становището се казва още, че предлаганият начин за формиране на Прокурорския съвет поставя в зависимост значителна част от съдебната система. Това опасение е по повод предложението този орган да се формира от деветима членове, трима от които – от професионалната квота на прокурорите и следователите, а шестима – от Народното събрание.
„При съдиите са установени пропорции в полза на професионалната квота, което убедено подкрепяме, докато за прокурорите броят на избраните от действащите прокурори е изключително редуциран – до двама техни представители“, пишат от ВСС, отбелязвайки, че „кадруването в съдебната власт в голяма степен изисква специфични за дейността на съответната магистратура познания, именно заради това сега действащият модел на управление на съдебната система е работещ“.
По думите на правосъдния министър Славов след заседанието разделянето на ВСС „трябва да гарантира независимост и самоуправление на съдиите с мнозинство съдии, избрани от съдии, а прокурорският съвет – отчетност и отговорност на прокуратурата“.
„Принципът за самоуправление е приложим изцяло само за съдиите, в много държави прокуратурите се управляват от органи на изпълнителната власт“, каза той.
По повод опасенията на ВСС, че парламентът изземва правомощия на Велико народно събрание с такива промени, Славов коментира, че с пакета не се предлага „прехвърляне на органи от тази власт в други, та да се нарушава балансът на разделението на властите“.
„Предлага се по-скоро оптимизация на функции, правомощия на органи в рамките на съдебната власт, според Тълкувателно решение 8 от 2005 г. на КС това е в прерогативите на Обикновено Народно събрание.“
Депутатите вече приеха правила за гласуване на въпросните конституционни промени. Очаква се те да бъдат обсъдени и гласувани на първо четене в Народното събрание в петък.
Осъществяване на конституционна реформа за промени в структурата на прокуратурата и ВСС беше един от приоритетите, върху които ПП-ДБ се споразумяха с ГЕРБ, за да бъде излъчено правителство. Впоследствие от ПП-ДБ представиха проект с реформи, а той беше подкрепен от ГЕРБ и ДПС.
